Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (20) (Дилемата за заетостта)

2.6. Ролята на търсенето

Търсенето е като селекционен механизъм в една неминуемо асиметрична система. В икономическата и икономическа реалност огромният брой несигурни производствени актове се извършват непрекъснато преди да бъдат селекционирани от търсенето. Съществува огромна разлика между процесите, чиято цел е равновесието (търсене и предлагане) и онези, при които целта е някакъв подбор.

Подобен е подходът и на Карл Попър при неговото отхвърляне на индукцията и защита на емпиризма: „Няма индукция: ние не спорим в посока от фактите към теорията, освен ако «фалшифицираме». Подобна оценка на науката е селективна — като при Дарвин. Обратно. Теориите на метода, според който ние вървим през индукцията към проверката (а не фалшифицирането) са типично като при Ламарк — те подчертават околната среда, а не селекцията“.^[1]

Както вече установихме, и класическите и неокласическите теории са детерминистки и са базирани на нютоновия модел, включващ фиксирани и разкриваеми закони. Единствената разлика е в това, че първата теория е подчертавала предлагането до момента, в който се е появило свръхпроизводство, и липсата на търсене е довела до революционизиране на мисленето. Икономическите кризи при индустриалната революция са били кризи на истинската дефлация, поради намалено търсене — подценявано от икономистите по принцип.

Всичко това претърпява промяна след ужасната криза от 29-та г., когато Кейнс въвежда понятието „ефективно търсене“. По този начин Кейнс отхвърля тогавашното схващане, че пълната заетост може да бъде поддържана или възстановена при долната част на търговския цикъл от някакъв самостоятелен механизъм. Пълната заетост не е нормалното състояние на нещата, поддържано от подвижността на заплатите или лихвените проценти. Според него заетостта е сама по себе си променлива величина, детерминирана от определени, причинно-следствени фактори. Кейнс смята, че в краткосрочен план нивото на заетостта се определя от производителността. Ако тя е висока, фирмата ще наеме повече работници. Производителността зависи от ефективното търсене или, иначе казано, търсене, основано на реално разходване на средства — независимо дали говорим за потребление или инвестиране. Така Кейнс насочил своето внимание към факторите, определящи потреблението и нивото на инвестициите за да разбере, от какво се определя нивото на заетостта.

Джон Хикс подчертава особено търсенето и с въведеното от него понятие за субективна теория за стойността той прави много при контрирането на теориите на Маркс и на класиците, говорещи за централно предлагане и разпределение на труда. Хикс помага на радетелите за свободния пазар да защитят своята позиция, като наблягат на концепцията за определяне на стойността в зависимост от търсенето.

С появата на неокласическата икономическа доктрина трудовата теория е оставена в покой и вниманието е насочено към потребителната стойност. Последната се определя като качество на продуктите, което насърчава индивидите да купуват, както казва Джоан Робинсън. Според Алфред Маршал потребителната стойност е равна на желанието или нуждата. Ключът към икономическото развитие, следователно, е подпомагане на растежа и даване на възможност на индивидите да купуват стоки, които имат потребителна стойност, без да причиняват инфлация. През 70-те години производителността рязко спадна и правителствата бяха изправени пред дилемата „инфлация и безработица“. Опитите да се решат тези проблеми със средствата, предложени от Кейнс, доведоха до още по-голяма безработица и инфлация. Увеличаване на търсенето без подтикване на производството означаваше увеличаване на „стагфлацията“, понеже стойността на насърченията падна. Целта на неокласицизма и неокласическата икономика на предлагането бе да се увеличи производството до адекватни нива на търсенето, признавайки, същевременно, че търсенето се базира на потребителна стойност.

Както видяхме по-рано, нищо ново няма в икономиката, базирана на предлагането — в края на краищата „Богатството на народите“ не се занимава с нищо друго. Икономическото развитие обаче вече не може да бъде само манипулиране на търсенето и предлагането с цел постигане на равновесие. И Кейнс с неговото управление на търсенето, и неокласиците, защитаващи предлагането, не успяват, защото мислят, че икономическата теория трябва да е в тон с детерминизма на научните закони, ако ще трябва да я приемем на сериозно. Разликата между двете е в това, че класиците гледали на „предлагането“ като на ключа за разбирането и предвиждането на икономическото развитие, докато неокласиците считали, че след като търсенето се разбере из основи, предлагането на стоки адекватно ще посрещне това търсене.

Съвсем нов подход при разбирането на сложността на производството и ролята на труда в него е нужен, защото нито предлагането, нито търсенето сами по себе си могат достатъчно пълно да обяснят икономическото развитие. В частност, това означава да се забрави виждането, че предлагането на стоки може да се увеличи чрез прилагането на технологии по такъв начин, че цените да се намалят и задържат на такова ниво, при което повечето хора могат да си позволят да купуват, като по този начин се създава търсене, осигуряващо икономическо развитие. Такава гледна точка зависи от погрешното прилагане на уж научни принципи към икономическата теория, както и на невъзможността да се видят технологическите граници.

Ако неокласическата икономика, ориентирана към търсенето, гледа на него като на процес на издаване на инструкции как икономиката да си гледа работата, то тя предлага достатъчно доказателства, че детерминистката философия все още доминира обществените науки и икономиката в частност. Обратно. Ако даден селекционен процес може да предложи някакви признаци или информация за начина, по който той ще действа в бъдеще, практически тези признаци и информация ще останат само една хипотеза, която може да се докаже по-късно по емпиричен път от фактите. В същото време голяма доза несигурност ще остане поради фундаменталната възможност да се предвиди една напълно предвидима среда, ако реалното време, еволюцията и динамиката се приемат за основни атрибути на истинския живот. Трябва да подчертаем отново, че се намираме в състояние на динамика, при която всяка статична, равновесна теория на икономиката не ще ни помогне да решим основните проблеми, пред които сме изправени. Нашата хипотеза е че сме в ситуация, където равновесните теории са твърде непълни за да имат някакво въздействие. Те трябва да бъдат реконструирани за да включат в себе си повече проблеми и по-малко непълни хипотези. С това автоматично се отхвърля възможността да се преразглежда старото икономическо мислене, което подчертава значението на предлагането. Факторът време дава по-широк смисъл на производствената функция, отколкото при класическата икономия и подчертава съответстващата роля на търсенето. Теорията за „дисбаланса“ иска задълбочено разбиране и на предлагането, и на търсенето, и то на различни нива.

Ако приоритетите в миналото са могли да се менят от едната в другата крайност от предлагането до търсенето, сега имаме нужда не само от разбиране на значението на предлагането като отделен работен инструмент, но също така и на факта, че селективната функция на търсенето е абсолютно необходима и е допълнение към производствената функция. Като аналогия на цитата на Попър можем да кажем, че икономическата система е задължена да произвежда на базата на хипотеза (та дори и на мечтите или някакъв друг процес, който насърчава действие и инициативност). Това е първата задължителна стъпка. Процесът търсене обаче също трябва да бъде колкото се може по-ефективен в селективното си действие (и трябва да включва критерии за най-полезното използване на материалите и човешките ресурси).

Всичко това не означава, разбира се, че търсенето е абсолютно непредвидимо когато се взимат производствените решения. Дори и най-добрите и съвършени изследвания на пазара сега включват едно минимално ниво на относителност и приблизителни признаци. Ние просто трябва да приемем, че сигурност няма и същевременно трябва да признаем, че приблизителността в преценките ни е все пак нещо по-добро от липсата на каквато и да било ориентировка. Ще трябва да живеем с някакво неминуемо ниво на несигурност, което само по себе си създава условия за напредък, промени, нови идеи и прогрес.

Независимо че от време на време може да изглежда трудно, селективното значение на търсенето се оказа задължително. Производство без контрол върху подбора може да се развие до точката, където цялата система се унищожава. Ракът е биологическата форма на неконтролирания растеж, при който не е имало ефективна селекция. Търсенето е ефективно поради възможността, която дава за провеждане на селекция. Детерминистката философия, която защитава точно дефинираното търсене в аванс е неестествена; предварителното планирано производство няма да е ефективно и се превръща само в начин да се унищожи материалния и човешки ресурс. Детерминистката амбиция може да съществува само чрез своите „несъвършенства“ — колкото по-големи са те, толкова по-добре.

С времето търсенето трябва да установи дали в действителност наличното производство е полезно. Понякога след първоначален бум (като при компютърните игри, например) следва пълен спад до изчезване. В други случаи, самият факт че селекционният процес съществува, е гаранция за продължителното търсене на по-високо качество на производството. Моцарт е създал своите опери измежду стотици други композитори. Неговият труд е предусловието, но последвалото търсене е подбрало именно него и всеки път, когато чуем неговата музика по радиото или на концерт, това търсене избира отново именно Моцарт.

При новата „обслужваща икономика“, където потребителната стойност взима предвид реалното време, търсенето изпълнява една задължителна, съответстваща на производството роля. Вече не говорим за приоритетите — предлагане или търсене в рамките на някаква равновесна теория, а гледаме на цялата икономика като на един единствен приоритет. Приемайки несигурността отново разполовяваме разстоянието между икономическите реалности и икономическото мислене — точно като стрелата при ксеноновия парадокс.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

5. Значението на търсенето в съвременната икономика, наричана „обслужваща икономика“

Всеки точен анализ на промените в процеса на производство на народното богатство при съвременната икономика трябва първоначално да види какво според днешните икономисти се нарича „предлагане“ т.е. системата, благодарение на която се произвеждат стоки и услуги. Отначало може да се стори, че ние се връщаме към доктрините, даващи приоритетно място на предлагането — както са предлагали Адам Смит и всички останали, включително Маркс, до началото на нашия век.

Ние обаче трябва да подчертаем, че при новата „обслужваща“ икономика търсенето не се ограничава до традиционната му функция на индикатор за настъпилия баланс. При променените условия, характерни за такава икономика, системите за производство и потребление са разширени във времето, а то може да се измерва само на база вероятностен анализ.

В такъв контекст ролята на търсенето е много по-важна отколкото при класическата икономика. Търсенето е един селективен механизъм, който не ограничава само подбора на продукти и услуги, предлагани от пазара. Дори производствените проекти и идеите за нови производства са подложени на този избирателен процес и може да стане така, че те никога да не стигнат до пазара и никога да не получат цена. Това е особено валидно при формулирането на стратегии за технологично обновление, които често включват група от проекти, нуждаещи се от индивидуално инвестиране и при които само един или два имат някакъв шанс да се появят на пазара.

Тази роля на търсенето, идентифицирана и като селекционна система, е индикатор за промяната на философската система, с която тя се обяснява. Както обяснява Карл Попър, при системата на Ламарк селекцията е функционирала като някаква нормативна уредба на природата, докато търсенето показва на производството какво да се прави. За известни на пазара продукти това може и да е вярно, но е ясно също, че никой потребител не е казвал на Моцарт какво да композира, нито пък на създателя на компютрите — да ги изобрети. Истината е, че селекцията е нужна за поддържането на нормалното функциониране на системата и за контрол върху ефективността на производството в икономически и социален план. „Производителят“ е този, който изобретява и предлага новите или невиждани до момента „продукти“.

По-нататък става очевидно, че в момента, в който ефективността започва да представя стойността на продукцията, консуматорът е вече нещо много повече от един прост „потребител“; той инвестира време, пари, или и двете, за потребление на системи, продукти или услуги с цел да е сигурен, че те работят така, както трябва. Така „потребителят“ или „консуматорът“ се превръща в „просуматор“, ако трябва да ползваме неологизма на Алвин Тофлър.

Като че ли става ясно, че при модерната „обслужваща“ икономика консуматорите вече не са някакви пасивни купувачи, а дават свой собствен принос в потреблението и създаването на богатството, което е значителна част от процеса на производството. Често те „произвеждат“ в „съюз“.