Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (172) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Наистина ли сме роби на своята биология

Учените знаят как да променят сексуалността на плъхове и маймуни, докато са в утробата. Има групи от хора, които твърдят, че ние можем да контролираме симпатиите и антипатиите си посредством воля и съзнателен избор и настояват, че всички ние сме способни с еднаква лекота да паркираме успоредно и да разчитаме пътните карти. Но учените знаят, че това е нереалистично. Не е необходимо човек да е учен, за да види, че зайците не могат да летят, че патките не ги бива в бягането, че повечето жени трудно се оправят с пътните карти и че когато четат вестниците си, мъжете са глухи. Ако разберем различията в устройството на мъжкия и на женския мозък, това ще ни направи по-толерантни един към друг, ще ни позволи да упражняваме по-голям контрол върху съдбата си и да имаме положително отношение към собствените си наклонности и предпочитания.

Човешката интелигентност е еволюирала до състояние, в което сме способни да владеем по-успешно емоциите си, за разлика от останалите животни, и да осмисляме предпочитанията си. Останалите животни не мислят, те реагират на обстоятелствата и това ги прави роби на собствената им биология. Нашата човешка биология е мотивацията, обуславяща много от нашите наклонности и предпочитания, които понякога ни се струват напълно необясними и безсмислени. Следователно, въпреки че сме по-способни да се владеем, отколкото другите животни, ние все пак не можем напълно да разбием с глава системата. Най-голямата пречка, с която се сблъскват повечето хора, е собствената им реакция на отхвърляне на идеята, че човекът е просто още едно животно, но с по-умен мозък. Именно отказът да приемат тази истина превръща подобни хора в роби на собствената им биология.