Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (175) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Защо е още по-трудно да познаем кои жени са лесбийки

Ако мозъкът на женския зародиш неочаквано получи мъжки хормони, това може да маскулинизира центъра на съешаването. Тоест жената ще бъде привличана от други жени. Ако и нейният център на поведение бъде маскулинизиран, тя ще възприеме мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото и вероятно ще започнат да я наричат „мъжкарана“.

От друга страна, ако нейният център на поведението не бъде повлиян от мъжки хормони, то тя ще запази женственото си поведение, но ще бъде привличана от жени. Тези изводи бяха доказани посредством експерименти с женски плъхове и женски маймуни.

Но докато при лесбийките мъжкарани ролята на биологията е съвсем очевидна, много хора все още не приемат идеята, че женствените лесбийки също са в плен на своите хормони. Тези хора предполагат, че тук всъщност става въпрос за съзнателен избор на сексуална ориентация, защото такива жени определено не приличат на лесбийки. Мнозина са мъжете, които възкликват, когато видят някоя много женствена лесбийка (от типа на т. нар. „жени червило“): „А на бас, че мога да я накарам да смени резбата“.

И все пак за тези жени е също толкова трудно да упражняват контрол над съдбата си, колкото и за „мъжкараните“, за „мъжкарите“ или за женствените хомосексуалисти. Все още няма достатъчно на брой категорични изследвания относно лесбийската сексуалност, но повечето учени са единодушни, че независимо дали са „мъжкарани“ или „червила“, тези жени са привличани от жени.