Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (50) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Програмиране на зародиша

Почти всички ние сме изградени от 46 хромозома, а това са един вид нашите генетични тухли, строителната ни скица, или с други думи, генетичният ни код. От майка си наследяваме 23 хромозома и от баща си също 23. Ако 23-ят хромозом от майката е т. нар. X-хромозом (защото формата му е като на буквата X) и 23-ят хромозом от бащата също е X-хромозом, то се получава едно XX-бебе, тоест момиченце. Ако 23-ят хромозом от бащата е Y-хромозом, ще се получи XY-бебе, тоест момченце. Основният шаблон за човешкото тяло и за човешкия мозък е женски — всички ние започваме като момиченца — и именно поради това мъжете имат такива женски атрибути, като зърна на гърдите и млечни жлези.

Науката доказва, че Ева е била първа!

До настъпването на момента на програмирането, тоест докъм шестата-осмата седмица след зачеването, зародишът е повече или по-малко безполов и има потенциал да развие както мъжки, така и женски полови органи.

Немският учен д-р Гюнтер Дьорнет, водещо име сред пионерите на социологията, бе един от първите, които защитиха теорията, че човешката полова определеност се формира от шестата до осмата седмица след зачеването. Неговите изследвания доказаха, че ако зародишът е генетично момче (XY), в него се развиват специални клетки, които насочват по-големи количества мъжки хормони, особено тестостерон, през тялото, така че да образуват мъжките тестиси, и освен това програмират мозъка на зародиша с мъжки характеристики и поведенчески модели, например със зрение за дълги разстояния и с т. нар. пространствени умения за улучване на цел, ловуване и преследване.

Да кажем, че мъжкият зародиш (XY) има нужда поне от една доза мъжки хормони, за да оформи мъжките полови органи, и други три дози мъжки хормони, за да програмира мозъка с мъжка оперативна система, но че — поради причини, които ще обсъдим по-нататък — не получи необходимото количество. Трябват му, да речем, четири дози, но получи само три. В такъв случай първата доза мъжки хормони бива използвана за оформяне на мъжките полови органи, но мозъкът получава само две дози. А това означава, че мозъкът бива програмиран полово като 2/3 мъжки, а другата 1/3 си остава с изначално заложената женска полова програма. В резултат на това се ражда момченце, което ще порасне като мъж с основно мъжки мозък, но и с някои женски мисловни навици и способности. Ако мъжкият зародиш получи, да речем, само две дози мъжки хормони, едната бива използвана за оформяне на тестисите, а мозъкът получава само една, вместо необходимите три дози мъжки хормони. В такъв случай се ражда бебе, чийто мозък е основно женски по своето устройство и начин на мислене, но е вложен в тяло на бебе, генетично определено като момче . При настъпването на пубертета детето най-вероятно ще се развие като хомосексуално същество. В Осма глава ще разгледаме как именно става това.

Когато зародишът е женски (XX), в него има съвсем малко или почти няма мъжки хормони, така че се оформят женски полови органи, а мозъкът си остава с изначално заложения женски шаблон. После той бива програмиран посредством женските полови хормони и бива зареден със способностите и уменията да бъде закрилник на семейното гнездо, включително с центрове за разшифроване на словесни и несловесни сигнали. Когато се роди, бебето има външен вид и поведение на момиченце, благодарение на женската ориентация на своя мозък. Но понякога, обикновено по чиста случайност, женският зародиш получава доста внушителна доза мъжки полови хормони, в резултат на което се ражда бебе момиченце с повече или по-малко мъжки ориентиран мозък. Как именно става това ще разгледаме също в Осма глава.

Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15–20% — мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомосексуалисти.

15–20% от всички мъже имат феминизиран мозък. ОКОЛО 10% от всички жени имат по-мъжки ориентиран мозък.

Когато в тази книга говорим за женския пол, това се отнася за приблизително 90% от всички момичета и жени, което означава, че при тях мозъкът е ориентиран към предимно женски модел на поведение. При 10% от всички жени мозъкът е надарен с повече или по-малко мъжки способности, защото е получил по-голяма доза мъжки полови хормони между шестата и осмата седмица от зачатието.

Предлагаме ви един простичък и любопитен тест, посредством който можете сами да определите до каква степен собственият ви мозък е ориентиран към мъжки ИЛЕ женски начин на мислене. Въпросите са подбрани от голям брой научни изследвания относно половата определеност на човешкия мозък, а използваната точкова система за оценка е създадена от английската специалистка по генетика Ен Мойър. В теста няма правилни и грешни отговори. Той просто ви позволява да си направите някои интересни заключения защо през живота си избирате едно или друго, защо мислите по начина, по който го правите. След като отговорите на въпросите, можете да изчислите и разтълкувате резултата си според дадените след теста таблици и указания. Преснимайте въпросите и ги дайте на хората, с които живеете и работите — резултатът от техните отговори наистина ще ви позволи да прозрете съкровената същност на всеки.