Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (27) (Дилемата за заетостта)

3.1.3. Развитие на населението^[1]

Индустриалната революция и промените в обществото бяха искрата, довела до такъв демографски растеж на населението, че той може да се опише само с думата „експлозия“. Разбира се, човечеството е преживявало и други подобни моменти, но историята не познава такъв драматичен демографски бум, какъвто настъпи през последните два века. Предишните увеличения са били частично компенсирани от масови епидемии, суши (глад) и войни. Индустриалната революция обаче влияе силно и върху тези регулативни фактори.

Установено е че в началото на земеделската епоха — около 10 000 години преди Христа, броят на хората, населяващи Земята, е бил около 5–10 милиона души, живеещи главно на евразийския континент. Те все още се занимавали с лов и събиране на корени и плодове и били организирани в кланове от четири до пет фамилии — общо 20–25 души. Гъстотата на човек никога не достигала до повече от един човек на квадратен километър и варирала силно в зависимост от природните условия и климата. Епидемиите не били още фактор, поради тази разпръснатост, но насилствената смърт, периоди на глад и детската смъртност поддържали твърде ниска средна продължителност на живота.

С въвеждането на първите земеделски оръдия на труда човек е трябвало да се установи в постоянен дом, за да обработва земята. Това довело до относителна независимост от кратковременните екологически промени и до възможността да се изхранват повече хора. Земеделското общество е могло да изхранва значително повече хора от онова преди него и населението започва да расте, понякога с 1% годишно. Появата на големи населени места обаче води до появата на непознат дотогава фактор, регулиращ броя на населението — епидемиите. Феноменът имал решаващо демографско значение, тъй като в някои години смъртността скачала от 30–40 на 1000 жители до десет пъти повече. Внезапното изчезване на почти половината население означавало катастрофа, но същевременно регулирало иначе волното умножаване на населението. През следващите 12 000 години растежът на населението на Земята е бил относително стабилен, достигайки до 650–850 милиона към 1750 г., рождената дата на индустриалната революция.

Поради експлоатирането на нови енергоизточници, нови производствени системи и напредъка в медицината и хигиената — все резултат от индустриалната революция — предишните ограничения пред демографския растеж били преодолени. Гладът станал непознат поради научния и по-ефективен подход към земеделието и развитието на транспорта, който можел вече бързо да превозва храни от едно място на друго. Епидемиите също били забравени поради появата на нови лекарствени средства и особено на ваксините, плюс съвременна хигиена и средства за санитарен контрол. През следващите двеста години само войната е имала силно влияние върху растежа на населението.

Растеж на населението

Източник: Cipolla, The Economic History of World Population

От 1750 до 1850 г. населението на света почти се удвоява и става от около 750 близо 1 200 милиона. Следва ново увеличение при по-голяма скорост и към 1950 г. населението е вече 2,5 млрд., за да достигне през 1999 г. 6 милиарда души.

Демографски растежът се обяснява с удължената продължителност на живота, спада в смъртността, особено при новородените и децата, който компенсира намалената раждаемост. Една напоследък забелязваме тенденция на естествено „свиване“ на населението: в развитите държави раждаемостта пада под смъртността, но не поради глад, епидемии или войни.

Тези данни се забелязват навсякъде по света, където обществата са или се трансформират в индустриални. В началото на индустриалния процес в Англия смъртността е била 30 на хиляда души, а петдесет години по-късно, когато процентът на заетите в селското стопанство намалял около 40%, смъртността паднала на 23. Същото е наблюдавано и в други страни: Германия — от 27 на 18, Франция — от 24 на 19, в Русия — от 40 на 29. Тези промени настъпват между 1850 и 1900 г., когато тези държави преживяват индустриализацията. Смъртността сега за повечето страни се движи в рамките на числа по-малки от 10.

Индустриализацията има пряко влияние върху смъртността и продължителността на живота, но тя влияе и върху раждаемостта. Днес това се вижда в доста страни, където само една по-зряла икономика може да възстанови раждаемостта в нормалните й граници.