Тодор Арнаудов
Ада ^[0] (35)

Глава 36

Чернокосата прецени тухлата „Задачи по всезнание“ за четиво с вероятна полза за бъдещето и я разтвори.

Стр. 2; обобщение на съдържанието, зад гърба на заглавната корица.

„В сборника се излагат голямо количество, приложими в ада — в някои случаи дори и на оня свят — познания за Науката всичкознание. Обхванати са подобласти като душезнание, душетворчество, изкуствотворчество, сметачознание, мъдрознание, животознание, смъртологика, нежива биология, рекламотворчество; предсказване на бъдещето въз основа на миналото и възстановяване на миналото, въз основа на настоящето; физика на вратите, входовете и изходите; физика на отчаянието и надеждата; бройни системи за изразяване на чувства…“

Физиката на вратите, входовете и изходите направи най-силно впечатление на Чернокосата и тя прелисти десетина страници от обобщението, за да потърси съдържанието с препратки към подобластите.

Раздел 19. Физика на вратите, входовете и изходите

1. Основни понятия.

Основните въпроси, на които науката се опитва да отговори, са свързани с входовете и изходите, отварянето и затварянето, влизането и излизането; кои са законите, на които се подчиняват всички входове и изходи; кои са органите на властта, които следят за спазването на законите и др.

Под „врата“ ще разбираме област от времепространството, през която може да се влиза. Да се „влиза“ означава, че е възможно еднозначно да се определи дали деятелят, който влиза, е влязъл или не е влязъл. „Влязъл“ е наименованието на действието, което деятелят извършва, за да промени по такъв начин състоянието на времепространството, че от положение „невлязъл“ да премине в положение „влязъл“. Изход, съответно, ще наричаме всяка област от времепространството, през която може да се излиза.

Понятията „вход“ и „изход“, както и действията „влизам“ и „излизам“ са скрепени със силна взаимна връзка. Всеки вход се превръща във възможен бъдещ изход за влезлия деятел; в същото време изходът, през който деятелят е излязъл, за да влезе през входа, се превръща във вход; защото делятелят е влязъл през изхода.

(…)

3. Входове и изходи на оня свят.

(…)

4. Входове и изходи в ада.

Входовете и изходите в ада притежават особености, които нашите нови гости от оня свят (с изключение само на най-невпечатлителните и най-лековерните души) наричат с определенията „странни“, „изчанчени“, „невероятни“, „вълшебни“, „магически“ и др.под. Причината е, както споменахме по-горе, в примитивния начин по който работят подобните устройства на оня свят, което, от своя страна, е следствие на по-простото му устройство като цяло. Вратите на оня свят обикновено са прости приспособления, представляващи плоскост, която се върти свободно на много по-малки, от размерите им, цилиндри, наречени „панти“; към плоскостта е добавен лост с пластина, наречена „език“, която влиза в малък отвор в стената, за да позволи здравото й закрепване в положение „забрана за вход/изход“.

Гостите от оня свят смятат, че вратите в ада проявяват своеволие, тъй като не винаги се отварят, дори да не са заключени; не винаги запазват отключеното си състояние; не винаги дръжките им са в готовност да бъдат издърпани; не винаги те самите искат да бъдат отворени. В действителност „искат“ и „не искат“ са условни глаголи във въпросните случаи. Всички явления, от изборените по-горе, са следствие не на разум, а на преплетения многослоен времепространствен строеж на ада. В ада „влизане“ и „излизане“ не винаги са взаимнообратни. Не винаги след като влезеш, можеш да излезеш от същия изход; и не винаги след като излезеш през изхода, можеш да го използваш за вход.

Кога можеш да влезеш и кога да излезеш?

Въпреки огромния напредък, който Физиката на входовете и изходите постигна през изминалата част от вечността, еднозначни отговори на много важни въпроси все още се търсят усилено. На науката не е известно кога със сигурност можеш да излезеш, ако си влязъл през четиримерна врата с огледален образ в шестмерно правилно пространство. Не знаем дали избирателните свойства на отразина се дължат на наличието на душерефлектите, защото самите те не са добре изучени. Не ни е ясно защо някои души виждат образа си върху отразинови стъкла, а други не; защо някои души виждат образа си наполовина, или пък изкривен. Дали душерефлектите взаимодействат с душевното нематериално вещество на свръхнаучно надуправляемо равнище?

Чернокосата остави книгата върху купчината. Беше й хрумнало нещо друго:

„Търсене с връщане. Когато стигнеш до задънено място, се връщаш до последното, от което си имал възможност да действаш и по друг начин.“

Тя се върна в началото на коридора. От вътрешната страна вратата беше

невидима, защото бе черна, като стената. Нямаше дръжка.

Чернокосата докосна черното и, гледай ти, ръката й, а след нея и цялото тяло, преминаха през стената.

— Видя ли, че не е хубаво в ада? — каза, поучително, русият, който я чакаше отвън.

Чернокосата огледа тялото си и се опипа, за да се увери, че не е призрак.

— Ти ли донесе нова табела? — попита го тя, като видя, че мястото с копчетата е покрито с нов килнат надпис, а под него лежи свалената от нея табела.

— Не. Зарежи ги тия табели и адове. Идвай с мен да ти покажа що е истинския рай!

— Няма ли да престанеш и да се разкараш! — избухна тя, докато откачаше дъската с черна поезия от пирона й.

— Не. Трябва да те отведа в рая. Мястото ти не е тук. — невъзмутимо рече той и направи още една крачка към нея.

— Казах ти да ме оставиш на мира! Върви да прелъстяваш някоя друга! За хубавец ли се мислиш, нудист с нудист?

Тя нервно го стрелна с поглед, след като остави втората свалена табела върху първата; после повдигна и двете, като наръч съчки, и се запъти към правоъгълника, по който отново растеше дръжка.

— О, не, прекрасна моя. Не искам да те прелъстя! Ти си най-красивото цвете в ада! Цялото слово, от Сътворението на оня свят насам, няма изразни средства да опише любовното опиянение, което изпитвам, щом зърна теб, любима моя! Ти не заслужаваш да си тук! Моля те да дойдеш с мен в рая! Няма да съжаляваш!

Чернокосата опита да промуши ръката си през вратата преди дръжката да е съзряла; от тази страна, към коридора, не се получаваше; после блъсна двете дъски в правоъгълника, за да се увери, че и те не минават през недоузрелия входен правоъгълник.

— Зарежи го тоя Емил! — изпусна се русият.

— Какво?! — възбудено изхлипа девойката и тръшна двете дъски малко вляво от вратата.

— Ам-и-и-и… Не си за ада. Там ще страдаш в ужасни мъки.

— Кой е Емил?!

— Не знам.

— Попитах те кой е Емил!

— Добре де. Той е някакъв глупак, заради когото си готова да влезеш дори в ада. Това не е разумно. Няма смисъл да влизаш там за когото и да било, особено когато можеш веднага да получиш рая; и то можеш да го получиш не от когото и да било, а от самия мен.

Чернокосата почувства, че й става топло и се изправи пред русия с пламнал поглед.

— Какво знаеш за Емил? Защо го търся?!

— И на теб не ти трябва да знаеш.

Девойката издърпа, вече узрялата дръжка и подпря вратата между двете дъски и стената.

— Предупреждавам те, рус нудисте, или ми кажи нещо повече за Емил, или изчезвай от тук, за да не те разкарам аз.

* * *

— Идиот, ще ти счупя гъза от бой, ако не дойдеш да преместиш масата от нас! — изкрещя старшият метач за шейсет и девети път.

* * *

— Някакъв глупак, към който се стреми душата ти. Но ти не трябва да ходиш там! Душата ти е изключително ценна, за да я хабиш за да спасяваш оня. Прекалено прекрасна си за да хабиш духовното си вечно време за глупаци като него.

— Да го спасявам!?

За пръв път русокосият не отговори нищо.

Пружините на вратата пък се обтегнаха до край и дъските повече не можеха да я удържат; тя премина, като призрак, през тях и хлопна в стената. Чернокосата чу трясъка и се обърна.

Върху копчетата се беше появила нова табела.

— Какво ще стане, ако остана тук? — попита Чернокосата.

— Безкрайно страдание в безкрайната еднообразна скучна сивота. И да влезеш — същото.

— Аха! Значи може да се влезе!

— Ъ-ъ-ъ-ъ… Да, може, но ти няма, защото си изключително умна, красива и прелестна млада жена, която знае, че трябва да върши приятни неща и ще си избере рая, а не ада.

Чернокосата откачи третия капак от стенния пулт за управление. Поредните изкуствени нагласени досадни префърцунени думи на натрапника я караха да се дразни все повече, защото тя мразеше нахалните красавци, ръсещи стандартни безполезни ненужни похвали, почти без да използват обратна връзка и да слушат момичетата, с които разговарят. Някои от тези идиоти дори си мислеха, че за простотията си трябва да получат и награда.

— Какво ще стане, ако натисна някое от тези копчета?

Русокосият пристъпи към нея и рече поучително.

— Не знам. Може да си изпатиш!

— Щом не знаеш, откъде знаеш, че мога да си изпатя?

— Знам, че е опасно да ги пипаш! — кресна русият и се приближи още към нея.

— Не може да не знаеш, адско изчадие гадно! Не се приближавай, че ти ще си изпатиш!

— Внимавай в картинката, миличка. Тук съм, за да ти дам най-великия рай на който вие, клетите човешки души, можете да се надявате през жалкото си време на съществуване! А как ти ми се отблагодаряваш за това?! Как ми се отблагодаряваш, куч… миличка!? — русият неочаквано побесня и лъскавите скъпоценни дрънкулки на колана му се разклатиха гневно. — Ще дойдеш с мен в рая, защот-а-а-а-а-а-а-а-а…

Без много да му мисли Чернокосата използва табелата по начин, който едва ли е бил описан в ръководството му за ползване: за шибане…

Тя прасна нахалника под челюста и му придаде достатъчна скорост, за да направи четворно задно салто, да стъпи на краката си и да се пльосне по задник.

„Откъде ли имам толкова сила?“ — помисли си, горда от постъпката си, девойката и се върна към четирите бутона, които й напомняха за игралните автомати, дето всички едно време наричаха галено „ръчките“. Веднъж, като съвсем малко момиченце, тя бе убедила баща си да влязат в стаичката с електронните игри, за да може да зърне начина, по който играеха момчетата; те се взираха в мигащото пъстро светещо платно, дърпаха и тласкаха ръчките — удобна пластмасова топка, поставена на върха на излъскна метална пръчка — и блъскаха по шарените, големи, меки, приятни за натискане, кръгли бутони.

Още първия път, когато влезе да гледа отблизо как се играе на електронните игри, тя забеляза, че различните копчета предизвикват различни промени върху екрана, и че най-странните неща се случват тогава, когато всички копчета се натиснат едновременно.

„Каквото ще да става. По-зле от ада накъде?“ — каза си Чернокосата, пое дълбоко въздух, постави показалците и средните пръсти на двете си ръце пред четирите черно-бели копчета, и ги напомпи няколко пъти, както в доброто старо време.