Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Employment Dilemma (The Future of Work), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
stanley (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000

Българска асоциация на Римския клуб

ISBN 954-9758-05-2

Превод: Олег Иванов

Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев

Технически редактор: Илко Великов

Редактор и коректор: колектив

 

Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

4.1.2. Богатството на народите като някакъв „чеиз на природата“ или настойничеството

Така, както дотук оценяваме икономиката, ние се осланяме на брутния национален продукт и начина, по който той се е променял във времето като кантар на всички приходи на нашето икономическо благосъстояние. Тази система за оценка обаче има своите недостатъци, като основният от тях е, че тя не отчита околната среда като важен източник на продукт в това равенство. В някои случаи — а те очевидно се увеличават — така нареченият икономически растеж не води до истински растеж на богатството и благосъстоянието.

Всяко добро, което е лесно дъстъпно, както въздухът, няма цена и според икономическата теория няма стойност. Унищожаването на свободно достъпни продукти в процеса на производството не намалява националния продукт, нито пък икономическия растеж и благосъстояние. Тук лежи основното противоречие, защото не може една система, която започна да произвежда повече с цел да увеличи богатството, да постигне точно обратното. Стоките, които намаляха, имат по-малка стойност от гледна точка на истинското богатство в сравнение с времето, когато ги имаше в изобилие. Нашата икономическа система въобще не отчита това — само оценените стоки имат стойност. Докато дадена стока не стане труднодостъпна и следователно оценена, истинската й цена не се признава и първоначалното количество не се отчита.

Парадокс е че в едно общество, където достъпът до питейна вода е ограничен и хората я заплащат, те са по-богати от обществото, където питейната вода е без пари! Извиняваме се за израза, но е майтап да оценяваме икономическото състояние по това, че на едно място копаят дупка и плащат за пълненето й с вода, и че тези хора са по-богати от онези, които никога не са се захващали с подобен идиотизъм. Трябва, следователно, да намерим адекватен начин да оценяваме оригиналния продукт, стойността на наследеното и даденото от природата, и нейните грижи за нас. Когато и да се захванем с производството на редки продукти, ние трябва да вземем под внимание не само ефекта върху другите, вече станали редки продукти, но и върху онези свободно достъпни блага, дадени ни от природата.