Орио Джиарини, Патрик М. Лидке
Бъдещето на труда (22) (Дилемата за заетостта)

2.7.2. Управление на неизвестните при съвременните научни технологии

С цел да обясним исторически безпрецедентния растеж на икономиката след Втората световна война (средно около 6% годишно в продължение на 25 години) е важно да разберем отношенията между науката и технологиите като явления сами за себе си и във взаимодействие. Бракът между науката и технологията, който бе сключен в края на миналия век, трябваше доста време да бъде консумиран и да бъде приет като революция — това, което е самата му същност. Чак в началото на 30-те години изследванията — научни и технологични — се превърнаха в професионална икономическа дейност. Иначе казано, именно тогава за първи път бяха отделени бюджетни средства за изследването на конкретни производствени разработки. Втората световна война ускори взаимното обвързване на науката и технологиите така, че производственият капацитет през 1945 г. бе уникално историческо събитие. Икономистите често подминават този факт, може би поради липса на аналог в историята, но именно той обяснява икономическия растеж в индустриализиращите се страни от 1947 до 1973 г.

В някои кръгове продължават да възприемат науката и технологиите като някакво чудотворно постижение на човешкия интелект, което гарантира безграничната „еластичност“ на бъдещото предлагане. Сериозният анализ бе подменен от един нов мит, разбираем от гледна точка на човешката нужда да мечтае, който създава някакъв вид съвременен предразсъдък, противоречащ на всичко, което е истински научна. Въпросната тенденция има за антипод едно друго течение, което пък твърди, че модерната технология е коренът, ако не на всичките, то поне на основните съвременни злини. Трябва да отхвърлим и двете тенденции, защото технологиите дават на човечеството не друго, а просто инструменти за работа, които сами по себе си са нито „добри“ нито „лоши“. Важна е отговорността при използването на този инструментариум. Във всеки случай и изобретенията и откритията са свързани дълбоко с човешката същност — и за зло, и за добро. Глобално погледнато, човечеството никога не е живяло така добре, както живее сега.

Научният напредък бе основата, върху която бяха разработени новите технологии, създали условията за днешния икономически напредък — факт, който често се забравя или погрешно се интерпретира. На първо място, трябва да видим, че науката, търсеща фундаменталното познание, се развива чрез нови открития. Подобни постижения обаче не могат да се дефинират предварително и те „узряват“ в един процес, който е екзогенен спрямо всякакъв икономически или пазарен стимул. Новите открития и факти са по правило предварително неизвестни и дори пътят, по който се стига до тях, е въпрос на хипотеза и вероятност.

Ако съществуващото познание и достъпните технологии могат да бъдат мобилизирани за подготовката на даден проект и неговата реализация за дадено време (например, да се построи ракета, която да стигне до Луната, както това направи НАСА през 60-те години), от друга страна е ясно, че когато технологията зависи от открития, които още не са направени, процесът не може да се описва като пряк резултат от ендогенни икономически или даже културни сили. Този факти и този тип връзка между науката и технологията е основата на феномена, наречен „намаляване на възвращаемостта от технологиите“.

Понятието за намаляване на възвращаемостта съществува под различни имена в почти всички дисциплини, както в точните науки (ентропията) така и в обществените науки (в икономията, когато се признава намаляването на възвращаемостта от технологиите на факторите на производството). Ясно е че изобретяването, развитието и производството на нови производствен инструменти е начин да се борим срещу намаляване на възвращаемостта. Ще илюстрираме идеята с един пример.

Нормалната скорост на ходещ човек е 5 км в час. Къси разстояния, обаче могат да бъдат изминавани доста по-бързо — да кажем 100 м за 10 секунди. Ако искаме да пробягаме 200 м вместо 100 м, ще видим, че допълнителните 100 м не можем да пробягаме толкова бързо, колкото първите сто. Това е още по-вярно за по-дългите разстояния — 500 м, 5 км или при маратона. Колкото по-дълго става разстоянието, толкова повече време ще отнеме преминаването му не само в абсолютно, но и в относително време. Разбира се, ако се качим на велосипед, резултатът ни ще е съвсем друг. Но и тук феноменът намаляване на възвращаемостта — или постижението — е напълно приложим. Той може да се прояви по-късно, но ще се прояви задължително. Подобренията в строежа на велосипеда — да кажем монтираме скоростна „кутия“, правим го от леки тръби — просто отлагат момента, когато технологията показва своята недостатъчност за по-късен период.

Налага се въвеждането на нова технология, която преодолява ограниченията на вече съществуващата технология. Подменяме велосипеда с автомобил, който за известно време ще ни даде небивали предимства, но в един момент ще трябва да вземем самолета. А по-късно може би и космическа совалка! На всяко ново технологично ниво ние сме в състояние да преодолеем феномена „намаляваща възвращаемост“, играл роля на предишно ниво. Колкото по-високо става технологичното ниво, толкова повече научно познание трябва да мобилизираме за да станат възможни търсените от нас нови постижения.

Винаги и във всички сектори има възможност за подобрения на текущите технологии, но те действат чрез процеса на „намалената възвращаемост“. Винаги когато дадена технология е използвана докрай, само появата на съвършено нова технология може да доведе до скок в постижението — скок, преодоляващ намаляващата възвращаемост. Този радикален процес обаче е свързан с научни открития, зависими от една екзогенна система.

Става очевидно, че феноменът „намаляваща възвращаемост“, който може да се наблюдава през цялата индустриална революция, ни придружава и сега. Той ни помага да разберем процесите в съвсем реалистичен план, а не те да бъдат описвани идеологически или със средствата на митологията. Освен това той ни дава пътя към утрешните постижения.

Ние знаем също, че от момента на дадено научно откритие до момента на неговото технологично приложение има доста време, което често се мери с десетилетия, а не с години. Някои автори дават примери за бърз преход на индустриално ниво, но те винаги говорят за новаторства, а не за ключови и фундаментални научни открития. Възможното в областта на подобренията на съществуващите технологии не трябва да се бърка с фундаменталното откритие, което може да революционизира самото ни разбиране за начина, по който трябва да боравим с материята или материалите.

Някой все ще си спомни, че електрическият автомобил е изобретен преди двигателя с вътрешно горене и че известно време двете системи съществуваха заедно. Ефективността при работата с акумулатори обаче не подобри кой знае какво и поради незнанието на характера на електрическата енергия и начина, по който тя може да бъде съхранявана в малки обеми, на преден план излезе двигателят с вътрешно горене. Така икономическият избор бе направен на база на ограниченията в научното познание.

Важно е да разберем силата на технологиите и същевременно да видим границите на нашата възможност да управляваме предварително детерминирани научни открития, нужни ни за постигането на дадени резултати. Ние не можем да очакваме от науката и технологиите перфектно да решат всичките ни проблеми. Подобно нерационално отношение трябва да се оспорва, защото това не са някакви съвременни, модерни магии, които могат да бъдат манипулирани кой както му е угодно. Елементът на несигурност и предизвикателство ще съществува винаги.