Артър Хейли
Летище (15)

4

Измина почти час, откакто Таня Ливингстън се раздели с Мел Бейкърсфелд в централната зала на аерогарата. Въпреки многото неща, случили се междувременно, тя все още си спомняше как ръцете им се бяха докоснали и с какъв тон той й бе казал: „Това ще бъде повод да те видя още един път тази вечер.“

Таня искрено се надяваше, че Мел няма да забрави, и въпреки че трябваше да бърза за града, ще намери време да й се обади.

„Поводът“, за който спомена Мел — сякаш му бе нужен повод, — бе любопитството му към съобщението, което получи Таня в кафенето: „На борда на Полет 80 има пътник без билет. Викат ви! Както разбирам, този път ще имате работа с професионалист“ — беше й съобщил служител от „Транс Америка“. И той се оказа прав.

Таня се върна в малкия салон, зад гишетата на „Транс Америка“, където бе успокоявала неотдавна разстроената касиерка Патси Смит. Сега вместо Патси пред Таня стоеше дребна стара дама от Сан Диего.

— Вие не за първи път пътувате гратис, нали? — запита Таня.

— О, миличка, разбира се. Доста често.

Малката стара дама се беше отпуснала удобно в креслото със скръстени ръце в скута си, от които се подаваше бяла дантелена кърпичка. Беше облечена в черно, със старомодна блуза с висока яка и приличаше на почтена пра-прабаба, запътила се за църква. А бе хваната, че пътува нередовно, без билет от Лос Анжелос за Ню Йорк.

Пътници без билет, Таня бе прочела някъде, съществували още в 700 година преди новата ера по корабите на финикийците, които бродели по Източното Средиземноморие. По това време наказанието за нередовен пътник било смърт — възрастните ги изкормвали живи, а децата ги изгаряли на жертвени клади.

Оттогава наказателните мерки бяха станали по-меки, но числото на гратисчиите не бе намаляло.

Интересно, чудеше се Таня, дали освен някои служители в авиацията хората знаят до какви огромни размери достигна „епидемията от гратисчии“, откакто се появиха реактивните самолети, и изведнъж нарасна броят на пътниците и скоростта на полетите. Едва ли. Авиокомпаниите полагаха усилия да държат това в тайна, опасявайки се, че ако фактите добият гласност, броят на нередовните пътници моментално ще скокне. Но имаше хора, които разбираха колко е лесно да си гратисчия — сред тях бе и малката стара дама от Сан Диего.

Тя се казваше Мисис Ейда Куонсет. Таня провери самоличността й по застрахователната карта и Мисис Куонсет несъмнено би стигнала Ню Йорк безпрепятствено, ако не бе допуснала малка грешка. Тя доверила на своя съсед в самолета, че лети без билет, и той съобщил на стюардесата. Стюардесата докладвала на командира, който на свой ред съобщил по радиото, и на летище „Линкълн“ чакаха касиер и охрана, за да свалят малката стара дама от борда. Доведоха я при Таня, в чиито задължения влизаше и това, да се разправя с гратисчиите, ако имаха късмет да ги хванат. Таня опъна стегнатата си униформена пола с привичен жест.

— Добре, аз мисля, че трябва да ми разкажете всичко.

Възрастната жена леко разтвори ръце.

— Знаете ли, аз съм вдовица. А дъщеря ми е омъжена в Ню Йорк. Понякога се чувствувам самотна и ми се иска да я видя. И тогава отивам в Лос Анжелос и взимам самолета за Ню Йорк.

— Как така? Без билет?

Мисис Куонсет я изгледа възмутено.

— Но, милинка, естествено. Аз нямам възможност да си купя билет. Живея от социална застраховка и от нищожната пенсия на покойния ми съпруг. Мога да си позволя само да си платя автобуса от Сан Диего до Лос Анжелос, и това е всичко.

— А автобуса поне плащате ли си?

— Разбира се. Там кондукторите са много строги. Веднъж се опитах да си купя билет само до първата спирка и да продължа по-нататък, но те проверяват във всеки град и откриха, че билетът ми е невалиден. Държаха се ужасно неприятно. Не са етични като служителите в авиокомпаниите.

— Любопитно ми е — запита Таня, — защо не използувате летището в Сан Диего?

— О, миличка, боя се, че там добре ме познават.

— Искате да кажете, че там вече са ви хващали?

Малката стара дама сведе глава.

— Да.

— Пътували ли сте гратис и с други компании? Не само с нашата?

— О, разбира се. Но най-обичам „Транс Америка“.

Таня се опитваше да запази строгия си вид, макар да й беше трудно: разговорът звучеше така, сякаш ставаше дума за невинна разходка до съседния магазин. Все пак лицето й стана безпристрастно, когато запита:

— Мисис Куонсет, а защо най-харесвате пътуването с „Транс Америка“?

— Ще ви кажа. В Ню Йорк те винаги постъпват много разумно. След като погостувам на дъщеря си една-две седмици и реша да се връщам в къщи, отивам в канторите ви в Ню Йорк и им разказвам всичко.

— Как, вие им разказвате истината? Че сте пътувала до Ню Йорк без билет?

— Точно така, миличка. Те ме питат на коя дата и с кой полет — аз винаги си записвам и им отговарям точно. Тогава те започват да се ровят в някакви книжа.

— В дневника — подсказа Таня. Този разговор истина ли е, или сън, чудеше се тя.

— Точно така, миличка, в дневника.

— Моля ви, продължавайте.

Старата дама я изгледа учудено.

— Какво да продължавам? След като им разкажа това, те ме изпращат моментално в къщи. Още в същия ден с един от вашите самолети.

— И това ли е всичко? Повече нищо не ви казват?

Мисис Куонсет се усмихна мило, сякаш разговаряше на чаша чай с местния свещеник.

— Е, понякога ми се поскарват. Казват ми, че не съм постъпила правилно и друг път да не правя така. Но това е нищо, нали?

— Да — отвърна Таня. — Наистина нищо.

Най-невероятното, мислеше си Таня, е, че всичко това е истина. Авиокомпаниите знаеха, че тези случаи са чести. Гратисчията просто се качва на самолета — има много начини за това — и сяда спокойно до излитането. Твърде трудно е да го открият, ако не седне в салона за първа класа, където всеки един човек повече лесно ще се забележи, и ако самолетът не е препълнен. Вярно е, че стюардесите броят пътниците, но техните изчисления могат да се различават от списъка, представен от пътническите гишета. В такъв случай възниква подозрение, че на борда на самолета има гратисчии, и пътническият контрольор се сблъсква с две възможности: или да даде съгласие самолетът да излита, като отбележи в журнала, че броят на пътниците и броят на продадените билети не съвпада, или да провери билетите на всички пътници в самолета.

Ако избере втората възможност, ще му е нужен най-малко половин час, а междувременно задържането на шест милиона доларовия реактивен самолет на земята би струвало големи загуби. Разписанието на самолета и на излитащите след него ще се наруши. Пътниците, които имат връзки с други линии или имат важни срещи, ще станат нервни, нетърпеливи, докато командирът на полета ще се разгневи на контрольора, задето подкопава личния му авторитет на акуратен пилот. Контрольорът ще започне да мисли, че наистина е допуснал грешка; и все пак, ако не намери някакъв солиден претекст за задържането на самолета, по-късно го застрашава гнева на ръководителя на пътническите превози. В крайна сметка дори и да открият гратисчията, загубата на долари и нерви ще струва много повече, отколкото безплатното превозване на един човек.

Така че авиокомпаниите в подобни случаи предпочитаха единствената разумна стъпка: затваряха вратите и изпращаха самолета.

Обикновено с това приключваше всичко. Стюардесите във въздуха са твърде заети, за да правят проверка на билетите, а ако поискат да направят проверката в края на полета, пътниците положително биха се разбунтували, задето им досаждат и ги бавят. И така гратисчията слизаше необезпокояван и нетормозен от никого.

Думите на малката стара дама за връщането й в къщи бяха съвършено верни. Авиокомпаниите поддържаха мнението, че ако се е промъкнал гратисчия, вината е тяхна, задето не са успели да го открият. На същото основание те смятаха за свой дълг да върнат гратисчиите и тъй като нямаше друг начин, нарушителите пътуваха на редовно място, получаваха нормалните услуги и храна, както редовните пътници.

— Вие също сте хубав човек — каза Мисис Куонсет, — винаги усещам кои хора са добри. Но вие сте много по-млада от вашите колеги, искам да кажа, от онези, с които съм се срещала.

— Искате да кажете от онези, които се занимават с измамници и гратисчии?

— Точно така. — Малката стара дама не се засрами. Очичките й изгледаха Таня с одобрение. — Не бих ви дала повече от двадесет и осем.

— Трийсет и седем! — кротко я отряза Таня.

— Ами! Вие сте младолика, но зряла жена. Сигурно защото сте омъжена.

— Оставете тези неща — каза Таня, — те няма да ви помогнат.

— Но вие сте омъжена!

— Бях, но вече не съм.

— О, колко жалко. Бихте могли да имате превъзходни дечица. С червена коса като вашата.

С червена коса, да, помисли си Таня, но не и със сребристи нишки в нея. Естествено, тя би могла да обясни, че има дете, което си беше в къщи и може би вече спеше, но вместо това тя строго се обърна към Мисис Ейда Куонсет:

— Вашата постъпка е нечестна. Вие сте измамили, вие сте нарушили законите. Досещате се, предполагам, че може да бъдете подведена под съдебна отговорност.

За първи път победоносен лъч озари детинското лице на старицата.

— Но няма да го направите, нали? За такова нещо под съд не дават!

Нямаше смисъл да се продължава, помисли си Таня. Тя отлично знаеше, знаеше го и Мисис Куонсет, че авиокомпаниите не съдеха гратисчии, опасявайки се, че гласността на случая повече ще им навреди.

Съществуваше единствената възможност да поразпита старицата и да изтръгне от нея полезна информация за в бъдеще.

— Мисис Куонсет — започна Таня, — след като сте пътували толкова много безплатно с „Транс Америка“, бихте ли ни помогнали малко?

— С удоволствие, стига да мога.

— Бих искала да знам как се качвате на борда на самолета?

Малката стара дама се усмихна.

— О, милинка. Има толкова много начини. Винаги се старая да използувам различни.

— Все пак, кажете ми някои.

— Добре. Най-често се опитвам да пристигна рано на летището и да се снабдя с бордна карта.

— Нима това не е трудно?

— Да се сдобиеш с бордна карта? О, не, съвсем просто. Днес повечето авиокомпании използуват обложките на билетите вместо бордни карти. Приближавам се до едно от гишетата, казвам им, че съм изгубила обложката на билета, и ги моля за нова. Обикновено избирам гише, където чиновниците са страшно заети, чака ги дълга опашка от хора и те винаги ми дават.

Разбира се, така биха постъпили, помисли си Таня. Съвсем нормална молба, често се случваше. Само че за разлика от Мисис Куонсет повечето хора искаха нова обложка, водени от съвсем почтени подбуди.

— Но това е една празна обложка — каза Таня. — Вътре не е запълнена.

— Аз сама си я запълвам — в тоалетната. Винаги си нося няколко стари бордни карти с мене и знам какво да пиша вътре. И винаги си нося черен молив в чантата. — Тя остави в скута си копринената тантелена кърпичка и отвори черната си мънистена чантичка. — Ето на.

— Да, виждам — каза Таня. Тя се протегна и взе молива. — Не възразявате, ако го запазя, нали?

Ейда Куонсет я изгледа с недоволство.

— Но той си е мой. Е, ако искате, аз мога да се снабдя с друг.

— Продължавайте. И така, имате бордна карта. После какво правите?

— Отивам там, където извикват пътниците.

— Към изхода ли?

— Точно така. Чакам, докато служителят, който проверява билетите, стане страшно зает — а това винаги става, щом много хора се скупчат наведнъж. Тогава минавам покрай него и се качвам на самолета.

— Ами ако някой се опита да ви спре?

— Никой не може да ме спре, щом имам бордна карта.

— Дори стюардесите?

— Те са все млади момичета, милинка. Те си приказват помежду си, заглеждат се в мъжете. Единственото, което проверяват, е номера на полета, а аз винаги внимавам там да не допусна грешка.

— Но вие казахте, че не винаги използувате бордна карта?

Мисис Куонсет се изчерви.

— В такива случаи боя се, че трябва да прибягна към някаква малка лъжа. Понякога казвам, че се качвам на борда, за да изпратя дъщеря си — повечето аеролинии разрешават това. О, ако самолетът току-що е пристигнал отнякъде и има само престой на летището, тогава обикновено казвам, че се връщам на мястото си и съм оставила билета си на борда. Или пък им казвам, че синът ми току-що се е качил на самолета, но си е изпуснал портфейла и отивам да му го предам. Държа портфейл в ръка и това винаги действува успешно.

— Да, мога да си представя — каза Таня. — Вие, изглежда, обмисляте всичко много внимателно? — Тя бе набрала достатъчно материал за бюлетин до всички контрольори на изходите и стюардеси; и все пак се съмняваше дали щеше да има някаква полза.

— Покойният ми съпруг ме учеше да бъде прецизна. Той беше учител по геометрия. Винаги казваше, че трябва да оглеждам нещата от всеки ъгъл.

Таня вторачено изгледа Мисис Куонсет. Не й ли се присмиваше старата жена? Но лицето на малката стара дама от Сан Диего оставаше невъзмутимо.

— Има още нещо важно, което не споменах.

Телефонът в стаята иззвъня. Таня вдигна слушалката.

— Онази стара кокошка още ли е при вас? — разнесе се гласът на ръководителя на пътническите превози, който отговаряше за работата на „Транс Америка“ на летище „Линкълн“, Обикновено спокоен и добросърдечен, тази вечер той беше раздразнен. Три дни и три нощи полетите закъсняваха, пътниците се прехвърляха от един рейс на друг и непрестанните затруднения и укори от висшестоящото ръководство бяха оказали своето въздействие върху него.

— Да — каза Таня.

— Измъкнахте ли нещо полезно от нея?

— Доста. Ще ви изпратя доклад.

— Като го пишете, използувайте, за бога, главни букви, за да мога да го разчета.

— Да, сър.

Тя нарочно наблегна на думата „сър“ и от другия край на жицата настъпи мълчание. После той измърмори:

— Извинявайте, Таня. Аз като че ли прехвърлям върху вас това, което ми наговориха от Ню Йорк. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

— Бих искала един билет за Лос Анжелос тази вечер за Мисис Ейда Куонсет.

— Това ли е старата квачка?

— Точно тя.

Ръководителят кисело запита:

— И сигурно за сметка на компанията?

— Боя се, че да.

— Най-много ме дразни това, че ще получи предимство пред честните пътници, които си заплащат, а чакат вече с часове. Но може би сте права… По-добре да ни се махне от главата.

— И аз така мисля.

— Ще поискам ОК за едно място. Ще получите билета от гишето. Но погрижете се да уведомите Лос Анжелос да я чакат с полицейски патрул и да я изведат от летището.

Таня се усмихна и окачи слушалката. Отново се обърна към Мисис Куонсет:

— Вие казахте, че има нещо важно при качването на борда, което все още не сте ми съобщили.

Старата дама се колебаеше. Тя бе стиснала устни, след като чу по време на разговора да се споменава за билет обратно до Лос Анжелос.

— Казахте ми почти всичко — подкани я Таня. — Свършихте ли, или има още нещо да ми кажете?

— Разбира се, че има! — Мисис Куонсет кимна с глава. — Исках да кажа, че най-добре е да не се избират дългите полети, тези, които пътуват „нон-стоп“ през страната. Те обикновено са пълни, в тях пътниците имат определени номерирани места, дори в туристическата класа. Това много усложнява нещата. Въпреки че съм пътувала и с такива рейсове, като няма други.

— Значи избирате недиректните полети. Не ви ли откриват на междинните спирки?

— Аз се преструвам, че спя, и никой не ме закача.

— Но този път ви обезпокоиха.

Устните на Мисис Куонсет се свиха в упрек.

— Заради този, който седеше до мен. Толкова подъл човек. Аз му се доверих, а той ме предаде на стюардесата. Ето каква е отплатата, щом се доверяваме на хората.

— Мисис Куонсет — каза Таня, — надявам се, чухте, че ще ви изпратим обратно в Лос Анжелос.

В сивите старчески очи блесна мигновено пламъче.

— Е, да, милинка. Боях се, че точно това ще се случи. Но поне бих искала чаша чай. Така че, ако сега изляза да изпия един чай и ми кажете кога да се върна…

— Не, не — Таня решително поклати глава. — Никъде няма да ходите! Ако искате чай, един от нашите служители ще ви придружи. Сега ще го повикам и той няма да се отделя от вас, докато не се качите на борда на самолета за Лос Анжелос. Изпусна ли ви в аерогарата, знам отлично какво ще се случи. Ще кацнете на някой самолет за Ню Йорк, преди да сме се усетили.

От краткия враждебен поглед, с който Мисис Куонсет я стрелна, Таня разбра, че е отгатнала намеренията на старата дама.

След десет минути всички формалности бяха уредени. Бе направена резервация за Полет 103 за Лос Анжелос, излитащ след час и половина. Самолетът летеше директно и нямаше шансове Мисис Куонсет да се измъкне посред пътя и да се върне обратно. Ръководителят на пътническите превози в Лос Анжелос бе уведомен по телетипа. Бележка със същото съдържание бе изпратена до екипажа на Полет 103.

Към малката стара дама от Сан Диего прикрепиха един млад, новопостъпил служител в „Транс Америка“, който би могъл да й бъде внук. Наставленията на Таня към момчето — казваше се Питър Коукли — бяха изрични:

— Ще стоите с Мисис Куонсет до момента на излитането! Тя казва, че иска чай, отведете я в кафенето, поръчайте й, може и нещо за ядене, въпреки че на борда на самолета ще има вечеря, не се отделяйте от нея. Ако иска да отиде в тоалетната, чакайте я отпред. С други думи, не я изпускайте от очи! Когато дойде време за полета, отведете я до изхода, качете се на борда с нея и я предайте на старшата стюардеса. Обърнете им внимание да не я пускат да слиза от самолета под какъвто и да е предлог. Тя има цяла кошница с трикове и хитри извинения, и затова внимавайте.

Излизайки от стаята, малката стара дама хвана младежа подръка.

— Млади момко, надявам се, че не възразявате. Старите хора имат нужда от опора. А вие толкова ми напомняте на моя зет. И той е такъв хубав като вас, макар че, разбира се, е много по-възрастен. Въобще вашата авиокомпания, изглежда, назначава само хубави хора. — Мисис Куонсет изгледа обидено Таня. — Поне повечето са хубави.

— Помнете какво ви казах! — Таня предупреди Питър Коукли. — Тя има неизчерпаеми запаси от трикове.

Мисис Куонсет я прекъсна грубо:

— Не е много любезно от ваша страна. Оставете младия човек да си състави сам свое мнение.

Младото момче се хилеше глуповато. На вратата Мисис Куонсет спря и се обърна към Таня:

— Въпреки че не се държахте много добре към мен, миличка, знайте, че аз не ви се сърдя.

След няколко минути Таня се върна в кантората на „Транс Америка“ на административния мецанин. Беше девет без четвърт. Седна зад бюрото, като се питаше дали авиокомпанията се разделя завинаги с Мисис Ейда Куонсет, или отново ще се среща с нея. Едва ли. Взе своята пишеща машина без главни букви и написа бележка до ръководителя на пътническите полети:

за: рпп

от: таня лив’стн

относно: старото бабе

Спря. И се замисли къде ли е Мел Бейкърсфелд сега и дали ще се отбие при нея?