Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (235) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

И накрая…

Но въпреки тегнещите над тях основни различия между половете, брачните и безбрачните съжителства на мъжете и жените продължават да съществуват. Това до голяма степен се дължи на жените, тъй като те притежават необходимите умения да направляват връзката и семейството. Те са биологично екипирани да долавят мотивите и скрития смисъл зад думите и поведението, а следователно могат да предвиждат евентуални последици или да предприемат действия, за да предотвратяват проблеми и конфликти. Само това е достатъчно, за да можем да твърдим, че този наш свят щеше да бъде едно доста по-безопасно място за живот, ако начело на всяка нация стоеше жена. Мъжете са програмирани и екипирани за лов и убиване на прехрана, за връщане с улова вкъщи, за зяпане в огъня и оплождане — е, това е. Но и мъжете, и жените, трябва да усвоят нови начини за оцеляване в съвременния свят.

Взаимоотношенията в двойката започват меко казано да куцат, когато мъжът и жената не осъзнаят и не признаят, че двамата са биологично различни и когато всеки очаква от другия да се държи и да реагира не според собствените си, а според неговите критерии. Голяма част от стреса, от който понастоящем страдаме в нашите съжителства, произтича от фалшивото убеждение, че мъжът и жената са идентични същества, с еднакви приоритети, подтици и желания.

За първи път в човешката история, днес ние отглеждаме и възпитаваме по еднакъв начин момчетата и момичетата, като ги учим, че между тях няма никаква разлика и че всеки и във всичко е толкова способен, колкото и другият. А после, вече като възрастни, те влизат в съжителство с човек от противоположния пол и една ясна сутрин се събуждат, за да открият, че са коренно различни един от друг — във всичко. Затова и не бива да се учудваме, че брачните и безбрачните съжителства на младите хора са в такова окаяно състояние. Всяка концепция, която се гради върху презумпцията за еднаквостта на двата пола, е потенциално опасна, защото изисква едно и също поведение от мъжете и жените, независимо от различната им мозъчна ориентация. Понякога е направо невъзможно да разберем защо й е било необходимо на природата да създава такава пълна несъвместимост между половете. Но това всъщност ни се струва непонятно просто защото нашата човешка биология е така отчайващо изостанала от обкръжението, в което живеем понастоящем.

Добрата новина е, че когато разберете откъде произтичат различията между половете, вече не само ще ви е по-лесно да ги търпите в ежедневния си живот, но постепенно и ще се научите да ги преодолявате, цените, а в края на краищата, дори да ги обичате и пазите.

Мъжете искат власт, постижения и секс. Жените искат съжителство, стабилност и любов. И да се ядосва човек на това е толкова безсмислено, колкото да ругае небето, че вали. Е, вие не поставяте под въпрос факта, че вали, нали? Въздъхвате и решавате проблема, като си вземате чадър или обличате шлифер. Но по абсолютно същия начин може да подходите и към затрудненията и конфликтите, които е възможно да назреят във взаимоотношенията с вашия партньор поради биологичните различия между двама ви — след като веднъж сте осъзнали и приели факта на тяхното съществуване, ще ви е по-лесно да ги разпознавате, предугаждате и изглаждате, когато се появят.

Ежедневно все по-усъвършенстваните апарати за сканиране ни показват „отвътре“ нови за нас вълнуващи моменти от дейността на човешкия мозък и ни обясняват много от нещата, които смятаме за подразбиращи се. Когато едно момиче с анорексия се погледне в огледалото, то се вижда дебело или затлъстяло. Тоест, вижда една изкривена действителност. През 1998 г. д-р Брайън Ласк от лондонската болница „Грейт Ормънд“ сканира мозъците на подрастващи болни от анорексия момичета и откри, че почти при всички тях има намален приток на кръв към онази част от мозъка, която контролира зрението. А това е само едно от десетките изследвания, които се провеждат понастоящем, за да открият какво именно става в мозъка, когато нещата излязат извън контрол.

Учените навсякъде по света натрупват все нови и нови, солидни и необорими доказателства, които показват, че химическите вещества в утробата предопределят структурата на човешкия мозък, който после на свой ред ни диктува какво да харесваме и предпочитаме. Но на повечето от нас не са ни необходими апаратите, струващи милиони долари, за да знаем, че мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта — апаратите просто обясняват това, което и така е очевидно.

В тази наша книга ви предоставихме информация, която вероятно вече ви е известна на подсъзнателно ниво, но пък може би още не сте се опитали да разберете със съзнанието си.

Удивително е, че днес, на прага на XXI век, в нашите училища все още не учим децата си да разбират взаимоотношенията между мъжа и жената. Предпочитаме да учим плъховете да тичат из лабиринти или да наблюдаваме как маймуната прави кълбо назад, за да си получи наградата банан. Но науката е мудна и тромава дисциплина, понякога са нужни години, за да могат получените от нея резултати да стигнат от лабораторията до образователната система.

И следователно единствено от теб, Читателю, зависи да се самообразоваш. Защото само тогава, въоръжен със знанието, ще можеш да се надяваш, че интимните ти връзки ще бъдат толкова щастливи и удовлетворителни, колкото всички ние, и мъжете, и жените, заслужаваме.