Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Employment Dilemma (The Future of Work), 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Олег Иванов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- stanley (2008)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Издание:
Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000
Българска асоциация на Римския клуб
ISBN 954-9758-05-2
Превод: Олег Иванов
Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев
Технически редактор: Илко Великов
Редактор и коректор: колектив
Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
4.4. Трансформирането на обслужващия сектор
ПРОТИВОРЕЧИЯТА
11. Обслужваща икономика или икономика на услугите
И класическите и неокласическите икономически школи казват, че всички икономически дейности се делят на три основни сектора: земеделие, индустрия или манифактура и услуги (първичен, вторичен и третичен сектор). Това разделение е исторически обусловено: по времето, когато са основавали съвременните икономически теории, икономистите са приели за приоритетен онзи сектор, за който се считало, че е от най-голямо значение за натрупване на общественото богатство — индустрията. Земеделието си остава важна, но „традиционна“ дейност, индустрията е в „центъра на света“, а с термина „третичен“ искат да квалифицират второстепенни по своето значение дейности.
Именно ефективността на манифактурните процеси обаче е факторът, който доведе света до днешната ситуация, при която индустриалните дейности зависят до 70–80% от цената им от обслужващите дейности в рамките на производствените структури. Дейностите, за които става дума, са изследване и развитие, финансиране, дистрибуция, съхранение, поддръжка, сигурност, управление на отпадъците и т.н. От друга страна, много традиционни услуги ползват индустриално произведени инструменти, като по този начин става трудно да ги разграничим, например, от контролните дейности в един химически концерн.
Така във всички индустриални страни местата за работа в индустриалното производство прогресивно намаляват докато местата в областта на обслужването и извън така наречения „третичен“ сектор се увеличават непрекъснато. Друг важен момент е обстоятелството, че обслужването не е индикатор само за радикалната промяна в структурата на производствените процеси в тесния смисъл на думата. Целият процес на натрупване на богатство сега протича в едно съвсем друго времево измерение:
• „Изследване и развитие“ е преди самото производство
• Системите за поддръжка и дистрибуция, както и управление на отпадъчните процеси (изчислено монетарно) се задействат след като продуктът или системата са продадени.
Много икономисти се опитват да вкарат понятието „обслужване“ в онова, което те наричат „нормалния ход на нещата“, разглеждайки го като някакъв „невидим“ продукт. Истината е, че продуктите не могат да се ползват без услуги и че услуги не могат да се предлагат без материални продукти. Степенуването по значение тук е относително: по време на индустриалната революция приоритет е било произвеждането на материални продукти, докато при съвременните икономики като че ли най-важно се оказва управлението на обслужващите системи, които са интегрирани в правилната употреба на материални ресурси.
Дискусията за структурата на производството или предлагането (и наистина, производствените дейности като цяло) е от основно значене при идентифицирането на разбираема политика, която да може успешно да реши проблема за заетостта.