Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
twenkid.com, geocities.com

Актуална версия на този роман, както и други произведения от Тодор Арнаудов, можете да намерите на неговата лична страница.

Очаква се излизането на второ издание на романа: http://artificial-mind.blogspot.com/2008/09/ada-second-edition-novel.html

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Глава 3

Емил и Ана не бяха направили и триийсет крачки след зарязаната стока на бижутера, когато в далечината, сред пъстрите светлини на коридора, се подаде друг непознат. В знак на уважение към него стените побеляха отново и по тях се завъртяха огромни надписи „Друсаксел“.

— Хайде на най-хубавите батерии, души. Три суперзарядни за 9909!

Плахо напредващите девойка и младеж забелязаха натрапника и заеха отбранителна позиция.

— Следвай съветите ми и ще го оправим. За начало го хвани на прицел. — прошепна момичето.

— Стой на място! — високо и плътно нареди момчето.

— Младеж, това дето го държиш работи с батерии. Най-евтините са при мен. — не трепна амбулантният търговец и продължи смоуверено да крачи към тях.

— Казах стой!

— Нямаш батерии, малкия. Не си играй на войници, а идвай веднага да купуваш!

— Откъде знае, че нямам батерии. Откъде знае, че имам лазер? — обърна се, шепнешком, към Ана Емил.

 

— Вероятно си имат разписание за това кой какво, и кой след кого продава.

— Айде на батериите! Супермощни „Друсаксел“! 9.99 минути лъчение при 99% мощност!

— Спри, ти казах! Въоръжен съм!

— Пистолетчета, момченце, ще си купиш като пораснеш. Сега ти трябват батерии за играчката. Ела да си купиш от мен. А коя е тая мадама до теб?

Разстоянието между Емил и Ана, и търговеца бе не повече от разстоянието между тях и ненужните бижута.

— Следват разписание, но не са много умни. Продължавай да го залъгваш — скоро ще е при нас и ще му видя сметката. — прошепна Ана на ухото на Емил.

— Ох-о-о, и за теб, хубавице, имам батерии. Тоя мух…, твоят приятел като не ще да купува, като му се каз… предлага, що не го зарежеш? Евтини ги давам, девойче; пет часа безотказна работа, с гарантиран многократен резултат! Само за 999!

— Мери си приказките, тъпанар!

— Никога не говори така на своя продавач; в ръцете си му! Имаш късмет, че съм добър човек. Ако беше някой от колегите, за такава обида би вдигнал цената; а аз ще я сваля. Хайде, давам ти три батерии за лазерчето само за 7999!

От дулото на незаредения сребърен лъчестрел до челото на злобния търговец оставаха десетина крачки.

— Момче, сваляй тая лъскава дрънкулка! Без батерии става само за украшение или за забавление. Защо не го дадеш на хубавицата да си играе с него, докато не си купи това, от което има нужда? За какво й е стиснато паленце като теб? Не се стискай де! Идвай да си купуваш най-качествените батерии и да вземеш подарък на приятелката си!

— Не му се връзвай. Свали лазера и не говори. — тихичко посъветва Ана.

— Какво му шепнеш? И ти ли искаш да си купиш батерии!? Тоя страховит въорежен мъжага купи ли ти нещо от бижутера? Като гледам нямаш нищо лъскаво по себе си. Какъв кавалер е тоя бе? Вдигнал незареден лазер и заплашва добър човек, който му предлага изгодно стоката, която му трябва?! Поне да ти го беше преотстъпил; за какво му е на него без батерии?! Остави го! Аз предлагам по-приятни неща от бижута и ще ти ги дам с отстъпка. Даже можеш да ги пробваш на място и ако не ти харесат — връщаш ги, няма проблеми. Ела да си купиш от мен! Най-приятните подаръци на най-изгодните цени!

Неусетно приказливият търговец се добра на пет-шест крачки от девойката и младежа, който искаше така да фра-с-с-с-не тоя негодник, че да го прати там, откъдето се бе появил.

— Добро момиче. Обяснила си му, че не е прилично да сочиш непознати с лазера си, макар и да е без батерии.

— Може ли да видя какви подаръчета предлагате? — заинтересува се Ана и намигна на Емил.

— Може, разбира се, как да не може? Тъкмо като за тебе са! Виждам, че не само си умно, красиво и прелестно, но и възпитано момиче! Ще ти предложа най-приятните подаръци — ти ги заслужаваш. Само 2998 заедно с батериите!

— Бихте ли се приближили, за да си избера?

— Заповядай, прекрасно девойче. Не знам дали си девойче де, но нали така се казва. Хайде, гледай колкото душичката ти иска. Виждаш ли, по стените ги дават същите, но ако обичаш по старомодния начин — няма проблеми. Всичко правя, за да бъде приятно на теб, прекрасно момиче!

По стените, успоредно на движещия се надпис на марката батерии, присветваха изображения на уреди, които приличаха на сребърната лазерна показалка, приведена от Емил към пода. Под образите обаче не се изписваха задължителните данни за областта, в която се вмества дължината на вълната на лъчението, нито пък излизаха съобщения за лъчевата мощност; премигваха само някакви странни инфразвукови честоти.

Амбулантният търговец показа всичките си блестящи златни зъби, и изложи на тепсия пред гърдите на девойката най-приятните си стоки, заедно с няколко вида батерии за тях.

— Миличка, не се притеснявай. Избери си спокойно. Ако си харесаш повече от един, ще ти направя отстъпка. Виждам, хубаво момиче си. Какво стискаш в ръчичката отзад? Паричките ли? Хайде, момиченце, като си харесаш някоя играчка и батерийки ме погледни в очичките и ми кажи коички си си избрала. Не се притеснявай, аз ще те изчакам, миличката ми красавица.

Ако беше звяр, Емил би се нахвърлил върху тоя нахален жив дявол като гладен гепард на антилопа. Но като поотраснал застаряващ юноша, който се бе доверил на привлекателна млада девойка, той само нервно измерваше ли измерваше профила на нахалника, в готовност за светкавично нападение.

— Ти ще купуваш ли, мъжага? Батерийките за лазерчето са 7999, казах ли ти? Ако не съм, сега ти казвам. Родителите ти не са ли те възпитали да не сочиш с лазер към възрастните хора, а? Май не са те учили и че трябва да ги гледаш право в очите, когато говориш с тях; а не да ги оглеждаш от главата до петите като хулиганче! Къде са ти първите седем години?! Момиченце, а ти хареса ли си вече?

Ако беше парен локомотив, Емил щеше да изпусне парата си с максимално налягане по тоя нахален изкукал бърборко.

— Този.

— И теб ли не са те възпитавали? Когато се купува, продавачът се гледат право в зеничките на очичките. Ох-о-о, мн-о-о-го добър избор, моето момиче — последен модел! Най-приятният, с който разполагам в момента! — Моделът запремига на стените, а продавачът запремига с клепачите си от задоволство. — Ако желаеш, мога да донеса още видове? Имам и по-големи размери, и с по-специфични форми, специално за най-изисканите ни клиенти. Ще го изпробваш ли на мяст-о-о-о?

„Най-сетне!“ — ликуваше Емил.

— Н-е-е-е-е в оч-и-и-те б-е-е-е-е-е! Откъде го свихте тоя лаз-е-е-р с бат-е-е-р-р-и-и-и! Гадни-и-и-и-я би-ж-ж-утер-р-р-р ли ви ги даде-е-е!? Ще му дам на него да с-с-с-е-е-е-е-е…

Продавачът на батерии последва продавача на дрънкулки и се превърна в кротко възпитано въздухче.