Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (159) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Генетична предопределеност или избор

Когато в 1991 г. Алън Пийз, автор на „Езикът на тялото“^[1], и специалистът по генетика Ен Мойр се появиха заедно в едно предаване по английската телевизия, за да представят новите си книги — съответно „Езикът на говора“ и „Мозъчен пол“ — Мойр съобщи резултатите от своето изследване, които доказваха нещо, което учените знаеха от години: хомосексуалността е генетично предопределена, а не е въпрос на избор.

И така, вече знаем, че в повечето случаи хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определяне на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И тъй като главна вина за хомосексуализма има твърде голямото количество мъжки полов хормон (или липсата на такъв) в мозъка, то повечето хомосексуалисти са мъже.

Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист.

На всяка лесбийка (женско тяло с мъжки ориентиран мозък) се падат между осем и десет хомосексуални мъже. Ако движението за защита правата на хомосексуалистите и лесбийките вземе на въоръжение тези научни изследвания и ако образователната система запознае учениците с научните открития в тази област, животът на хомосексуалните и на транссексуалните хора ще стане много по-нормален. Защото повечето хора са по-толерантни и склонни да приемат в обществото си човек с вродени различия, отколкото такъв, който, според тях, съзнателно е избрал неприемливо житейско поведение. Нека вземем за пример талидомидните бебета (родили се с различни деформации поради това, че по време на бременността майката е приемала лекарствения препарат „Талидомид“), хората, страдащи от Паркинсон или аутизъм, или тези с вроден церебрален паралич. Обществото е по-склонно да приеме тези хора, защото това обикновено са вродени състояния, но не и хомосексуалистите, за които се предполага, че сами избират начина си на живот.

Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генетично нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло? Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е въпрос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя „избор“, с което обаче не само измъчват самите себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото.

По рождение страдаше от нарушена способност за четене, от разстройство в познавателните процеси и от безсъние. Лежеше по цели нощи буден и се чудеше дали изобщо си струва да се живее.

Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат „напъхани в чуждо тяло“. Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някои от „жертвите“ чрез молитви и различни верски терапии.