Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (78) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Как да мотивираме мъжа за действие

Тъй като притежава магистърска степен по изкуството на индиректната реч, жената задава въпроси с „можеш ли“, „би ли могъл“ и „дали ще можеш“: „Можеш ли да изхвърлиш боклука?“, „Би ли могъл да ми звъннеш довечера?“, „Дали ще можеш да вземеш децата?“. Но мъжът възприема думите й буквално и затова когато тя пита: „Можеш ли да смениш изгорялата крушка?“, той чува: „Достатъчно способен ли си да смениш изгорялата крушка?“ Мъжът тълкува буквално въпросите, започващи с „можеш ли“ или с „би ли могъл“ — като проверка на физическите му умения да свърши дадена работа, затова и логиката на неговия ум му диктува да отговори: „Да, мога да изхвърля боклука“ или „Да, бих могъл да сменя крушката“, но това съвсем не означава „Да, ще го направя“, тоест че поема ангажимент да го свърши. На всичкото отгоре, така зададените въпроси карат мъжа да се чувства манипулиран и принуден да отговори с „да“.

За да мотивирате мъжа за действие, по-добре задавайте въпросите си с „ще“. Например „Ще ми звъннеш ли довечера?“ мотивира мъжа да поеме (или да не поеме) конкретен ангажимент и той трябва твърдо да отговори „да“ или „не“. Сто пъти по-добре е да получите отрицателен отговор на въпрос, зададен с „ще“ — така поне ще знаете съвсем точно какво да очаквате — отколкото положителен отговор на всеки въпрос, зададен с „можеш ли“ или „би ли могъл“, но без изобщо да сте сигурни какво всъщност ще последва. Когато прави предложение за женитба, мъжът пита: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Той никога не задава въпроса „Би ли могла да се омъжиш за мен?“