Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (58) (Дилемата за заетостта)

4.10. Въпросът за допълнителния труд

Въпросът за допълнителния труд е тясно свързан с общото работно време и намаляването на работния ден. Вече споменахме, че онова, което сега наричаме работно време, е част от труда, полаган от нашите прадеди по време на индустриалната революция. Годишните работни часове за този период намаляват от 4000 часа до към 2000 (или по-малко) в повечето индустриални страни. Процесът на намаляване на работното време по традиция е част от онзи прогрес, обясняван с увеличаването на производителността на труда и увеличаването на свободното време за работниците, като резултат от него. Така намаляването на седмичното работно време и увеличаването на платените отпуски — нещо характерно за индустриализираните страни — се възприемат като степента, до която работниците са възприели увеличаването на производителността като „повече почивка“ отколкото „повече доходи“.

В последно време хронометричното измерение — количеството вложен труд, се прибавя към хронологичния елемент — разпределението на работното време върху различни времеви периоди, като най-често се има предвид гъвкавото работно време. Гъвкавото работно време се харесва и на работниците, които могат да си направят един по-добър баланс между работа и почивка, и на работодателите като начин да увеличат оперативното време. Въвеждането на допълнителна работа на една широка основа се оказа важен фактор в развитието на една по-хронометрична и хронологична гъвкавост. Освен това факторът, за който говорим, помогна за увеличаване на заетостта през последните десет години. Според OECD хората търсят допълнителна работа и това означава по-нататъшен растеж на броя на работните места в много страни на света.

Повишеният интерес и правителствената намеса в последно време доведоха до разработване на редица мерки, целящи създаването на временни работни места — за повече от един човек или не, и да се защитят правата на „временно заетите“ в много страни. Има страни, които дори разработиха система за финансово подпомагане на онези, които създават „временни“ работни места в частния сектор. Във Франция контрибуциите на работодателите към общественото осигуряване в момента са намалели с 30% заради новите „временни“ работни места. Общественият сектор може да играе водеща роля като реагира на исканията за по-гъвкаво работно време въобще и допълнително работно време в частност.

Като привлекателна инициатива за търсене на алтернатива на неминуемите излишъци, развитието на частичната заетост е еднакво възможно в държавния и в частния сектор. Временната работа в обществения сектор нараства в много страни и сега представлява значителна част от наетия състав — например в Швеция, където между 40 и 50% от жените работят на „частично“ работно време. За частите на земеделски сектори Европейската общност е установила, че 31% от жените, но само 4% от мъжете през 1992 г., са били заети в „частична“ работа. Независимо от това че много мъже работят на непълен работен ден, жените са тези, които съставляват огромното мнозинство — около 85% в ЕС.

Предимствата на работата на непълен работен ден (частичната заетост) са много и то за всички участници в процеса. Освен това, което вече споменахме, развиването на тази заетост увеличава броя на работещите хора, като по този начин се убива напрежението между заети и безработни. Може да се каже още, че работещите на непълно работно време са по-продуктивни от останалите и по-мотивирани поради по-слабото влияние на умората, по-ефективна организация на труда и повечето свободно време, на което те се радват. Подобрените възможности за частична работа могат да привлекат различни обществени групи, част от които иначе не биха влезли в редовете на работещите, като така ще се увеличи производствения капацитет на обществото при намаляване на безработицата. Става въпрос за омъжени жени с или без деца, пенсионери, търсещи постепенно намаляване на трудовата натовареност, по-стари работници с разнопосочни интереси и студенти, набавящи си средства, както и редица други.