Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (9) (Дилемата за заетостта)

1.2.4. Технологическите и икономически реалности днес

Икономиката и съответно теорията за „икономикса“ се развиват в резултат на Индустриалната революция. Заетостта, т.е. производителният труд, вече не е задължителния приоритет за икономическо развитие. Неплатеният (немонетизиран) и саморазвиващ (немонетаризиращ) труд вече не са незначителни фактори за нашето съществуване и е твърде съмнително дали те някога са били — или е трябвало да бъдат — незначителен фактор.

Доскоро и по време на Индустриалната революция монетаризираният, или платен труд, най-вече в производството, е бил ключът и практически единственият фактор, определящ икономическото развитие. Дори и традиционното разделение на икономиката на три сектора в началото на индустриалната революция (земеделието, като предишното сърце на икономиката, манифактурното производство, като новият сегмент, и услугите, считани за независими и нямащи нищо общо с другите две) е показател за подчертаването на платения, производителен труд като център и пренебрегването на услугите като съответстващ продукт, вместо да бъдат гледани като група сама за себе си.

При Обслужващата икономика (the Service Economy), където нещата не зависят от чистото производство на стоки, а по-скоро от богатството на услугите, свързани с него, нуждата от друг подход става очевидна. Нека първо разгледаме статуквото на днешната ни икономика.

В края на миналия век 40% от трудоспособното население на Германия (типичен пример за ранно индустриализирана страна) е работило в основния земеделски сектор и около 35% — в индустриалния. Значението на първия сектор прогресивно намалява до днешните 5%, докато вторият сектор претърпява растеж, достигащ 45% през 1950 г. и официално непроменен и до сега. Третият, обслужващият сектор, е покривал една трета до началото на 50-те години, след което расте до днешните 50%!^[1]

Промените в нашата икономика обаче не са обусловени от тази очевидна промяна и изместване на работещото население в посока на обслужването. По-важното е доминиращото положение на обслужването вътре в останалите два сектора, което и определя коренната промяна на икономиката в посока на обслужването. Вътрешно секторните услуги при индустрията са се увеличили от 15% на 30% между 1950 и 1990 г., в които са заети повече от половината работници в индустрията. Ако прибавим тези данни към традиционните оценки за работата в сферата на обслужването ще се установи че повече от 80% от работните места сега са в сферата на услугите. В напредналите страни сега се счита, че традиционната заетост в производителен (в смисъла на продукция, произведена от материалното производство) труд днес не е повече от 20%.

Услугите доминират във всички икономически производствени сектори, все по-зависещи от изследване и развитие, качествен контрол, поддръжка, финансиране, застрахователно дело, връзки с обществеността и търговия, клиентски услуги, рециклиране и т.н. с цел постигането на оптимални резултати. Стойността на даден продукт или услуга вече не се определя от производствените разходи, а от неговото представяне във времето. Отношението „продай и забрави“, характерно за периода на масово производство, изчезна. Разходите в производството сега се разпределят във времето — от момента на появата на нова идея, през изследванията и разработките, до превръщането на продукта в отпадък след неговото пълно използване.

Описаният процес насърчава увеличаването на непроизводителния труд (в смисъл: извън материалното производство), тъй като производителите на стоки и услуги се опитват да прехвърлят част от работата на клиента. Потреблението на стоки и услуги вече не е някаква напълно отделена от производството им функция. Тя е вече част от глобалната производствена система и особено на ниво дистрибуция, използване и накрая рециклиране и унищожение. Въвеждането на ресторанти за самообслужване, прехвърлянето на процеса на поръчване и изхвърляне на отпадъците върху клиента, вместо на келнера, както и подмяната на банковия чиновник с автоматична машина за броене на пари предполага познания от страна на клиента. А това са само два примера. Алвин Тофлър нарича този процес „трансформиране на клиента в проклиент (prosumer)“ (професионален клиент).

Ставаме свидетели на ново отношение към „самозадоволяването“ и „потреблението“, които бяха отхвърлени по време на Индустриалната революция. Именно понеже материалните продукти имат все по-малка цена на единица продукт, ако те не се използват както трябва, икономическата цена на неговата потребление и процесите на самозадоволяване и потребление, които продуктът насърчава, налагат реинтегрирането на тези дейности като продуктивни (като стойност) в икономически и социален план. Монетаризираната продукция е зависима, както никога преди, от немонетаризираното производство. Количеството „авто-“ или „самозадоволяване“ се увеличава по отношение на ползването на сложни продукти, услуги или системи. Резултатът е в това, че тези две форми на труд стават допълващи производителния труд в процеса на формирането на „performance value“ (стойност на утилизацията).

Тази стойност, която описва производителността на Обслужващата икономика, се измерва чрез функционирането на продукта, системата или услугата през даден период от време при минимални разходи за закупуване, поддръжка, оперативни разходи и разходи по отпадъците, застраховка срещу загуби и максимални полезни резултати. Съотношението „разходи — приходи“ вече не се получава от сравняването на производствените разходи с продажната цена. Разходите вече включват дизайна на продукта или системата, тяхното производство и дистрибуция, включително частичното или пълно рециклиране. Така ползата се измерва чрез работата на даден продукт през периода на неговата употреба.

Трябва да е разбере, че услугите сега абсорбират производствения процес така, както индустриализацията „попи“ земеделското производство преди 200 години. Пряк резултат от това е че или ще трябва да адаптираме текущите социални и икономически теории към новата ситуация, или ще създадем нова обща социална и икономическа теория, която по-ясно ще опише реалността и ще даде инструментите, с които да решим новите проблеми. Поради драматичността на промените едно просто „разширяване“ на сегашните идеи, описвани като „общоприето мнение“ няма да е достатъчно. Трябва да разберем как действа средата, в която живеем, за да можем да работим в нея.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

2. Производствената дейност: етапи на икономическо и социално развитие

i. Доиндустриалното, земеделско общество

• Преобладава земеделието.

• Трудът се налага на болшинството при редица ограничения. Нископроизводителен труд, заплатен в натура. Две трети от работата е в самозадоволяването.

• Производителността на труда иде от опита.

• Количеството вложен труд зависи от сезона и климата, географското положение и е децентрализиран, включващ цялото семейство.

• Богатството се основава на контрола върху земята и понякога, на търговията.

ii. Индустриалната революция

• Увеличаващо се значение на производството (манифактурата), превърнало се в база за увеличаване на националното богатство. Икономическите стойности се базират на материални предмети, като стойността се определя от техния обмен.

• Производителният труд става основа на всички дейности, свързани с производството на предмети или продукти.

• Ефективността на производството се изчислява от броя произведени продукти за единица време. Качеството е работа на производствените системи и стандартизацията. Съотношението разходи — приходи е сравнение на производствените разходи с продажната цена.

• Увеличаване на независимостта на труда от природните условия. Тенденция към социална и урбанистична концентрация.

• Социалният и икономически приоритет е производителния труд — останалите видове труд се считат за непродуктивни като услугите, когато са заплатени и се считат за вторични.

iii. Обслужващата икономика

• Услугите доминират във всички икономически сектори. Стойността се определя от качеството на продукта и неговата полза за определен период от време. Разходите по производството започват от проекта до унищожаването на отпадъчния продукт.

• Основно преместване на трудовите ресурси към обслужването, които покриват 80% от производствените цени. Появата на все повече форми на непроизводителен труд за обмен срещу други облаги. Сумата „самопроизводителен“ труд расте, особено при въвеждането на сложни системи, които стават съответни по отношение на първите две в процеса на създаване на качествена стойност.

• Производителността става синоним на качество и работа във времето. Съотношението разходи — приходи взима предвид разработването и дизайна, производството, стилизацията и разходите по отпадъчните процеси, където предимствата се изчисляват на база данните от ползата във времето.

• Размерът на производителния труд в производствените дейности намалява в резултат на производствените технологии. Тенденция към региониране и децентрализация.

• Трудът е организиран и признат на база минимум монетизиран^[2] труд, задължителен за всички. Допълнителният, непроизводителен и самоусъвършенстващ труд всепризнато допълва цената на производствените системи, независимо че се практикува извън монетизирания пазар.