Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (64) (Дилемата за заетостта)

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

15. Многослойна система на производствени дейности

Ние можем да подчертаваме обстоятелството, че при обслужващата икономика самозадоволяването и доброволните дейности имат определена икономическа стойност, но е очевидно също, че в едно модерно постиндустриално общество една значителна част от икономическата дейност ще остане организирана около парите. От гледна точка на заетостта това би означавало, че комбинацията от индивидуалната и обществена изобретателност трябва да цели натоварването на всяко човешко същество поне с минимум платен труд. Това би представлявал труд, който ние наричаме „първия слой“ производствена дейност.

„Вторият слой“ производствена дейност се състои от целия вложен платен труд над или вместо първия слой или ниво. Този втори слой трябва да е напълно свободен от гледна точка на държавната намеса, освен ако трябва да се вкарат нови законови рамки. Може би за огромна част от работещите, дейностите от второ ниво ще направят производствените дейности от първо ниво ненужни. Ако даден човек поиска, той може да комбинира няколко дейности от второ ниво, вместо да остава само с един ангажимент.

„Третият слой“ производствена дейност за всички нас ще представлява самозадоволяването и неплатения доброволен труд. Последните са взаимозависими доста често и особено в модерната обслужваща икономика представляват ключът към ефективното функциониране и развитие на монетаризираната система.

Тук трябва да подчертаем, и това е приоритетен въпрос, че е нужно на всеки индивид, който е в състояние да работи, да му се даде максимална възможност да развие каквито иска производствени дейности.

Трите слоя (нива) на производствена дейност ще бъдат организирани различно през различните периоди на жизнения цикъл — от 18 до 72 годишна възраст. Младите отдавна търсят „частично“ работно време, което ще им даде независимост и опит в работата, докато не са завършили образованието си. По-старите имат още много да дадат на обществото и на 60 годишна възраст не могат да видят бъдещето си като „20 години почивка оттук нататък“, дори когато държавата или някаква друга институция им е предоставила гаранции за това.

Под внимание трябва да вземем още две много важни особености. Първата е, че тъкмо понеже обслужващите функции и работни места представляват около 80% от платения труд в днешните общества, сами по себе си те могат да доведат до ситуация на пълна заетост — нещо, което още от сега е несъстоятелно. И още веднъж — основната грешка изглежда е в това, че се извличат закони от концепции, валидни по времето на индустриалната революция. Вярно, че по време на класическата индустриална революция всяка нова технология, която поставя ограничение или прави даден процес или продукт излишен, най-вероятно създава много нови работни места чрез насърчаването на редица нови възможности. Но независимо от това, този напредък и положителният резултат от него върху заетостта се постигат при различни условия.

Онова, което трябва да се има предвид, е структурата на производството на богатство при обслужващата икономика. Много дейности, основани на платения труд, са изхвърлени или преобразувани в други видове дейности, които се извършват извън монетаризираната система. За да видим ясно за какво става дума, ни е нужна нова политикономика (икономикс). Нов „икономикс“, който отчита нивата на ефективност на монетарната система и техните граници и трансформацията им в немонетаризирани производствени системи.

Другото, което трябва да имаме предвид, е използването на пазара като краен арбитър дотолкова, че ограничаването на социалните програми е цената, която трябва да се плати за свалянето на заплатите толкова ниско, че да се „попива“ всяка безработица. Нужно ни е да разберем доколко при тези условия напълно платеният „свободен“ труд реално повишава нивото на обществената бедност. И тук ниското заплащане е приемливо само ако другите два вида дейности — немонетаризираното самостоятелно производство (самозадоволяване) и немонетаризираните доброволни дейности създават достатъчно богатство да поддържат жизнения стандарт на относително приемливо ниво. Нужно ни е да изградим виждане и стратегия за създаването на богатството в един свят, където мобилизацията на човешките материални ресурси трябва да ни направи по-богати в сравнение с миналото, в смисъл на реално подобряване на качеството на живота.