Читателски коментари (за „Летище “ от Артър Хейли)

Явно в това българско издание липсват крайните абзаци на почти всички глави, включително и очевадно липсват реплики в края на главите, когато тези реплики са последен абзац за съответната глава.

Добре е да се обърне внимание на тази липса и при възможност — да се запълни.

В 4, 5 или 6-та глава на последната част липсват и цели страници — предполагам, че са цензурирани от едновремешната цензура, или пък, че английският оригинал, който четях паралелно, е допълнено издание..

Малко посредствена ми дойде тази книжка.Сега си давам сметка защо като по-малък я започвах на няколко пъти. 75% от произведението е абсолютен битовизъм . Някакви лични истории , отегчителен разказ като клюкарски брифинг на пейките пред блока. Останалите 25% набързичко претупа аварията и кацането на самолета колкото да не е без хич — да ней .

Сигурно е била вълнуваща за времето в която е писана и особено за тогавашните българи рядко доближавали летище . Сега , обаче ……

Аз също забелязах липсващи пасажи и то сравнено с българското издание което имам на хартия. Към предния коментиращ: книгата е интересна и както всички книги на Хейли предполага че авторът се е запознал в дълбочина с материята която описва. Разбира се че има лични описания и т.н., все пак това не е документална книга а художествена творба. Опитайте се да се абстрахирате от препратките към годините и конкретните събития и ще установите че творбата си е актуална и до днес.

И аз я пропуснах тази книга, когато беше популярна в началото на 90-те, сега я прочетох на по-късен етап. На мен ми допадна детайлното описание на летището и то от различен повествователен ъгъл- през дейността на героите, всеки с неговите си задачи. На моменти ставаше наистина малко обстойна и суховата, но това се компенсираше с вникването в личните взаимоотношения между персонажите. Действието в началото се развиваше бавно, все едно се бута камък нагоре по хълм, но от един момент нататък рязко забърза и книгата се четеше на един дъх. Някой беше писал, че само Патрони бил добре обрисуван герой- на мен и други ми се сториха достоверни: и Мел, и Таня, стюардесата Гуен. Малко краят ми беше попретупан- очаквах като читател „да видя“ как спасените слизат от самолета, какво изпитват, къде отиват, самият Мел очаквах някак повече да съпреживее тяхната драма, а не след всичко това да мисли за следващите мерки за подобрения на летището, той все пак е човек, а не машина…Но като цяло добър, много добър роман, трябва да го раздават на всички, които работят по летищата, и на нашето също, мисля, че си е все така актуален и след 50 години.

Добра. Много проучвания е направил. Той винаги се готви много задълбочено. Наистина краят беше попретупан.