Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (16) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Жените като радари

Една жена на секундата може да каже дали друга жена е разтревожена, или се чувства наранена, докато мъжът трябва да стане свидетел на такива физически прояви като проливане на сълзи, темпераментен скандал или да бъде зашлевен през лицето, преди изобщо да заподозре, че нещо не е наред. И това е така, защото, както повечето женски бозайници, жените също са снабдени с много по-чувствителен сензорен апарат, отколкото мъжете. Тъй като милиони години наред тяхната роля била да се грижат за децата и да закрилят домашното огнище, за жените било жизненоважно да развият способност да долавят и най-незабележими промени в настроението и поведението на другите. Това, което обикновено наричаме „женска интуиция“, обозначава най-вече изострената способност на жената да забелязва и най-незначителните подробности и промени във външния вид или в поведението на околните. Това, буквално съсипвало през цялата човешка история онези мъже, които са кръшкали… и винаги са били улавяни „в крачка“.

Един участник в наш семинар сподели как просто не можел да повярва колко зорък е погледът на жена му, когато се опитвал да скрие нещо от нея, а същевременно тя сякаш ослепявала, когато трябвало да вкара на заден ход колата в гаража. Е, в случая трябва да се знае, че умението за преценка на разстоянието между бронята на колата и стената на гаража принадлежи към набора умения за пространствено ориентиране, чийто център е разположен в предното дясно полукълбо на мозъка, а при повечето жени този център не е особено силно развит. Ще се спрем по-подробно на този въпрос в Пета глава.

„Жена ми може от петдесет метра да забележи някой рус косъм на сакото ми, а когато паркира, редовно забърсва с колата вратата на гаража“.

За да подсигурят спокойствието на своето семейство, жените, закрилници на домашното огнище, трябвало да са способни да долавят на секундата и най-малките промени във вида и поведението на своите деца — евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване, агресивност или депресия. Мъжете, ловци на храна, никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от Пенсилванския университет доказва посредством скенерни тестове, че когато мозъкът на мъжа е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена. Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90% електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят. Мъжете просто смътно осъзнават, че в дома живеят и някакви по-дребнички хора.