Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (2) (Дилемата за заетостта)

КЛЮЧОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ^[1]

1. Произход

 

Появата на първия труд на Римския клуб през 1972 г., озаглавен „Границите на растежа“ раздвижи духовете. Бяха продадени 12 милиона броя на 37 езика от този труд по целия свят.

В апогея на икономическия растеж, наблюдаван в индустриално развитите страни, появата на този доклад бе като гръм от ясно небе. Независимо от това че в него се предвиждаше спад на растежа чак след четиридесет години, той засегна една особено болезнена струна в душите на широките слоеве на населението, както и на редица „квалифицирани“ среди. Извън съмнение бе, че се е появило нещо „ново“. Най-активно реагираха икономистите, чиято съпротива се изразяваше чрез следните идеи:

• Човешката история не е познавала такава активност в областта на научните и технологични изследвания. Ако икономиката се окаже в затруднение, човечеството разполага с достатъчен инструментариум за да отприщи по-нататъшния растеж.

• Докладът не се е съобразил с модерното икономическо мислене и може да бъде отхвърлен като „непрофесионален“.

• Приемането на идеята за ограничаване на растежа би означавало появата на социални проблеми, пречещи на плавното социално-икономическо развитие на обществото.

• Независимо че впоследствие докладът бе приет като един от основните документи за разработването на редица проекти в областта на околната среда и екологията, той бе категорично отхвърлен като инструмент за социален и икономически анализ.

• Едва напоследък хората успяха да проникнат по-дълбоко в същността на икономическата реалност и да използват икономическия анализ като инструмент за решаването на ключови социални проблеми, като проблема за заетостта.

• Истината е, че „Границите на растежа“ бе първо предупреждение за:

— сковаването на предлагането (дотогава незабелязано), което води до периоди на жестока инфлация

— разглеждането на понятията несигурност и управление на риска като централни — те вече не показваха „некомпетентност в управлението“, а по-скоро станаха индикатори за начина, по който се държи една човешка, социална или икономическа система.