Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта - Оригинално заглавие
- Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 57 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Алън и Барбара Пийз
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
Английска. Първо издание
Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева
Художник: Любомир Бориславов Пенов
Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова
Технически редактор: Божидар Методиев
Предпечатна подготовка: Ани Господинова
Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.
Издателска къща „Сиела“, София, 1999
ISBN 954-649-227-2
История
- — Добавяне
Защо при стрес жените говорят
Когато е в стресова ситуация или под напрежение, главните мозъчни функции на мъжа, а именно способността за пространствено ориентиране и логическото мислене, се активират. При жената се активира функцията за говор и тя започва да говори, често без прекъсване. Когато жената е в стрес, тя говори, и говори, и говори… на всеки, който е готов да я слуша. Може да говори часове наред със своите приятелки за грижите си, да им ги описва в най-малки подробности, след което всички заедно правят още една дисекция на проблема. Тя говори за настоящи проблеми, за минали проблеми, за възможни проблеми и за неразрешими проблеми. Когато говори, жената не се стреми да открие решение на измъчващите я въпроси, а получава успокоение и облекчение от самия процес на говорене. Речта й е разпиляна, може едновременно да обсъжда няколко теми, без да прави каквито и да било заключения.
За жената споделянето на проблемите с близките е белег за доверие и приятелство.
На мъжа наистина му е трудно да слуша жената, която говори за грижите си, защото му се струва, че тя очаква от него да й даде отговор и решение за всеки проблем, който спомене, докато излива на глас напрежението си. Мъжът не иска само да говорят за проблемите, а да направи нещо, за да ги реши! В повечето случаи той я прекъсва често с един типично мъжки встъпителен израз към даване на решение: „Какво е най-важното да се направи в случая?“ Най-важното в случая е, че не е необходимо нищо да се прави. Най-ценното, което един мъж може да стори, е да се научи да слуша с потвърждаващи съучастието му звуци и жестове, без да предлага решения. Независимо че за него този начин на говорене е непонятен, защото той си отваря устата само когато има да предложи някакво решение.
Когато някоя угрижена жена иска да поговори с вас, не й предлагайте решения, нито пък се опитвайте да й доказвате, че тревогите й са преувеличени — просто й покажете, че я слушате.
Когато жената откаже да възприема предлаганите от мъжа решения, следващата крачка, която той прави, е да се опита да омаловажи проблемите с фрази от рода на: „Това всъщност не е важно“, „Преувеличаваш нещата“, „Забрави го“, „Чудо голямо“, „Всяко чудо за три дни“. Но това само ядосва жената, защото започва да й се струва, че него изобщо не го е грижа за нея, тъй като не иска да я изслуша.