Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (32) (Дилемата за заетостта)

3.2.5.1. Състояние и сравнения

Според Доклада за човешкото развитие от 1995 г. само 22% от човешкото население живее в индустриализирани страни, докато огромната част от света се състои от развиващи се региони — около 4,2 милиарда души. Средният прираст на населението в индустриализираните страни до 2000 г. се изчислява на някакви си 1,4%, докато в развиващите се страни цифрата е 1,8%.

Населението е дебалансирано в едната посока, но брутният национален продукт е дебалансиран в другата — развиващите се страни допринасят само с 16% в общия приход за света. Светът никога не е бил толкова богат. Световното богатство през 1950 г. е било 4 трилиона, докато през 1992 то става 23 трилиона! Дори и да вземем предвид демографското движение за този период, на човек от населението богатството се е увеличило три пъти.

И структурата на начина на генериране на това богатство се измени. Приносът на земеделието не само спадна в индустриалните страни, но той бележи спад и в развиващите се региони, при това с близо една трета. И въпреки това малко повече от половината работна сила е заета със земеделие в развиващите се страни, докато в развитите индустриални страни 70% от работната сила се занимава с обслужване. На безработицата на можа да попречи и невероятния икономически растеж, настъпил след Втората световна война. В някои региони заетостта винаги е изоставала в сравнение с икономическия растеж и днешният свят е изправен пред значителен недостиг от работни места. В индустриализираните региони 35 милиона души нямат работа, а в развиващите се страни нуждата от работни места се изчислява на 1 милиард.

Ние все още живеем в свят, характеризиращ се с глад, бедност и увеличаващи се социални пропасти. Близо една трета от населението на развиващите се страни живее под границата на бедността — тринадесет пъти повече от индустриализираните страни. Тридесет и една най-бедни африкански държави показаха „прираст“ в БНП в минусова посока — минус 0,3% за периода 1965 — 1985 г.

Независимо от това, развиващият се свят стана свидетел на невероятен напредък в областта на човешкото развитие през последните три десетилетия. Стана донякъде възможно затварянето на пропастта, която лежи между тях и индустриалния свят. Важна мерна единица за благосъстояние, както вече доказахме, е продължителността на живота и в развиващите се страни тя се удължи със 17 години, а детската смъртност намаля с 50%. Същевременно обаче сме принудени да видим, че повече от 90% от 17 милиона носители на СПИН живеят именно в непривилегированите страни, а около 17 милиона души от тези региони умират всяка година от инфекциозни и други паразитни заболявания като диария, малария и туберкулоза.

Светът е изправен и пред огромна екологична заплаха, състояща се в една постепенна деградация. Всяка година остават запустели 70 000 квадратни километра земеделска земя и около 4 милиона хектара естествено напоявани ливади изчезват поради ерозия на почвата. В Европа 475 000 квадратни километра горски масиви са унищожени от въздушно замърсяване, което води до загуби в размер на 35 милиона щатски долара годишно.

Сравненията при производителността на труда показват, че по-слабо развитите държави страдат от по-ниска трудова производителност. Това се обяснява с липсата на комплиментарни на производството фактори като финансов капитал, адекватно законодателство и опитно управление. Има и други обяснения — слаба храна, ниски стандарти на лична хигиена, висока заболеваемост и редица други.

Ако трябва да опишем ситуацията с едно изречение, то ще изглежда така: независимо от значителния напредък в областта на човешкото развитие в развиващите се страни, огромните пропасти между тях и индустриализираните държави все още съществуват най-вече на икономическо ниво, а рязкото човешко развитие и концентрирането на усилията за постигане на основните цели ще води до все по-осезаемото затваряне на споменатите пропасти.