Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (210) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

В очакване на г-н Подходящия

Дълго време за човешките същества събирането по двойки, тоест един мъж с една жена, било най-обща житейска концепция. Обикновено било всеприето един мъж да издържа своята предпочитана жена, а ако можел да си позволи изхранването им — и още няколко жени. Същевременно било съвсем в реда на нещата да има и други кратковременни сексуални „забежки“.

Съвременният брак е творение на юдеизма и християнството, като целта е ясно определена — привличане и организиране на последователи. Убеждавайки двама възрастни да се обвържат в постоянна двойка, подчиняваща се на серия от правила, от които най-важното било покорност пред всевластния Бог, църквата получавала гаранции, че тяхното поколение още при раждането си автоматично ще бъде приобщено към религията на родителите.

Бракът си има и своите добри страни. Той учи на вярност и преданост, на предаване на ценностната система от поколение на поколение, на толерантност и самовъздържание, като възпитава в личността и други ценни качества, от които не бихте имали нужда, ако живеете сами.

Всяка човешка дейност обаче, която е подчинена на строги правила и публични декларации, обикновено е в разрез с нашата биология, тъй като целта е да накара хората да вършат нещо, което, оставени на природата си, те не биха вършили. На косовете например не им трябва сложна публична церемония, за да се „оженят“, защото това си е тяхно естествено биологично състояние. Но пък е смешно да се принуждава някое полигамно животно, каквото е нерезът например, да сключва брачен договор с една-единствена свиня. С това съвсем не искаме да кажем, че бракът няма място в съвременното общество. Самите ние, авторите, сме женени. Но за хората е важно да разберат историята на брака като институция и взаимовръзката му с нашата човешка биология.

И така, какво е предимството на брачния живот? От гледна точка на цялостната еволюция на вида — никакво. Мъжът е като заека — основният му биологичен подтик е да пръска семето си колкото се може по-нашироко и по-често. Но все пак, повечето мъже все още се женят, разведените се женят повторно или водят стабилно безбрачно съжителство с една-единствена жена. А това показва забележителната способност на обществото да принуждава към въздържание биологично склонните към безразборен секс мъже.

Сексът е цената, която жената плаща за брака. Бракът е цената, която мъжът плаща за секса.

Когато попитате мъжете: „Какво може да ви предложи бракът?“, повечето обикновено промърморват нещо за това, че им осигурява топло и безопасно убежище, че има кой да им готви, да ги пере и да им глади дрехите. Тоест, за тях съпругата е някакъв хибрид между майка и слугиня. Психоаналитикът Зигмунд Фройд казва, че такива мъже вероятно поддържат със съпругите си взаимоотношения от типа майка/син. Само 22% от мъжете споменават, че тяхната брачна партньорка е най-добрият им приятел. Обикновено най-добрият приятел на един мъж е друг мъж, защото двамата са способни да разбират мисловните си процеси. Когато попитате жените: „Кой е вашият най-добър приятел?“, 86% от тях отговарят, че това е друга жена, тоест човек с подобна на тяхната мозъчна ориентация.

Когато вървят по пътечката към олтара на църквата, мнозина мъже смятат, че това е началото на един безкраен празник от секс „по поръчка“, но това тяхно очакване, което впрочем никога не е било обсъждано преди брака, изобщо не отразява мнението на жените по въпроса. И все пак редица проучвания показват, че женените мъже имат повече сексуални контакти, отколкото ергените. При женените мъже между 25 и 50-годишна възраст това става средно три пъти седмично, докато само половината от ергените получават толкова много секс. При тях средният показател е веднъж седмично. През 1997 г. в Австралия 21% от ергените не бяха правили секс през годината на проучването, докато от женените мъже само 3% бяха в същото положение. А както вече знаем, сексът е великолепно средство за поддържане на добро здраве. Освен това при неженените и овдовелите мъже случаите на преждевременна смърт са много по-чести, отколкото при женените.