Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (41) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Как нашият мозък защитава територията ни

„Старите навици трудно умират“, казва една народна поговорка. „Генетичната памет е жива и действена“, казват пък учените. Генетичната памет е част от нашето инстинктивно поведение. И това е съвсем естествено. Нима може да очакваме, че десетките хиляди години, през които човешките същества са седели в пещерите, обърнали зорък поглед към външния свят, за да не бъдат изненадани от врагове, защитавали са територията си и е трябвало да решават милионите проблеми по оцеляването си, няма да оставят никакъв белег в мозъка ни?

Достатъчно е да наблюдавате хората в ресторанта, за да се убедите в това. Повечето мъже предпочитат да сядат с гръб към стената, с лице към входа на заведението. Това им помага да се чувстват удобно и сигурно, защото са уверени, че няма да бъдат изненадани. Така никой няма да може да се промъкне незабелязано към тях, макар че в днешно време едва ли някой би ги цапардосал с нещо друго, освен с някоя особено надута сметка. От своя страна, жените нямат нищо против да седят гърбом към открито пространство, освен когато са сами с децата си, защото тогава те обикновено заемат мястото на мъжа, с гръб към стената.

В дома си мъжът също постъпва инстинктивно, като например ляга от онази страна на леглото, която е по-близо до вратата на спалнята — символично напомняне за времето, когато е трябвало да защитава входа на пещерата. Ако някоя двойка се премести в нова къща или отседне в хотел и по стечение на обстоятелствата жената заеме мястото, което е по-близо до вратата, възможно е мъжът да се чувства нервен и трудно да заспи, а сънят му да е неспокоен, без дори да си дава сметка защо е така. Много често е напълно достатъчно двамата просто да си разменят местата в леглото, за да отпадне проблемът.

Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до вратата, за да могат по-бързо да избягат — в действителност това е чисто инстинктивно — поведение на защитник на семейството.

Когато мъжът отсъства от дома, жената обикновено подсъзнателно поема неговата роля на закрилник и се настанява в леглото откъм неговата страна. Нощем, колкото и дълбоко да спи, жената се събужда на секундата при някой по-„тънък“ звук, като плача на бебето. В такива случаи, за нейна досада, мъжът продължава да спи непробудно. Затова пък неговият мозък е настроен така, че да долавя шумове, свързани с движение — долетелият откъм прозореца тих пукот на счупена съчка може на секундата напълно да го разбуди, за да защити дома си от евентуална атака. В този случай жената ще спи непробудно — освен ако мъжът отсъства от дома и нейният мозък се е настроил да поеме неговата роля и да чува всеки шум и всяко движение, заплашващо семейното гнездо.