Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (37)

37.

Когато Балард бе освободена от детективите на „Тежки престъпления“, наближаваше шест и тя не беше спала повече от цяло денонощие. Следващата й смяна започваше след по-малко от пет часа и не си струваше да пътува в час пик нито до плажа, нито до къщата на баба си чак във Вентура. Вместо това отиде в участък „Холивуд“. Остави служебната си кола на паркинга, преоблече се във вана с дрехите там и взе такси на „Юбер“ до хотел „Дабълю“ на булевард „Холивуд“. От многото предишни преспивания там знаеше, че дават значителна отстъпка на полицаите, румсървисът им предлага добро меню и са доста либерални относно часа на напускане.

Получи стая с изглед на север към планината Санта Моника, сградата на Централния архив и световноизвестния надпис на склона „Холивуд“. Тя обаче дръпна пердетата, поръча си салата с пушено пиле и взе душ. След половин час ядеше седнала в леглото, загърната в хавлия два размера по-голяма от нейния, с мокра коса, сресана назад и пусната надолу по врата й.

Лаптопът й лежеше до нея отворен и я разсейваше от вече по-малко от четирите оставащи й часа сън. Но не можеше да се пребори със себе си. Беше свалила файловете на ГРАСП от флашката, която сутринта й беше дал професор Колдър. Беше си казала, че само ще хвърли бърз поглед на данните, преди да се отдаде на съня, но сега не можеше да се откъсне, а и без това душът я бе разсънил.

Първоначално вниманието й беше привлечено от убийство в района само две нощи преди да бъде отвлечена и убита Дейзи Клейтън. Само че според данните този случай бил бързо решен и приключен с арест.

Балард не можеше да влезе дистанционно в базата данни на управлението, но за сметка на това имаше достъп до два къси материала в „Лос Анджелис Таймс“, свързани с убийството и поместени в блога „Убийства“ на вестника, който документираше всички станали в града убийства. Според първия, убийството станало в студио за татуировки на „Сънсет“, наречено „ЗууТуу“. Татуистката Оди Хаслем била убита от клиент. Хаслем била собственичката на студиото и работела сама, когато влязъл клиент, татуирал се и извадил нож. Ограбил Хаслем, вкарал я в задната стая, използвана за склад, и я наръгал с нож неколкократно след яростна съпротива от нейна страна. Жената умряла на пода от кръвозагуба.

Възбудата на Балард за възможна връзка със случая „Клейтън“ бе бързо попарена, когато прочете и втория разказ, в който се описваше арестът още на следващия ден в резултат на обаждане във връзка с обявената награда на заподозрения, някой си Кланси Деву, свързан с мотоциклетна банда. У Деву били намерени няколко стъкленици с мастило и електрическа игла за татуиране. От стъклениците били свалени пръстовите отпечатъци на жертвата. Освен това намерили пресен татус на изрисуван с преплетени листа череп на ръката под лакътя на Деву.

Според уточняващия репортаж Деву бил задържан без право на гаранция в централния мъжки арест. Това означаваше, че е бил зад решетките в нощта на отвличането на Дейзи Клейтън. Нямаше никакъв начин да бъде заподозрян за второто убийство. Обезсърчена, Балард си отбеляза да изтегли дневника на убийството по случая. Допускаше, че в него може да има имена на хора, които са били в Холивуд по онова време и които биха могли да разполагат с информация по случая „Клейтън“. Знаеше, че това е само изстрел в тъмното, но все пак изстрел, който трябваше да се направи.

Данните от ГРАСП включваха пет изнасилвания за четири дни и Балард им обърна специално внимание. Изтегли на лаптопа си каквато информация можа за тях и определи, че две от изнасилванията са били окачествени като нападения от непознати. Другите три попадаха в категорията изнасилване от познат и не бяха дело на хищник, който издебва непознати жени. Един от по-странните случаи бе станал в деня преди убийството на Дейзи, а друг — в деня след него. От обобщената справка в ГРАСП следваше, че те не са работа на един и същи човек. Значи бе имало двама сексуални хищници.

Балард въведе номерата на преписките за убийството и двете изнасилвания в заявка за изтегляне и я изпрати по електронната поща на архива. Поиска спешна доставка на преписките, но знаеше от личен опит, че приоритетът ще е нисък, понеже се интересуваше от неразрешени случаи — едно закрито досие и две изнасилвания, които излизаха от 7-годишния срок на давност.

След изпращане на имейла Балард почувства възбудата й да спада и на нейно място да се настанява умората. Затвори лаптопа и го остави на леглото. Нагласи алармата на телефона за след три часа, мушна се под постелката и заспа моментално, все така облечена в хавлията.

Сънува, че някой я следи по улиците, но изчезва всеки път, когато се обърне да погледне зад себе си. Алармата я събуди, докато беше в дълбока, четвърта фаза на съня, следователно напълно дезориентирана, когато отвори очите си и не разпозна околната обстановка. Плътната тъкан на хавлията в крайна сметка я върна към действителността.

Повика си „Юбер“ и се преоблече в чисти дрехи, които бе донесла от вана. Колата я чакаше отвън, когато слезе с асансьора и излезе на входа.

Отвличането на Хари Бош бе включено в сержантския доклад на сутрешната проверка. Беше споменато, понеже се бе случило в дома му, който бе на разделителната граница между териториите на участъци „Холивуд“ и „Северен Холивуд“. Край самата къща вече патрулираха униформени и цивилно облечени служители на участък „Централен“ с идеята да се разубеди Транкило Кортес да изпраща нови хора, за да отвлекат Бош пак.

Иначе оперативката мина бързо. През града бе преминал студен фронт от океана, а ниските температури по правило бяха най-силният фактор за намаляване на престъпността. Сержант Клинкенбърг, отколешен ветеран, който се поддържаше във форма и униформата от деня на дипломирането му в академията все още му ставаше, съобщи, че по улиците на Холивуд не е станало нищо особено. Полицаите тръгнаха да излизат, но Балард си проби път срещу човешкия поток към Клинкенбърг, който продължаваше да стои зад катедрата.

— Какво има, Рене?

— Пропуснах последните две проверки — призна си Балард — и исках да проверя дали пуснахте бюлетина, който дадох на лейтенант Мънроу, за издирване на един тип на име Игълтън.

Клинкенбърг се обърна и посочи корковата дъска, покрита с набучени по нея бюлетини „Търси се“.

— Този ли имаш предвид? Да, снощи го издадохме.

Балард наистина видя заявения от нея бюлетин за издирване на онзи, който се наричаше Игълтън.

— Някакъв шанс да го повторим на следващата проверка? — примоли се тя. — Този наистина ми трябва.

— Ако всичко се влачи както снощи, няма проблем — увери я Клинкенбърг. — Пусни нова заявка и ще го издам.

— Благодаря, Клинк.

— Как е Бош? Знам, че си в течение.

— Добре е. Посмачкали са го и има няколко пукнати ребра. Успели са да го убедят да преспи в „Олив Вю“… с охрана пред вратата, разбира се.

Клинкенбърг кимна.

— Той е свестен. Не го посрещнахме както трябва тук, но е от най-добрите.

— Работил ли си с него?

— Доколкото униформен може да работи с детектив. Бяхме тук по едно и също време. Помня, че пред него глупостите не минаваха. Радвам се, че е добре, и се надявам да заловят шибаняците, които са го похитили.

— Ще стане. А когато се случи, който и да стои зад това, ще влезе зад решетките за дълго, много дълго време. Посегнеш ли на някой от нас, пресичаш линия и това става известно на всички.

— Така е.

Балард слезе в детективското бюро и седна близо до офиса на лейтенанта. Първото, което направи, бе да се включи към онлайн камерите в центъра за домашни любимци, където бе оставила кучето си. Бе изтекло цяло денонощие, откакто не бе виждала Лола, и тя страшно й липсваше. Балард винаги бе подозирала, че когато разтрие козината по врата на кучето или погали твърдата му глава, удовлетворението за нея е по-голямо, отколкото за Лола.

Намери я на един от екраните. Спеше в овално легло. По-малко кученце се бе завряло сгушено в нея. Балард се усмихна и веднага почувства убождането от чувството на вина както винаги, когато се появеше случай, който нарушаваше обичайния й график и налагаше да остави за по-дълго Лола на чужди грижи. Нямаше притеснения относно качеството на тези грижи. Често проверяваше камерите и плащаше за допълнителни неща като извеждане на разходка в квартала Абът Кини. Но въпреки това от време на време се питаше добър собственик на куче ли е и дали не трябва да обяви Лола за осиновяване.

Не искаше да се замисля сериозно по въпроса, затова прекъсна връзката и се залови за работа: прекара следващите два часа от смяната си в преглеждане на заделените картони от разпит на терен и в проучване на индивидите, привлекли вниманието на холивудските полицаи в месеците около убийството на Дейзи Клейтън.

Малко след два я повикаха за първия случай и тя прекара следващите два часа в разпит на свидетел на свада, прераснала в сбиване в бар в Хайланд, след като пазачът се опитал да изпразни заведението в края на работното време, но група студенти от УЮК се бяха възпротивили, понеже не си били допили бирата. Пазачът бе получил удар в тила с една от пълните бутилки и се бе наложило да бъде обработен на място от отзовалата се линейка. Балард сне първо неговите показания, но той не можеше да каже със сигурност кой от четиримата студенти го е халосал. Обаче бе потвърдил, че държи на обвиненията си срещу неизвестния извършител и ЛАПУ го бе освободило за медиците, които го бяха закарали в „Холивуд Пресбитериън“. След това Балард разговаря последователно с бармана, управителя и накрая завърши със студентите.

Те бяха задържани по двама на задните седалки на патрулните коли. Балард съзнателно бе отделила заедно двамата най-изплашени и тайно бе оставила включен диктофона си на предната седалка, където те не можеха да го видят, докато разговаряха помежду си. Подобен ход понякога водеше до непреднамерено признание.

Но този път диктофонът бе записал точно обратното на признание. И двамата младежи бяха едновременно ядосани и изплашени, че могат да бъдат арестувани, макар нито един от тях да не бе хвърлил бутилката по пазача, когато той им обърнал гръб.

Това оставяше на мушката двамата в другата кола, която обаче Балард не бе подсигурила с диктофон. Реши да ги разпита поотделно. Първият отрече да е провокирал свадата, както и да е удрял пазача с бутилката. Но когато му бе представена сметката, включваща двайсет и шест консумирани от групата бири, призна, че е надвишил капацитета си, говорил е заплашително с бармана и пазача, когато им съобщили, че заведението затваря. Извини се за поведението си пред Балард и й каза, че е готов да го направи и пред персонала на бара.

Разпитът на последния студент протече различно. Той съобщи, че е син на адвокат, и заяви, че знае отлично правата си. Предупреди, че няма да се откаже от тях, и отказа да разговаря с Балард в отсъствието на адвокат.

Когато приключиха, Балард разговаря със сержант Клинкенбърг, който бе супервайзър на патрулите.

— Какво смяташ? — попита я той. — Някой все пак трябва да го направи, нали така? Иначе тези пикльовци ще се върнат и пак ще го направят.

Балард кимна и погледна в бележника си, за да не сбърка имената.

— Добре, изритай на свобода Пайн, Джонсън и Фискин — каза тя. — Предяви официално обвинения на Бернардо — онзи с бръснатата глава, дето смята, че баща му ще го спаси. И се погрижи тримата, които ще пуснеш, да не шофират.

— Вече ги предупредихме — увери я Клинкенбърг. — Извикаха си „Юбер“.

— Окей, ще оформя документите веднага щом се върна в хамбара и ще ги заведа в ареста.

— Винаги ми е приятно да работя с теб.

— И на мен с теб, Клинк.

Балард се върна в бюрото и й отне по-малко от час да напише доклад за инцидента и заповед за ареста на Бернардо. Остави документите на деловодителя, погледна стенния часовник при дежурния и видя, че са й останали само два часа от смяната.

Беше уморена до смърт и с нетърпение чакаше да поспи пет-шест часа в „Дабълю“. Мечтата за наспиване я върна към съня й, в който усещаше, че някой я следи. Това я накара неволно да се обърне по пътя в празния коридор към детективското бюро.

Но там нямаше никого, разбира се.