Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (49) (Дилемата за заетостта)

4.5.1. Минималният гарантиран доход

Вече подчертахме, че в съвременната икономика е изключително важно да се разработи стратегия за натрупване на национално богатство, в която да са включени немонетаризираните и немонетизирани видове труд. Същевременно е важно да се разберем, че пренебрегването на социалното значение на парите може да доведе до съвсем погрешно разбиране за нещата. Тук не говорим за връщане към утопиите на миналия век, когато са виждали бъдещето без пари. Парите са едно от основните човешки изобретения, благодарение на което напредъкът е възможен. Разбира се, човешките слабости са такива, както при религиите и опиатите — вместо да служат за добро, парите често се използват и за нечисти цели. Трябва също да е ясно, че старите утопии за общество без пари са били един несъзнателен опит да се избягнат днешните реалности и възможности в техния позитивен смисъл, като израз на съпротива на възможните нови развития. Общество тип „Робинзон“ и особено общество на масовата взаимозависимост не е практично и по всяка вероятност би довело до пълен разпад.

Понеже днешната ни икономическа система е базирана в основата си на парите и ние не целим промяната на това положение, от голямо значение е всички да имат някакъв достъп до определена сума пари, с които да заплащат елементарните и минимални жизнени нужди. Говорим за правилно хранене, обличане, жилищно осигуряване, здравеопазване и т.н. За съжаление почти 1.4 милиарда души нямат достъп и до тези елементарни жизнени нужди и се намират под нивото на бедността, определено от ООН през 1995 г.

Оттук следва, че каквато и социална политика да се изработва в областта на заетостта и труда, тя трябва да има за цел осигуряването на минимално необходимото заплащане за задоволяване на гореописаните нужди. Достъпът до тези пари е първата крачка към личната свобода. По частен и по обществен път, когато е необходимо, всеки трябва да има достъп до минимално необходима сума пари за производителен труд. Единият от вариантите за предоставянето на тези пари е много прост: универсален и безусловен базисен приход за всеки гражданин, предоставен от държавата. Основният доход ще даде на индивида форма на материална независимост, непозната по време на индустриалната революция, освен от притежателите на големи имоти. Жените няма да се зависими от мъжете, нито пък работниците от работодателите, както и безработните от някаква държавна служба, отпускаща им социални помощи. Шокът, който сега съпровожда всяка промяна на статута на дадено семейство, вече ще изчезне — основният работещ може да почине или да остане без работа, но това няма да се отрази драстично върху живота на цялото семейство.

Базисен универсален приход е вариантът, който ще опрости сегашната изключително сложна данъчна система и системата за социални помощи. В настоящия момент държавата губи много повече от данъчни облекчения, отколкото от социални помощи, но са твърде малко хората, които разбират това. При сегашната схема на приходите всички приходи от всички източници се облагат и всеки плаща съобразно възрастта и здравословното си състояние. Схемата с универсалния основен приход ще премахне капана, при който много от нископлатените хора сега губят доходи заради облекченията, стараейки се да печелят повече. Ще изчезне и капанът на безработицата, който кара хората да не се завръщат на работа, понеже това им е на загуба.

Най-важното обаче е, че универсалният доход за всеки ще окуражи поемането на рискове и иновацията, предприемаческия дух. Абсолютната бедност сковава рискуването и творческото търсене, което е единственият шанс на жените, младите хора и хората на пределна възраст да намерят мястото си в създаването на богатство. Това може да стане с прилагането на производителен или непроизводителен труд чрез монетаризирана или немонетаризирана дейност. Образоването и обучението могат да се интегрират със заетостта така, че да отразяват индивидуалното желание на всеки, а не само нуждите на работодателя. При това положение мотивацията за работа би заместила финансовия интерес като основен критерий при подбора на работа. Технологичните промени биха били по-лесни, защото работниците не биха имали интерес да запазят работното място на всяка цена — базисният им държавен доход ще поддържа достойнството и социалното им спокойствие.

Аргументите срещу схемата със задължителния базисен доход за всеки гражданин касаят най-вече разходите и съмненията, че хората ще се стремят към труд. Някои експерти разработиха „прходно-неутрални“ схеми, ползвайки текущи цифри, като изчислиха базисния доход близо до сегашните данъчни облекчения и социалните помощи. Без съмнение, някои хора ще се откажат от формалната заетост и ще се „самонаемат“ или „самообслужат“ като поемат в собствени ръце утилизационния период на някои продукти, вместо да останат зависими от скъпите експертни услуги. Това възможно увеличение на „неформалната“ икономика ще увеличи цялостното натрупване на богатство независимо от всичко. Натрупване ще се изчислява в активи и в опериране на системи, независимо че според критериите на индустриалната революция увеличение няма да има — там то се измерва с платен труд спрямо продадени продукти. Схемата с основния приход ще даде тласък и на немонетаризираните дейности като гледане на собствените родители, вместо заключването им в старчески домове. Различни форми на кооперативна дейност биха станали възможни чрез събиране на приходите на участниците докато начинанието навлезе в икономическия оборот.

Дебатите по схемата за задължителен доход за всеки вече започнаха и с това се появиха и първите формули. Пример за такава формула е предложената от Милтън Фридман идея за „отрицателен данък общ доход“. Появата на толкова много облекчения, застрахователни схеми и други видове защити и помощи прави появата на такъв доход твърде вероятна. С времето процесът ще се засили поради две основни причини: на първо място, е нуждата от координиране на онова, което вече съществува, и на второ място, нуждата да се даде някаква инициатива на едно твърде рисково общество, като се отхвърлят отрицателните тенденции и моралните щети от спекулативното поведение на индивиди, чиято единствена цел е натрупването на привилегии от колкото се може повече източници.