Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колелото на времето (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter’s Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 92 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2008)
Разпознаване
Mandor (2008)
Корекция
Mummu (2008)

Издание:

Робърт Джордан. Сърцето на зимата

ИК „Бард“

Американска, I издание

Превод Валерий Русинов

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“

Формат 70/100/16. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне

Глава 25
Връзки

В стаята си в „Главата на Съветничката“ Ранд седеше на леглото, сгънал крака и опрял гръб на стената, и свиреше на флейтата със сребърния мундщук, която му бе дал Том Мерилин преди толкова време. Преди Век. Тази стая, с резбованата дървена ламперия и с прозорци към пазарището Нетвин беше по-добра от онази, която оставиха в „Короната на Маредон“. Възглавниците, скупчени до него, бяха с гъши пух, леглото си имаше везан балдахин, а огледалото над умивалника не беше цялото на точки. Лавицата над камината дори беше резбована, макар и скромно. Беше стая, подходяща за заможен търговец. Ранд беше доволен, че съобрази да вземе достатъчно злато на тръгване от Кайриен. Беше загубил навик да носи много пари със себе си. Нали всичко бе осигурено за Преродения Дракон. Все пак с флейтата можеше да си припечели някаква постеля. Мелодията се наричаше „Скръб за Дългата нощ“ и той никога в живота си не я беше чувал. Но Луз Терин я беше чувал. Също като с дарбата в рисуването. Ранд смяташе, че това трябва да го изплаши или да го ядоса поне, но просто си седеше и свиреше, а Луз Терин ридаеше.

— Светлина, Ранд — измърмори Мин, — нима ще си седиш така и ще си духаш в това нещо? — Крачеше нервно по пъстрия килим и полите й се развяваха. Връзката с нея, Елейн и Авиенда я усещаше така, сякаш никога не бе познавал друго нещо, нито го е искал. Дишаше и беше свързан с тях. Едното бе толкова естествено, колкото другото. — Ако каже само една грешна думичка, която не бива да се чуе, ако вече я е казала… Няма да позволя на никого да те затвори в клетка за Елайда! — Връзката с Аланна никога не се усещаше така. Сама по себе си не се беше променила, но все по-силно след онзи ден в Кемлин връзката на Аланна изглеждаше натрапчива, като надничане на непознат над рамото ти, като камъче в ботуша. — Трябва ли да свириш точно това? Кара ме да се разплача и в същото време кожата ми настръхва. Само да те изложи на опасност!… — Измъкна един от ножовете си от скришното му място в широкия си ръкав, стисна го и го размаха.

Той извади флейтата от устата си и я погледна мълчаливо. Лицето й почервеня, тя изръмжа, запокити ножа и той се заби във вратата и затрептя.

— Тя е там — рече той и посочи с флейтата. Наклони инструмента съвсем неволно и посочи съвсем точно къде се намира сега Аланна. — Скоро ще е тук. — От онзи ден се бе появила във Фармадинг и той не разбираше защо изчака чак до днес. Аланна бе като възел от чувства под черепа му — изнервена и притеснена, загрижена и изпълнена с решимост, и над всичко това — разгневена. С едва удържан гняв. — Ако предпочиташ да те няма тук, можеш да почакаш в… — Мин поклати свирепо глава. Точно до Аланна в главата му се намираше вързопчето, което бе самата тя. Тя също бълбукаше от тревога, както и от гняв, но и любов просветваше като маяк всеки път, когато го погледнеше, и често пъти, когато не го гледаше. И страх проблясваше също така, колкото и да се мъчеше да го скрие.

Той вдигна отново флейтата и подхвана „Пияния амбулант“. Тази пък беше толкова весела, че и мъртвец можеше да разсмее в гроба. Луз Терин му изръмжа.

Мин го изгледа мълчаливо скръстила ръце, след което рязко придърпа роклята си и я заоправя по бедрата. С въздишка, той остави флейтата и зачака. Когато една жена си заоправя дрехите без видима причина, бе също като при мъжа, когато затяга ремъците на доспехите си. Решила е да те удари и ще те съсече като псе, ако побегнеш. Решимостта у Мин сега бе силна като у Аланна. — като две слънца близнаци, блеснали ярко в тила му.

— Няма да говорим повече за Аланна, докато не дойде — отсече тя, сякаш той беше настоявал през цялото време. Решимост, но и страхът си беше тук, по-силен от преди, стъпкван непрестанно и избуяващ с нова сила.

— Ами добре, жено, щом така благоволявате — отвърна той и прегъна врат според фармадингските обичаи. А тя изсумтя.

— Ранд, харесвам Аливия. Наистина. Но тя ще те убие.

— Ти каза, че ще ми помогне да умра — кротко отвърна той. — Това бяха твоите думи. — Какво ли щеше да изпитва, когато умира? Тъга затова, че я оставя, че оставя Елейн и Авиенда. Тъга заради болката, която им е причинил. Щеше да му се прииска отново да види баща си преди края. Но като се оставеха тези неща настрана, смяташе, че смъртта ще е почти облекчение.

„Смъртта наистина е облекчение — каза трескаво Луз Терин. — Искам я смъртта. Ние сме си я заслужили!“

— Да ми помогне да умра не е същото като да ме убие — продължи Ранд. Вече много добре се справяше с пренебрегването на онзи глас. — Освен ако не си променила мнението си за онова, което видя.

Мин вдигна отчаяно ръце.

— Видях каквото видях и точно това ти казах, но Ямата на ориста да ме погълне дано, ако разбирам разликата. И не разбирам също така защо смяташ, че има разлика!

— Рано или късно ще трябва да умра, Мин — отвърна той търпеливо. Бяха го уверили в това онези, на които бе длъжен да вярва. За да живееш, трябва да умреш. Все още му се струваше безсмислица. Но се връзваше с един гол и неумолим факт. Пророчествата за Дракона, изглежда, твърдяха, че трябва да умре. — Не скоро, надявам се. Не се каня да умирам скоро. Съжалявам, Мин. Изобщо не трябваше да позволя да ме обвържете.

Но не се оказа достатъчно силен, за да откаже, както не беше достатъчно силен, за да я отблъсне. Твърде слаб беше за онова, което трябваше да стори.

— И да не беше, щяхме с въжета да те вържем и пак да те обвържем. — Ранд реши, че е по-добре да не пита с какво това щеше да се различава от стореното от Аланна. Тя явно виждаше някаква разлика. Мин се качи на леглото до него и обхвана лицето му с шепи. — Чуй ме, Ранд ал-Тор. Няма да позволя да умреш. И ако все пак го направиш, ще те последвам и ще те върна. — Изведнъж през цялата сериозност, която усещаше в главата си, пробяга силна жилка не веселост. Гласът й придоби насмешливи нотки: — И ще те върна тук, за да живееш. Ще те накарам да си пуснеш косата до кръста и да носиш шноли с лунни камъчета.

Той се усмихна. Все още можеше да го накара да се усмихне.

— Не бях чувал за съдба по-лоша от смъртта, но мисля, че това става.

Някой почука на вратата и Мин замръзна, после го погледна и промълви името на Аланна. Ранд кимна и за негова изненада тя го бутна на възглавниците и се метна върху гърдите му. После се надигна и той разбра, че се опитва да се погледне в огледалото над умивалника. Накрая намери позата, която й харесваше, полуизлегната върху него, с една ръка зад врата му, а другата — до лицето й, опряно на гърдите му.

— Влез — извика Мин.

Кацуан пристъпи в стаята, спря и погледна намръщено забития във вратата нож. В рокля от фина тъмнозелена вълна и с обшито с бели кожички наметало, пристегнато на шията със сребърна брошка, можеше да мине за преуспяваща търговка или банкерка, въпреки че златните птички и рибки, звездички и лунички, които подскачаха по желязносивия й кок бяха твърде показни и за едната, и за другата. Не носеше пръстена си с Великата змия, следователно полагаше някакво усилие да не се набива в очи.

— Вие, дечица, да не би да се карате? — попита тя кротко. Ранд почти усети как притихна Луз Терин, като планински рис, затаил се в сенките на канарите. Луз Терин също се боеше от тази жена.

С изчервено лице, Мин се смъкна от него и заоправя свирепо полите си.

— Ти каза, че ще е тя! — каза му с обвинителен тон и в този момент влезе и Аланна. Кацуан затвори вратата.

Аланна погледна бегло Мин, заряза я на мига и се съсредоточи върху Ранд. Без да отвръща тъмните си очи от него, тя свали наметалото си и го хвърли на облегалката на единия от двата стола в стаята. Ръцете й се впиха в тъмносивите й поли и ги стиснаха здраво. Тя също не носеше златния си пръстен на Айез Седай. От мига, в който очите й се спряха на него, по връзката избуя неудържима радост. Всичко друго си остана на мястото — нервността, гневът, но никога не беше очаквал от нея радост!

Както се беше изтегнал на леглото, той взе флейтата и я завъртя в ръцете си.

— Трябва ли да се изненадвам, че те виждам, Кацуан? Не ми харесва, че изникваш точно когато не искам да те видя. Кой те научи да Пътуваш?

Това трябваше да е. В миг Аланна бе смътен усет на ръба на мисълта, а в следващия оживя с пълна сила в главата му. Отначало си бе помислил, че тя се е научила някак да Пътува, но след като видя Кацуан, премисли.

Аланна присви устни и дори Мин го погледна неодобрително. Чувствата, течащи през връзката на Стражника от едната подскачаха и пърхаха. От другата имаше само яд, примесен вече и със задоволство. Защо ли Аланна изпитваше радост?

— Пак това възпитание на козел — рече сухо Кацуан. — Момченце, едва ли ми е нужно разрешението ти да посетя родното си място. Колкото за Пътуването, не е твоя работа да знаеш откъде и от кого съм научила каквото и да е. — Откопча наметалото, забоде брошката на колана да й е подръка и грижливо сгъна наметалото на ръката си, сякаш то беше по-важно от него. Гласът й стана леко раздразнен. — Ти ме отрупа с толкова Пътуващи приятели, така или иначе. Аланна толкова копнееше да те види отново, че трябваше сърцето ми да е от камък, за да й откажа да я доведа, а Сорилея заяви, че някои от останалите, които са се обрекли на теб, ще са безполезни, ако не им се позволи да дойдат с Аланна, тъй че накрая трябваше да доведа с нас Несуне, Сарийн, Ериан, Белдеин и Елза, също така. Да не говорим за Харайн, плюс сестра й и онзи неин мечемайстор. Тя не знаеше да припадне ли, да запищи ли, или да ухапе някого, когато разбра, че Аланна тръгва да те намери. А освен това и онези твои приятелчета с черните палта. Не знам колко им е силна стръвта да те видят, но и те са тук. Е, след като вече те намерихме, мога да пратя при теб Морския народ и Сестрите и да те оставя сам да се оправяш с тях.

Ранд мигом скочи и тихо изруга.

— Не! Задръж ги настрана от мен!

Черните очи на Кацуан се присвиха.

— Веднъж те предупредих за езика. Повече няма да предупреждавам. — Изгледа го още един миг навъсено и кимна, сякаш доволна, че си е научил урока. — Е, да чуем сега кое те кара да мислиш, че можеш да ми казваш какво да правя, момченце?

Ранд се овладя с усилие. Тук той не можеше да се разпорежда. А с Кацуан не можеше да се разпорежда никъде. Мин му беше казала, че има нужда от нея, че тя щяла да го научи на нещо, което ще му трябва, но това само го караше да изпитва пред нея още по-голямо безпокойство.

— Искам да си свърша работата тук и да си ида кротко — промълви той накрая. — Ако им кажеш, поне гледай да им обясниш, че не мога да позволя да се доближат до мен преди да съм готов за тръгване. — Старата жена го погледна с вдигната вежда в очакване и той въздъхна. Защо трябваше винаги да усложнява нещата? — Ще ти бъда много благодарен, ако не им кажеш къде се намирам. — И неохотно, много неохотно добави: — Моля те. — Мин издиша, сякаш си беше сдържала дъха.

— Добре — рече след малко Кацуан. — Ето, че като се опиташ, можеш да проявиш малко възпитание, нищо че се мръщиш, сякаш зъб те боли. Предполагам, че ще мога за известно време да опазя тайната за теб. Не всички от тях дори знаят, че си в града. Ах, да. Трябва да ти го кажа, Мерайз е обвързала Наришма, Кореле държи Деймир, а младият Хопвил е на Дайгиан. — Съобщи го така безразлично, сякаш бе незначителна подробност и лесно можеше да се изплъзне от ума й.

Този път той дори не се постара да си каже ругатнята по-тихо и силният шамар на Кацуан едва не откачи челюстта му. Пред очите му заиграха черни петна. Една от другите две ахна.

— Казах ти — рече кротко Кацуан. — Няма да предупреждавам. Мин пристъпи към него и той леко разтърси глава. Помогна да се очистят петната. Прииска му се да си потърка челюстта, но задържа ръцете си долу. Успя с мъка да пусне стиснатата флейта. Колкото до Кацуан, все едно че изобщо не беше го зашлевила.

— Защо Флин и другите са се съгласили да ги обвържат? — попита той.

— Тях питай, като ги видиш. Мин, подозирам, че Аланна иска да остане за малко насаме с него. — Обърна, се към вратата, без да дочака отговора на Мин, и добави: — Аланна, аз ще чакам долу, в Женската стая. Не се бави. Искам да се прибера във Височините. Мин?

Мин изгледа с гняв Аланна. Изгледа с гняв и Ранд. След което вдигна отчаяно ръце, тръгна след Кацуан, мърморейки под нос, и тръшна вратата след себе си.

— Повече те харесвах с твоята си коса. — Аланна го заоглежда, скръстила ръце под гърди. Ядът и радостта се бореха по връзката.

— Все се надявах, че като се доближа до теб, ще е по-добре, но ти продължаваш да си като камък в главата ми. Дори сега, застанал пред мен, не мога да разбера дали си ядосан, или не. И все пак така е по-добре. Мразя да съм разделена от Стражника си за дълго.

Ранд пренебрегна и нея, и тръпката на радост, протичаща по връзката.

— Тя не попита защо съм дошъл във Фармадинг — промълви той, втренчен към вратата, сякаш можеше да види Кацуан през нея. Невъзможно бе да не се е чудила какво търси тук. — Ти си й казала, че съм тук, Аланна. Няма кой друг да е. Къде отиде клетвата ти?

— Аланна вдиша дълбоко и помълча, преди да отговори.

— Не съм сигурна, че Кацуан се интересува и ей толкова от теб — сопна се тя. — Спазвам си аз клетвата, доколкото мога, но ти усложняваш нещата. — Гласът й се втвърди и ядът по връзката надделя. — Дължа вярност на един мъж, който си тръгва и ме оставя. И как точно се очаква да ти служа? Но по-важното е какво си направил? — Тръгна по килима, застана пред него и го изгледа с пламнали от гняв очи. Той се извисяваше с повече от една стъпка над нея, но тя сякаш не забелязваше това. — Зная, че си направил нещо. Три дни бях в несвяст! Какво направи?

— Реших, че след като ще съм обвързан, по-добре да е с някоя, с която аз реша. — Едва успя да хване ръката й преди да го зашлеви. — Един шамар на ден ми стига.

Тя го изгледа с гняв, оголила зъби, сякаш се канеше да му прегризе гърлото. Връзката носеше вече само яд и гняв, чисти и наточени като ками.

— Позволил си на някоя да те обвърже? — изръмжа Аланна. — Как си посмял! Която и да е тя, на съд ще я изправя! С пръчки гола ще я пердашат! Ти си мой!

— Защото ти ме взе, Аланна — хладно отвърна Ранд. — Ако разберат още Сестри, теб ще напердашат с пръчки. — Мин веднъж го беше уверила, че може да разчита на Аланна, че тя е осигурила Зелените и още четири други Сестри да са „в ръцете му“. И той разчиташе на нея, макар и по особен начин, но в същото време сам беше в ръцете й, а не искаше. — Освободи ме и ще отрека, че изобщо се е случвало. — Дори не знаеше дали е възможно, преди Лан да му разкаже за себе си и Миреле. — Освободи ме и аз ще те освободя от клетвата.

Кипящият по връзката гняв се смали, без да изчезне, но лицето й се успокои, а гласът й стана сдържан.

— Пусни ми ръката. Боли ме.

Той го знаеше. Усещаше болката по връзката. Пусна я и тя заразтрива китката си много по-старателно, отколкото бе нужно. Без да спира да я разтрива, седна на другия стол и кръстоса крак върху крак. Замисли се нещо.

— Мислила съм да се освободя от теб — заговори най-сетне тя. — Мечтала съм го. — И се засмя тъжно. — Дори помолих Кацуан да се съгласи да прехвърля връзката на нея. По това ще разбереш колко отчаяна съм била, да моля за такова нещо. Само че тя отказа. Ядоса се, че съм го предложила, без да питам теб, разгневи се чак, но дори да се бяхме разбрали двамата, тя щеше да откаже. — И махна примирено с ръце. — Така че си мой. — Лицето й остана сдържано, но докато го казваше, припламна нова нишка на радост. — Както и да съм те придобила, ти си мой Стражник и аз нося отговорност. Това е толкова силно у мен, колкото клетвата, която ти дадох да ти се покорявам. До последното гранче. Така че няма да те предам на никоя, освен ако не се уверя, че ще се оправя добре с теб. Коя те обвърза? Ако е способна, ще й позволя да те има.

Самата възможност Кацуан да бе приела връзката предизвика студени тръпки по гръбнака му. Аланна така и не успя да го озапти с връзката и той не допускаше, че друга Сестра ще успее, но точно с тази никога нямаше да рискува. Светлина!

— Какво те кара да мислиш, че не се интересува от мен? — попита той вместо да отговори на въпроса на Аланна. Доверие или не, доколкото зависеше от него, никой нямаше да научи отговора на този въпрос. Това, което Елейн, Мин и Авиенда бяха направили с него, можеше и да е позволено от закона на Кулата, но ако други Айез Седай разберяха, че са го обвързали точно по този начин, чакаха ги неща по-тежки от наказанието. Седнал на ръба на леглото, той повъртя флейтата в ръцете си. — Само защото е отказала връзката ми? Сигурно не е толкова безгрижна за последствията като теб. Тя дойде при мен в Кайриен и се заседя там достатъчно дълго, за да е било по друга причина. Откъде накъде трябва да вярвам, че просто така е решила да навести стари приятели, точно когато аз съм тук? Довела те е във Фармадинг, за да може да ме намери.

— Ранд, тя всеки ден искаше да знае къде си — отвърна пренебрежително Аланна. — Но се съмнявам, че има и един овчар в Селейсин, който да не се чуди къде си. Целият свят иска да го знае. Знаех, че си далече на юг и че не си се местил от няколко дни. Нищо повече. Когато разбрах, че двете с Верин ще идват насам, трябваше да я моля — да я моля на колене! — докато ми разреши да тръгна с тях. Но самата аз не знаех, че си тук, докато не излязох през Портала сред хълмовете над града. Преди това мислех, че мога да Отпътувам някъде половината разстояние до Тийр и да те намеря. Кацуан ме научи на това, така че не си въобразявай, че в бъдеще ще ми бягаш лесно.

Кацуан е научила Аланна да Пътува? Но това все още не обясняваше кой е научил Кацуан.

— А Деймир и другите двама са се оставили да ги обвържат? Или онези Сестри просто са ги взели, ти както ме взе?

Бузите й леко се изчервиха, но гласът й остана спокоен.

— Чух как Мерайз предложи на Джаар. Два дни му трябваха, докато го приеме, и доколкото разбрах, не го е насилвала. За другите не мога да кажа, но както каза Кацуан, винаги можеш да ги попиташ. Ранд, трябва да разбереш, тези мъже се бояха да се върнат в онази ваша „Черна кула“. — На това име устните й се изкривиха кисело. — Бояха се да не ги обвинят, че те са те нападнали. Ако просто избягаха, щяха да ги заловят като дезертьори. Доколкото разбирам, заповедта е твоя. Къде другаде биха могли да отидат, освен при Айез Седай? И добре че го направиха. — Усмихна се, сякаш видя пред очите си нещо чудесно, и гласът й стана възбуден. — Ранд, Деймир е открил начин да Цери усмирени! Светлина, езикът ми се смразява, щом изрека тази дума. Той Изцери Иргаин, Ронайле и Сашале. Те също ти се заклеха във вярност като останалите.

— Какво значи „останалите“?

— Всички жени, дето ги държат айилките. Дори Червените. — Каза го почти с неверие и с пълно право, но неверието се претопи в напрегнатост, тя стъпи на пода, наведе се към него и прикова очи в неговите. — Всяка от тях се закле и прие наказанието, което ти наложи над Несуне и другите, първите пет, които ти се заклеха. Кацуан все още не им вярва. Няма да им позволи да си върнат Стражниците. Да си призная, и аз се колебаех отначало, но сега съм убедена, че можеш да разчиташ на тях. Клетва са ти дали. Знаеш какво означава това за една Сестра. Ние не можем да нарушим клетва, Ранд. Невъзможно е.

Дори Червените. Беше се изненадал, когато онези, първите пет пленнички му предложиха васалната си вярност. Елайда ги беше изпратила да го отвлекат и те го сториха. Беше сигурен, че заклеването им стана възможно само защото е тавирен, но това само променяше шанса, превръщаше във факт нещо, чиято възможност да се случи е едно на един милион. Трудно беше да се повярва, че Червена ще се закълне при каквито и да било обстоятелства на мъж, способен да прелее.

— Ние сме ти нужни, Ранд. — Тя стана и го загледа, без да мига. — Нужна ти е подкрепата на всички Айез Седай. Без нея ще трябва да завладееш всички държави една по една, но досега не се справяш много добре. Бунтът в Кайриен за теб сигурно е приключила история, но не на всички им харесва, че назначи Добрайн за свой стюард. Мнозина могат да минат на страната на Торам Риатин, ако отново се появи. Върховният лорд Дарлин, както чуваме, се е свил на топло в Камъка, след като го обяви за свой стюард в Тийр, но тамошните бунтовници не бързат да се стекат от Хадънския мрак, за да му изразят подкрепа. Колкото до Андор, Елейн Траканд може и да твърди, че ще те подкрепи, след като седне на трона, но успя с хитрина да прогони бойците ти извън Кемлин и съм готова звънци да нося в Погибелта, ако им позволи да останат в Андор, когато си го вземе. Сестрите могат да ти помогнат. Елейн ще се вслуша в нас. Бунтовниците в Тийр и Кайриен ще ни послушат. Бялата кула е прекратявала войни и е слагала край на бунтове от три хиляди години. Може и да не ти харесва договорът, който Рафела и Мерана сключиха с Харайн, но те изпълниха всичко, което поиска от тях. Светлина, човече, позволи ни да ти помогнем!

Ранд кимна замислено. Това, че няколко Айез Седай му се заклеха, го бе приел само като средство да впечатли хората с мощта си. Страхът, че могат да го използват за собствените си цели, го бе заслепил за всичко друго. Не искаше да си го признае, но беше глупак.

— „Човек, който се доверява на всички, е глупак — каза Луз Терин, — и човек, който не се доверява на никого, е глупак. Поживеем ли дълго, всички се оказваме глупаци.“ Прозвуча почти разумно.

— Върни се в Кайриен — каза той. — Кажи на Рафела и Мерана, че искам да се обърнат към бунтовниците в Хадънския мрак. Кажи им да вземат със себе си Бера и Кируна. — Освен Аланна, това бяха другите четири, на които според уверенията на Мин можеше да разчита. А какво му каза за петте, които Кацуан бе довела със себе си? Че всяка от тях ще му служи, но по свой начин. Недостатъчно безопасно, засега. — Искам Дарлин Сиснера за свой стюард и да си останат наложените от мен закони. За всичко останало могат да преговарят, стига да сложат край на бунта. След това… Какво има?

Лицето на Аланна беше посърнало и тя се отпусна унило на стола.

— Просто изминах целия този път, а ти отново веднага ме отпращаш. Предполагам, че е за добро, с това момиче тук — въздъхна тя. — Нямаш си представа какво преживях в Кайриен, докато приглушавах връзката дотолкова, че да не ме буди през цялата нощ онова, което правехте двамата. Много по-трудно е, отколкото напълно да я заглуша, но не обичам да губя напълно досега със своите Стражници. Само че връщането ми в Кайриен сега ще е почти толкова тежко.

Ранд се окашля.

— Точно затова искам да отидеш. — Жените, беше го разбрал, говореха за някои неща много по-открито от мъжете, но все още се смайваше, когато го направеха. Дано Елейн и Авиенда да поприглушаваха връзката, когато се любеше с Мин. Когато двамата се окажеха в леглото, всичко преставаше да съществува освен нея, също както с Елейн. Определено не желаеше да разговаря за това с Аланна. — Може да съм приключил тук, докато ти свършиш работата си в Кайриен. Ако не съм… Ако не съм, можеш да се върнеш тук. Но ще трябва да стоиш надалече от мен, докато не кажа друго. — Дори при това ограничение радостта в нея засия отново.

— Няма да ми кажеш коя те е обвързала, нали? — Ранд поклати глава и тя въздъхна. — Е, аз май трябва да си тръгвам. — Стана и си взе наметалото. — Кацуан сигурно е изгубила търпение. Сорилея я предупреди да ни пази като квачка пиленцата си и тя го прави. Както тя си знае. — При вратата се спря, за да попита още нещо. — Защо все пак си тук, Ранд? За Кацуан може и да е все едно, но за мен — не. Ще го запазя в тайна, ако искаш. Никога не съм могла да остана повече от няколко дни в един стеддинг. Защо ще искаш драговолно да стоиш тук, където дори не можеш да усетиш Извора?

— Сигурно не е чак толкова лошо за мен — излъга той. И осъзна, че може да й го каже. Вярваше, че ще го запази в тайна. Но тя наистина виждаше в него свой Стражник и беше Зелена. Никакво обяснение нямаше да я накара да му позволи да го понесе сам, но във Фармадинг тя беше също толкова безпомощна и уязвима, колкото Мин. Навярно и повече. — Върви си, Аланна. Отделих ти достатъчно време.

След като си излезе, той отново опря гръб на стената и заопипва флейтата. Но не му беше повече до свирня. Мин бе казала, че Кацуан му е нужна, но Кацуан не се интересуваше от него, освен като извор на любопитство. Невъзпитан извор на любопитство. Трябваше по някакъв начин да я заинтересува. Но как, в името на Светлината?

* * *

С известно усилие Верин успя да се измъкне от тесничкия за нея паланкин в двора на палата на Алеиз. Фигурата й просто не беше съвсем подходяща за тези неща, но те бяха най-бързият превоз във Фармадинг. Каляските рано или късно засядаха сред гъстата улична тълпа, а и не можеха да стигнат до някои места, които тя поиска да види. Влажните езерни ветрове захладняваха повече на свечеряване, но тя остави поривът им да развее наметалото й, докато изрови два сребърника от кесията си и ги подаде на носачите. Не беше длъжна, разбира се, защото бяха момчета на Алеиз, но Идвина нямаше откъде да го знае. Те на свой ред не биваше да ги приемат, но монетите се скриха в палтата им за едно мигване и по-младият от двамата, красавец на средна възраст, дори отвърна с поклон, преди да вдигнат носилката и да заприпкат към близката конюшня, ниска пристройка, сгушена на ъгъла до предната стена. Верин въздъхна. Момче на средна възраст. Скоро след като се озова във Фармадинг изпита чувството, че никога не го е напускала. Трябваше да внимава с това. Можеше да е опасно, особено ако Алеиз и другите разкриеха измамата й. Подозираше, че разпоредбите за изгнанието на Верин Матуин не са отменени. Фармадинг си траеше, когато някоя Айез Седай пренебрегне закона, но Съветничките нямаха основание да се боят от Айез Седай, а по свои причини Кулата, от своя страна, си траеше при редките случаи, в които някоя Сестра я хванеха и я набиеха с камшици, след като си получи присъдата. Нямаше намерение да се оказва поредната причина за траенето на Кулата.

Палатът на Алеиз не ставаше и за кръпка към Слънчевия палат, разбира се, нито можеше да се сравни с Кралския палат в Андор или с който и да било палат на крале и кралици. Беше нейна лична собственост, несвързана с поста й на Първа съветничка. Други палати, по-големи и по-малки, се редяха от двете му страни, всички обкръжени с висока стена, освен откъм самите Височини, единственото място на целия остров, което можеше да се нарече хълм и което пропадаше към водата в стръмна пропаст. Но не беше и малък. Жените на рода Барсала се занимаваха с търговия и политика още откакто градът се наричаше Фел Морейна. Пасажи с високи колони обграждаха двата етажа на палата Барсала и белият мраморен куб на зданието заемаше по-голямата част от терена, затворен между стените.

Намери Кацуан в една дневна, която щеше да предложи хубава гледка към езерото, ако пердетата не бяха спуснати, за да задържат топлината на огъня от широката мраморна камина. Кацуан седеше с кошничката си за везане, поставена на инкрустирана масичка до креслото й, и кротко се трудеше с иглата над гергефа. Не беше сама. Верин сгъна наметалото си на гърба на едно от отрупаните с възглавнички кресла, седна на друго и зачака.

Елза я погледна съвсем бегло. Зелената, чието изражение обикновено излъчваше кротост, стоеше на килима пред Кацуан и изглеждаше настръхнала, с изчервени бузи и гневно блеснали очи. Елза винаги си даваше сметка за мястото си сред другите Сестри, беше дори прекалено вежлива. За да пренебрегне Верин сега и още повече — да се опълчи на Кацуан, явно нещо я беше възбудило до крайна степен.

— Как можа да позволиш да си иде? — запита тя рязко старата. — Сега как ще го намерим без нея? — Аха, значи това било.

Главата на Кацуан остана наведена над гергефа, а иглата й продължи с бодовете.

— Можеш да почакаш, докато се върне — кротко отвърна тя. Ръцете на Елза се свиха в юмруци на хълбоците.

— Как може да си толкова завеяна? — настоя тя. — Той е Преродения Дракон! Това място може да се окаже смъртоносният капан за него! Длъжна си да… — Кацуан само й вдигна пръст и Елза тръшна уста така, че зъбите й изтракаха. Само това направи Кацуан, но стигна.

— Достатъчно ти търпях тирадата, Елза. Можеш да си вървиш. Марш!

Елза се поколеба, но всъщност нямаше избор. Лицето й все още беше изчервено, докато приклякаше в реверанс, стиснала тъмнозелените си поли, но макар да закрачи ядосано към вратата, не възрази.

Кацуан остави гергефа в скута си и се отпусна в креслото.

— Ще ми направиш ли малко чай, Верин?

Верин неволно се сепна. Другата Сестра дори не я беше погледнала.

— Разбира се, Кацуан. — На четириногата стойка до една от страничните масички беше поставен красиво изкован сребърен чайник и, слава на Светлината, все още беше горещ. — Разумно ли беше да се позволи на Аланна да замине?

— Трудно можех да я спра, без момченцето да разбере повече, отколкото му се полага, нали? — сухо отвърна Кацуан.

Верин бавно надигна чайника и наля в тънка синя порцеланова чашка. Не беше порцеланът на Морския народ, но беше много фин.

— Имаш ли представа защо изобщо е дошъл точно във Фармадинг? Едва не си глътнах езика, когато се сетих, че е престанал да скача от място на място само защото е тук. Ако е нещо опасно, навярно ще трябва да се помъчим да го спрем.

— Верин, той може да прави всичко, което сърцето му подскаже. Всичко, стига да остане жив до Тармон Гай-дон. И стига аз да мога да съм до него достатъчно дълго, за да го науча отново да се смее и да плаче. — Затвори очи, затърка с пръсти слепоочията си и въздъхна. — Той се превръща в камък, Верин, и ако не разбере отново, че е човешко същество, спечелването на Последната битка може да се окаже не по-добро от загубването й. Младата Мин му е казала, че има нужда от мен. Това поне измъкнах, без да будя подозренията й. Но трябва да изчакам той да дойде при мен. Виждаш колко грубо се държи с Аланна и другите. Достатъчно трудно ще е да го уча и сам да помоли. Той се противи на напътствията, смята, че трябва да направи всичко, да научи всичко сам-самичък, а ако не го накарам да се потруди, нищо няма да научи. — Дланите й се отпуснаха върху гергефа. — Тази вечер, изглежда, ме е обзела прекалена доверчивост. Необичайно за мен. Ако свършиш все пак някога с наливането на този чай, може да ти доверя още нещо.

— О. Да. Разбира се. — Верин допълни припряно чашката и още по-припряно прибра в кесията си неотвореното черно шишенце. Хубаво беше, че най-после можеше да е сигурна в Кацуан. — Мед слагаш ли си? — попита тя объркано. — Така и не запомних.