Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (19) (Дилемата за заетостта)

2.5.2. Управление на риска, уязвимостта и изменчивостта

Понятието управление на риска, също както и функцията по управлението на риска в професионалната дейност, е било първоначално представено в Съединените щати приблизително преди около 40 години. Това е било последица от нарастващата уязвимост в работата със съвременни технологии, използвани в системите за производство.

С течение на времето е станало очевидно, че успехът на технологиите в съвременната икономическа система увеличава необходимостта от управление на уязвимостта по достатъчно ясни икономически причини. Първоначално, понеже специализацията е редуцирала и в същото време е умножила видовете рискове и тяхната еднородност. Да вземем под внимание, че тогава се е стояло само пред ограничен набор от различни рискове, а сега новата ситуация противопоставя икономиката с повече потенциални опасности поради новата действителност в производството. Освен това, технологията става все повече и повече надеждна, с положителни резултати и влияние, при което нещастните случаи се срещат все по-рядко. Обаче поради все повече и повече комплекси и свързване на все повече технологически системи, използвани сега, все по-малка е вероятността от сривове, но последствията достигат все по-високо равнище на сериозност и в абсолютен, и в относителен смисъл.

Тези рискове нямат никакво отношение към предприемаческите, комерческите или финансовите рискове, тъй като те рефлектират върху окръжаващата среда и протичат извън желанията на какъвто и да било икономически или социален актьор. Те просто отразяват уязвимостта на системата. Но поради тяхната сериозност с времето те станаха все по-стратегически важни за съвременния индустриален свят, даже този вид рискове да са почти пълно отклонени от икономическите учебници. Професията по управление на риска по тези причини е развита не само в САЩ, но също и в останалата част на света като практическа реакция на изменящите се ограничения в икономическата система.

Второто важно изменение се случи през 70-те години, когато поради модифицирането на начините на производство и новите ограничения в доставките на суровини икономическият растеж в промишлено развитите страни започна да се снижава. Понятието уязвимост получи разширение и върху социалните системи, и върху държавата на всеобщото благоденствие въобще. Чрез този анализ може да се отвори врата към преразглеждане на адекватната социална политика в бъдеще, разбирайки изменящите се условия на икономическото развитие, за да се увеличава богатството на народите и да се снижават риска и уязвимостта.

1973 г. е била година не само на първия нефтен кризис, но също и година, когато международните парично-кредитни институции са решили да се откажат от установената система на обменен курс. В същото време инфлацията е започнала да нараства след период на ниска, пълзяща инфлация. На властващия икономически елит му е трябвало време, за да признае, че инфлацията е била фактически структурен, а не просто цикличен проблем. Като последица централните банки и порично-кредитните институции им е трябвало време, за да стигнат до извода, че е необходимо да се намали съществено инфлацията до минимум, за да се изведе икономиката от погрешен коловоз.

Дълго време не е било признавано, че нещо съществено ново се е случило в икономиката и така известно време доминиращата политика на много правителства през 70-те години е била съгласна и даже е стимулирала дефицити, надявайки се на бъдещо áóäóùåå [???] „íîðìàëíî“ възстановяване (исторически достатъчно изключителния годишен растеж от 6% на GDP, както се е очаквало, ще се върне за добро). Това обаче никога не се случва и всява смут в промишлените страни през 70-те и 80-те години, в значителна степен причинено от именно този неправилен начин на мислене.

В същото време основните елементи на парично-кредитната неувереност като индекс на инфлация, норма на печалба, обменен курс и т.н. започнаха да изменят характера на банковата система и в голяма степен функционирането на индустриалните компании. Последните започнаха да разбират, че резките модификации в парично-кредитните условия в много случаи имат по-голямо въздействие върху доходността, отколкото тяхната главна индустриална работа.

Банките и другите финансови учреждения, следващи стъпките на промишлеността, бяха длъжни скоро да заговорят за управление на риска, да променят съществено ролята и концепцията, които имат за собствения си бизнес и да се въвлекат в управлението на парично-кредитните рискове като старт за работата им върху собствените им инвестиционни програми. Разработването на производни и други системи е било последица от тази ситуация. В момента ние сме в средата на тази гигантска вълна в глобалната революция в икономиката на несигурността и управлението на риска като ключов момент от глобалната „обслужваща“ икономика.

Самата концепция за управлението на риска е станала близка на финансовата общност и за разработването на богатството на народите. Сега вече е ясно на всички, че стратегията при управлението на рисковете е ключовият момент при увеличаването на богатството на нациите във всички посоки и видове дейности.