Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (14) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Човекът е само още едно от многото животни

Повечето хора трудно се възприемат като едно от многото животни на Земята. Те просто отказват да приемат факта, че 96% от всичко, което може да се открие в техните тела, може да бъде открито и в тялото на една свиня или на един кон например. Единственото, което ни отличава от останалите животни, е способността ни да мислим и да градим планове за бъдещето. Другите животни само откликват на възникналите ситуации съобразно ориентацията на своя мозък и посредством повтарянето на определени модели на поведение. Те не могат да мислят, могат само да реагират.

— Така, сине, той маркира територията си, за да прогони другите мъжкари. Това е инстинктивно поведение, присъщо на нисшите животни, които не могат да мислят.

Повечето хора възприемат и споделят факта, че животните имат инстинкти, до голяма степен предопределящи тяхното поведение. Това инстинктивно поведение на животните е очевидно — птиците пеят, жабите крякат, мъжките кучета вдигат крак, а котките дебнат набелязаната плячка. Но тъй като това не са модели на поведение — плод на умствена дейност, повечето хора трудно ги свързват със собствения си начин на действие. Те дори пренебрегват факта, че собственото им поведение като новородени същества — да плачат и да сучат — също е напълно инстинктивно.

В действителност, каквито и модели на поведение да онаследяваме от нашите родители — положителни или отрицателни — повече от сигурно е, че ще ги предадем и на децата си по същия начин, както това става и при всички останали животни. Когато усвоите някое ново умение, вие генетично го предавате и на вашите деца — точно както учените могат да отгледат поколения умни плъхове и глупави плъхове от една и съща първоначална група, постепенно разделяйки ги съобразно способността им да намират изход от лабиринт (или напълно да се оплитат в проходите). И само ако ние, човешките същества, се научим да се възприемаме като вид животно, чиито импулси и инстинкти са били изковавани и усъвършенствани по пътя на милиони години еволюция, ще можем по-лесно да разберем собствените си основни подтици и нужди, както и да бъдем по-толерантни към самите себе си и към другите. А именно това е пътят към истинското щастие.