Тодор Арнаудов
Ада ^[0] (12)

Глава 13

„Самотният бегач на дълги разстояния“

— Гледай! Тъкмо като за мен! — възрадва се като детенце Тичко и сграбчи

романчето.

Широкоплещестият се впечатли от изключително привлекателната цена, напечатана с ясен едър плътен черен шрифт на задната бяла гланцирана корица. Числото направо се бе сляло с границата на понятието „цена“.

Мъжлето бутна томчето в раницата и отново, с трескав поглед, заобхожда купчината, за да търси нови добри попадения.

„Гладки къси бягания от нахални амбулантни търговци“

— Еха!

Второто книжле скочи в торбата да прави компания на Самотния бегач.

Откакто го срещна, приятелят на широкоплещестия непрекъснато разсейваше вниманието му. Като нямаше кой да си мисли за тях, двете книжки, които първи накараха мъжагата да се почувства не само като прозрачен призрак, но и като безплътно същество, си бяха хванали чукалата и сега плуваха под вода в басейнче, разположено на затънтено място в съзнанието.

„Как работят лазерите“, „Програмиране на неалгоритмични езици“, „Как да поправим развален процесор с голи ръце и подръчни средства“, „Замъкът на бъдещото минало“, „19 схеми на суперкомпютри“ — привлякоха, почти едновременно, съсредоточения и последователен в зрителното обследване мъжага.

Щеше му се да се присъедини по-дейно към Тичко, — пламъчетата в очите го издаваха — но копнежът му не бе достатъчно силен, защото той държеше да си държи и кутията, и метлите, тъй че нямаше как в същото време да си прави кефа да създава ветрове от бързо прелистващи се книжни листчета.

Розово издание — със заглавие в телесно-черни цветове и красив силует отгоре му, оцветен като някои от буквите — застопори шарещите белтъци на Тичко. Людете с висок морал, недокоснат от разложението на упадащия, тънещ в разврат, светски свят биха се смутили и възмутили от изящните — според безсрамните и неморални люде, т.нар. хора на изкуството — ту обли, ту не толкова обли, но винаги носещи наслада за наблюдателя, очертания.

„Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“

„Има ли картинки?“ — бе първата мисъл, която прекоси, като стрела на световен шампион по далекобойна стрелба с лък, съзнанието на самотния бегач; и първата сила, която превърна нарязаните правоъгълни късове хартия на книжното тяло на повърхностните преживявания във ветрило.

„Проектиране на 99-разредни микропроцесори“; тъмната корица — с изрезки от схеми, двоични функции и други привлекателни, за сметачолюбците, знаци — се плъзна през полезрението на мъжагата.

— Прави си сметка. Не можем да вземем всички книги. — каза той.

Каза, но нямаше кой да го чуе, защото книгата в треперещите ръце на мъжлето имаше илюстрации със завладяващо дълбок смисъл, — дело на адски изявени майстори на четката, тушовката, художествената фотография и композицията — които действаха на Тичко така, сякаш той самият бе жив свидетел, съпреживяващ с цялото си младо силно човешко, мъжко, същество приключенията в бездънните дълбини на повърхностните преживявания.

„Задачи по всезнание“ — мерна любознателният здравеняк.

И десницата, и левицата му вече се канеха да гласуват недоверие на правителството и да облегнат някъде вещите, които поддържаха с единодушие, най-вече заради силната ръка на мнозинството на главния центристки министър председател.

Повърхностните преживявания полекичка се вмъкнаха в зелената, протъркана, книжарска проста раница с кожени ремъци, която преглътна залъка със задоволство. Тя обичаше да си похапва предмети, макар че, с годините, бе останала без зъби и въобще не можеше да дъвче. За зла участ немотията бе принуждавала благия старец често да я кара да преяжда, а после да повръща, от което раницата бе придобила страхова невроза и винаги, когато изхвърляше цялото си съдържание, се свиваше с облекчение и плачеше без сълзи, в молитва повече да не претъпкват тумбачето й, понеже то не е направено от ластик; понякога сънуваше кошмари от възможността дядото й, или някой друг, още по-лош, използвач да набута прекалено тежка храна в одъртелия й стомах и да предизвика, недай си боже, язва, която да я разцепи на парчета.

Десницата на мъжагата първа гласува недоверие на правителството и постави двете метли да легнат да си починат върху гладкия огледален под, след което задачите по всезнание се завъртяха, една подир друга, пред възприемчивите му, широко отворени, очи.

Мъжлето пък растлистваше беличките страници на четивото „Да мамим, без да лъжем“.

Въведение

Скъпи читателю. Държите в ръцете си шестата книга от поредицата „В помощ на младия предприемач, насочил честно спечеления си капитал към бизнес чрез средствата на Ада“.

Вярваме, че предните части на поредицата вече са допринесли чистата Ви честна печалба да е постигнала значително нарастване и клиентите Ви да се чувстват все по-добре задоволени, и с все по-голям мерак да се насочват към услугите или произведенията на Вашата фирма.

Вярно на добрите традиции, издателство „Адска индустрия“ продължава да поднася на своите предприемчиви читатели най-добрите трудове на авторите в стопанските и обществено-политическите науки.

В том шести, създаден от колектив в състав: Адам Мамин, Дадин Лъжев и Стопанка Радева ще получите изпитани вещи съвети за това как да създавате илюзии, които вашите обични клиенти да смятат за истини.

Гласувалата недоверие десница на мъжагата бе разгърнала тухличката озаглавена „Задачи по всезнание“.

Страница 512.

Зад. 1024. Как да определим колко точки има в правоъгълна диагонализирана хипернормална субсистема, без да изчисляваме чистата детерминирана кубова производна от четвърта степен на триъгълния й четен интеграл?

Мъжагата облази с поглед решението и се засмя, сякаш искаше да каже:

„Вярно бе, толкова просто било…“

Зад. 1025. Ще спре ли да се върти Земята, ако попадне в минимум на ортонормирана функция, в който не съществува нито един компланарен представител на млекопитаещия вид човек, намиращ се в алкохолно опиянение?

Упътване: използвайте главата си.

Отговор: следвайте упътването и ще го получите.

Зад. 1026. Защо птиците имат крака, след като летят?

Упътване: използвайте принципа на математическата интродукция.

Тръгнете по еволюционния цикличен прогрес на видовете, започвайки от едноклетъчните субмилиметрови самоорганизиращи се системи, като въведете неизвестните „защо“, „летя“, „крак“, и параметъра „как“. Чрез пълно комбиниране на прилагателните атрибутивни компоненти ще получите уравнение с дефиниран брой взиаморелативни конвергиращи смисловосубективни конфигурации.

След опростяване и привеждане в нормален вид, конвергиращите семантични релации ще Ви доведат до търсения отговор по допирателна към имагинерната хипербола с център вектора с координати, получени като отговори на неравенствата от глаголния субклас, упоменат по-горе.

Зад. 1027. Колко живеят мъртвите?

Съществуват няколко подхода за решение. Ще предложим начина, използван от Смърч Лайбницов в знаменития му труд „Основи на математическата смъртологика“.

Нека мъртвецът се казва „Живко“. Приемаме, че е бил роден на времево-пространствено разстояние от континиума на прекъсването на нишката на самоорганизацията, равно на 1.46646734567874231Е+35 Гджаула, и е заченат на отстояние от 1.466467345311278Е+35 Гджаула.

Ако живителната сила на баща му, умножена по органичния хептоедър на майката, е била не по-голяма от петия корен на константата на Лайбницов, то делението между константата и живия коефициент на ролята на частите от тялото за прекъсване на съществуването в белтъчна форма — взема се от таблицата — дава една от променливите, необходими за решение на системата за изчисление на прехода между живителната мощ и смъртния метаморфозис.

Стр. 513.

Втората променлива се получава чрез завъртане на коефициентите на душевните биологични канали в ротационен информационен протоцикъл и съпоставянето им с деривационния наследнически суперклас. Чрез циклична замяна на излишните инкрементации, променливата ще изплува като мехурче на повърхността на матрицата на прехода като бърза трансцендентална селекция.

Останалите двайсет и девет променливи се пресмятат аналогично, като се използват предварително съставените таблици за взаимозависимост между частите от човешката физико-химична молекулярно-атомо-кваркична обвивка на невро-физиологична белтъчна основа.

Душевните величини, като следствие на интермолекулярните субклетъчни трансформации лесно могат да бъдат допълнени: чрез рутинни интеррадикални параболични контрадиференцирания.

Другите два известни до момента метода за решаване на задачата оставаме за самостоятелни занимания, като само ще ги споменем. Решаването им може да помогне на някой от вас да стане откривател на четвъртия, а защо не и на петия начин, за които вече са изказвани немалко смели хипотези.

1. Чрез времево завръщане с използване на остатъци от нервно-физиологично-физико-химични промени в околната среда, предизвикани от физико-химико-биологичната връзка между мъртвия и неговата черупчеста линейна информационна броня.

2. Посредством времево-пространствено преобразование на надмисловно нематериално хиперравнище.

1028. Ако има вход, то има ли изход?

Физиката на вратите, входовете и изходите е напредничав дял…

Много важна мисъл, дето бе отишла в басейна да се гмурка надълбоко в съзнанието заедно със спомена за двете книжки, накарали мъжагата да се почувства безплътен призрак, се наплува и излезе да се пече на удобния пъстър шезлонг, който бе разпънала преди да влезе. Мисълта прикани двете си палави приятелки да дойдат при нея, — да си поприказват и да се попекат на засмяното слънчице — но те не щяха, и си останаха в дълбокото на басейна.

Така своеволната мисъл лъсна самотна на леглото, а нейният министър председател й тегли едно конско и я върна на работното място.

— Трябва да вървим. — нареди широкоплещестият на мъжлето.

Уви, Тичко съпреживяваше вълненията на героите от богато и живо илюстрования фантастичен любовен приключенски роман „Камъкът от Сутра“.

Високият надзърна и съобрази: алчност, жажда за плътски удоволствия и т.н. Накратко: редови случай…

— А? — „изака“ читателят.

— Хайде, хвърляй я в раницата и да вървим.

Тичко прочете набързо още една-две снимки от романа и го метна в устата на старата, уморена от преяждане, раница; тя изплюска, с плющящ звук, четвъртия си голям сочен шарен пъстър интересен увлекателен целулозен залък, откакто си изповръща червата за последен път, и се отпусна.

— Може ли само още малко! Хайде де!? — вдетени се мъжлето.