Тодор Арнаудов
Ада ^[0] (7)

Глава 8

— Уважаеми пътници, добре дошли на асансьор товарен АТ-1! Чуйте инструкцията за експлоатация.

— Ти позна! — зарадва се Емил.

1. В АТ-а е забранено товарът да пътува без пиколо, защото АТ-ът, колкото и да се иска на авантаджиите, не е безплатен.

2. Ако пиколото го няма, пиколски права придобива първият влязъл в АТ-а, като другите пътници се задължават да му платят бакшиш; 69% от него придобилият пиколски права трябва да пусне в касичката в края на пътуването, а 30% веднага след като му ги дадат;…

— Кой от нас влезе първи? — попита младежът.

— Ти.

— Не беше ли ти?

…при желание от страна на придобилия пиколски права, 99-те на сто от даренията могат да бъдат пуснати в касичката наведнъж.

3. Когато две или повече души са влезли в асансьора едновременно, с точност до стотна от секундата, се изчаква фотофинишът. Тъй като АТ-ът използва химически фотографски методи, е необходимо пътниците да изчакат АТ-ът да прояви негатива и да изкара снимки, които да поднесе на устройството за разпознаване на образи, което да отсъди кой е влязъл първи и кой ще събира бакшишите.

— Ех, забравих да засека с часовника от колко време го проявяват тоя негатив. — рече Емил и попипа джоба си.

4. Ако разделителната способност на снимките или на устройството за разпознаване не позволява да се определи кой е пръв, то кандидатите за пикола ще получат средства за хвърляне на жребий и допълнителни нареждания, така че еднозначно да се реши кой ще управлява АТ-а.

— Това май ни се пада… — въздъхна Ана.

5. На стената ще се появи пулт за управление. Една лампичка от него ще мига. Който накара лампичката да спре да мига от един опит, ще придобие пиколски права.

На лявата стена, срещу двете души, се нарисува сив пулт за управление, състоящ се от една зелена лампичка, която святкаше и загасваше; осем нито святкащи, нито загасващи безцветни нейни посестрими, наредени в подоравна ивица отляво на нея; една лампичка като посестримите, отделена още по-наляво в подоравна посока; и четири сочни меки кръгли шарени бутони, на вид като онези техни побратими, дето играчите на електронни игри едно време скъсваха от помпане и бой в залите с ръчки.

— Ти опитай първа — ти си дама. — рече кавалерът.

6. За пикола на редовна работа се предпочитат души от мъжки пол, защото, средностатистически, могат да носят повече души.

— А за нередовна? — отговори иронично на тавана засегнатата дама.

7. Когато се тегли жребий за придобиване на временни пиколски права полът на кандидата не е предимство, защото бакшишът го носи АТ-ът, а пътниците сами си носят душевния товар.

Емил и Ана се съсредоточиха в пулта:

Мигаща зелена лампичка и четири бутона: червен, зелен, бял, черен.

— Елементарна задача. — присмя се на загадката девойката.

— Права си. Искаш ли, на три, едновременно да кажем какво мислим, че е решението?

Едно, две, три:

— Бял! — рече Ана.

— Зелен! — предположи Емил. — Хайде, давай, ти си първа.

Познавачката бодна леко бялото копче и мигащата зелена лампичка — светодиод, ако уважим подробностите — спря да мига и засвети в зелено непрекъснато.

— Знаех си. — самоуверено каза девойката.

— Аз пък си мислех, че трябва да се натисне зеленото копче, защото диодите са зелени…

— Избрахте правилно решение. — забоботи гласът от тавана. — Който го избра, да вземе бакшиш от другите и да поеме управлението. Вече извън играта на късмета, верният отговор беше: червен, зелен, бял, черен, счупен. При последния вариант обаче получилият пиколски права заплаща щетите.

— Откъде накъде всички ще са верни? — зачуди се заложилият на зелено.

— Може би защото имаше една книга при стареца, която вероятно се е казвала „Двоична бройна система за товарни асансьори“…

— Хм? — изсумтя Емил.

— Най-простият пулт за управление на асансьор, който работи в сграда с много етажи, е двоичният.

— Ах-а-а-а — трябва ти едно копче за единица, едно за нула, едно за нулиране и едно за въвеждане?

— Точно така!

— Досещам се, защо си избрала бялото копче тогава: изхождайки от добрия инженерен дизайн, червеният бутон би трябвало да служи за въвеждане, защото е най-опасен и не бива да се натиска безцелно. Най-безопасното копче е зеленото, защото само изчиства въведеното. Белият бутон отбелязва на светодиодния показвач светеща лампичка; черният — несветеща лампичка; а все още неизбраната премигва?

— Мислите ли ми прочете? — изуми се девойката.

8. Ако не се пусне бакшиш в касичката, — процепът й се появи под пулта за управление. — на пътуващите без редовен пиколо няма да бъде обяснено как се работи с пулта. Той нарочно няма да бъде прибран, за да може авантаджиите, дето искат да минат гратис, да се загубят.

— Пултът е двоичен обаче не е много елегантен. Ако го правех аз, бих използвал времево кодиране, което работи с двукратно бързо помпане на две копчета: едно за единици и нули, и друго за чистене и въвеждане.

— Като ще бъде времево кодиране и елегантен пулт, аз пък щях да го проектирам да бъде само с един бутон за всичко, който се задейства с едно, две, три или четири бързи натискания; и няма да има показвач за това какво е въведено — който не може да запомни девет единици и нули наум, да не се качва. — представи вещото си мнение и Ана.

9. За бакшиш се приемат всякакви предмети, само да са дадени от душа.

Емил бръкна в якето си и… напипа монета от 10 стотинки.

— Дано това върши работа. — рече, с надежда, той и пусна кръглата сребриста метална плочка в процепа.

10. Когато бъде заплатено, получилият права за управление на АТ изслушва инструкции за работа с пулта.

Точка първа. Бутони.

Червен: Моля, изслушайте цялата наредба и след това го натискайте. Не го помпете. Тук не са електронните игри!

Зелен: Ако желаете всички лампички да угаснат, използвайте този бутон. Моля, не чупете лампичките!

Бял: Ако желаете мигащата лампичка да остане светната, а съседната й да замига, натиснете веднъж.

Черен: Ако желаете мигащата лампичка да угасне, а съседната й да замига, натиснете веднъж.

Червен: Ако сте въвели желаното съчетание от светнати и угасени лампички и желаете да отпътувате на мястото, което се кодира по избрания начин, боднете, леко, червеното копче.

Забележка: Молим пътниците да не си играят с АТ-а нагоре-надолу, ако не знаят какво правят. Редовни пикола, които заловят пътници с временно правоуправление, които се возят, насам-натам, в АТ-а, носят наказателна отговорност пред Съда на ада.

Точка втора. Показвач.

Показвачът е изпълнен във вид на лента от девет зелени светодиода, показващи избраното равнище, и един допълнителен, който показва състоянието на АТ-а.

Мигащата лампичка означава несигурност. Светещата: съгласие. Угасената: несъгласие.

За повече подробности използвайте „Наръчник по мнения, изразени в двоична система за товарни асансьори“ от Едвин Строичин.

Точка трета. Забавна програма.

Уважаеми пътници, пътят ви може да е дълъг и далечен. За олекотение на душите ви по време на прехода, на тавана се излъчва забавна програма. Ако настоящата не ви харесва, можете да сменяте каналите като натискате педалите, които ще се появят под пулта. Боевете за избор на забавна програма не са препоръчителни, но не са забранени.

„Приятно пътуване, уважаеми души!“ — завърши, благопожелателно, монолога си АТ-ът и пусна забавната програма, която започваше с представяне на съоражението.

„Товарният асансьор АТ-1 спечели наградата на журито за най-прост двоичен пулт за управление на 999-тите междуадови инженерни игри. Копчетата му са оцветени в цветове със стандартно подразбиращо се значение, с цел улеснение на пътуващите.“

— Спечелил е, защото не е участвала тя. — каза на тавана Емил.

„Наградата на почитателите на техничарски АТ-ове спечели двоичният пулт с един бутон и без светодиодни показвачи, проектиран от същия екип инженери. Чрез такъв пулт е осъществено управлението на десния асансьор на коридора към Ада.“

— Как смяташ, че е изпълнено гласовото четене на правилата? — подхвърли изведнъж Ана.

— Изхождайки от вида на пулта: един-два магнетофона и малко електроника; може би проста изчислителна машина, ако вярваме на записа, че в асансьора има и устройство за разпознаване на образи; и вземем предвид книгата за „Ада“ в коридора.

— Защо не Изкуствен разум? — рече, плахо, девойката.

Тя отлично знаеше как да си направи устройство за четене на фотофиниш с подръчни средства: не му трябваше никакъв разум, защото разпознаването на изображения, в случая, се състоеше в откриване на граница между две цветови области или степени на сивото.

Ана бе наясно и как да си направи „умен“ говорещ касетофон. Съвсем просто: записваш готови думи; след това навързваш към машината релета, електромагнитни палци, резистори, кондензатори, транзистори и каквито електронни елементи са ти под ръка; добавяш едно-две-три, или колкото имаш, копчета, ключове, врътки за включване, изключване и настройка… И получаваш устройство, което може да превърта и пуска лентата тъкмо там, където трябва, и точно в желаната хитроумна последователност… Ако, да дава Свещеният сметач, имаш и допълнителни касетофони, тогава съвсем се улесняваш: някои пригаждаш като помощни устройства за запис и четене на команди за управление на другите.

С други думи говорещата машина не е задължително Мислеща.

— И аз бих се радвал да си поговорим за мислещи машини… — прочете й мислите Емил. — Ти говорила ли си си с Мислеща машина; с някакъв опит за Изкуствен разум?

— И да и не… — колебливо отговори техничарката. — Беше Изкуствен разум, но не беше много разумен…

По тавана вече шаваха шарени картинки от забавната програма, която, на първи канал, много приличаше на калейдоскопичните фойерверки по наклонените стени на шестоъгълния коридор; но имаше и музикално оформление от странни хармонични какафонии.

Единият педал, под пулта, беше пъстър; вторият — черен. Емил натисна черния, за да укроти, за малко, какафониите.

— Ти ли си създателят на този… не много разумен разум, с когото си си говорила?

— Донякъде да.

— Много интересно! — възбудено възкликна Емил.

— Бих казала: и да, и не…

— Защо и не?

Mладежът също си беше приказвал с не много разумни изкуствени умове; той смяташе, че да ги майсториш е много увлекателно, макар и да се получават глупави; защото знаеше, че от глупав, Изкуственият разум не може да стане по-глупав.

— Защото… Изкуственият разум довежда мислите ти до философстване, а философстването съпровожда душата ти до отчаяние…

— Имаш право… Но според мен тежестта в душата си струва заради радостта, която ти дарява мисленето за мисленето. — рече любителят на ИР.

— Да, струва си, но само ако има с кого да споделиш радостта… — гледай ти, Емил също беше изпитал и несподелената радост на душата. — Ако няма с кого да споделиш щастието от откривателството, тъгата от философстването натежава повече…

— Можем да я споделим един с друг?! — рече, с приповдигната интонация, Емил.

Девойката застина и въздъхна, връщайки в съзнанието си времената, в които не е имало с кого да споделя радостта да изобретява, да измисля, да създава, да твори и претворява; щеше да е хубаво… Тя сметна за най-добре да отклони насоката на разговора.

— Само отнякъде да намерим сметач в тоя ад, ще ти покажа какво мога. — каза, след малко, Ана.

— И аз! — с удоволствие прие предизвикателството Емил.