Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (1) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Неделна разходка с кола

В един слънчев неделен следобед Боб и Сю напъхаха трите си подрастващи щерки в колата и цялото семейство потегли към морския бряг за ленива разходка. Боб шофираше, а Сю седеше до него и току се обръщаше назад, за да се включи в оживения разговор на момичетата. На Боб му се струваше, че и четирите говорят сякаш едновременно, а думите им се сливаха в изморителна и напълно безсмислена звукова лавина. Направо не издържаше повече.

— Не може ли всички да млъкнете за малко, моля! — изрева той.

Настана мъртва тишина.

— Защо? — тихичко се обади Сю.

— Защото се опитвам да шофирам! — отвърна той отчаян.

Жените се спогледаха напълно объркани и смутени.

„Опитва се да шофира ли?“ — недоумяваха те.

Просто не разбираха каква е връзката между техния разговор и неговото шофиране. Той пък не можеше да разбере що за разговор е това — говореха сякаш едновременно, понякога на съвършено различни теми и като че изобщо не се слушаха една друга.

Защо просто не могат да помълчат и да го оставят да се съсредоточи върху шофирането? Бърборенето им вече го разсея веднъж и така изпусна отбивката от магистралата.

Основният проблем, залегнал в тази случка, е следният: мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други — просто различни. Вече от години този факт е добре известен на учените, антрополозите и социобиолозите. Но също така до болка им е ясно и това, че ако заговорят за него публично в този наш крайно „равноправно“ ориентиран свят, обществото по всяка вероятност много бързо ще ги низвергне. Защото нашето общество си е навило на пръста, че мъжете и жените притежават напълно еднакви способности, умения и потенциал — и то точно днес, когато, по ирония на съдбата, науката започва да доказва, че те всъщност са напълно различни.

Но накъде ни води всичко това? Като общество почвата под краката ни е твърде несигурна. И само ако съумеем да осъзнаем разликите между мъжете и жените, най-сетне ще започнем да градим бъдещето си наистина с колективни сили, а не въз основа единствено на индивидуалните ни слабости, както досега. В тази книга се облягаме върху огромния напредък, постигнат напоследък в областта на науката за човешката еволюция, и показваме как извлечените от тези достижения уроци могат да бъдат приложени към взаимоотношенията между мъжете и жените. Заключенията, до които стигаме, могат да ви се сторят спорни. Или противоречиви. На моменти дори крайно смущаващи. Но те несъмнено ще помогнат на всички ни да си обясним и наистина да разберем онези странни неща, които стават между мъжете и жените. Да можеше само Боб и Сю да бяха прочели всичко това, преди да потеглят на своята неделна разходка с кола…