Али Новак
Сърца за разбиване (6)

Глава 6

Вратата към басейна беше отворена и когато влязохме, аз усетих силна миризма на хлор. Огледах бързо помещението за момчетата. Имаше шезлонги и бели пластмасови маси, поставка за кърпи и табела с надпис: „ВНИМАНИЕ! Няма спасител“. Някой беше захвърлил мобилен телефон, ключове за кола и тениска на близката маса. Познах нещата на брат ми, но не виждах момчетата никъде.

— Къде са? — попитах и се обърнах към Оливър. Той се усмихна и посочи към другия край на дългия правоъгълен басейн. Четирите момчета седяха на дъното, под яркосинята вода.

— Какво правят, за бога? — попитах, а на повърхността се появиха мехурчета въздух.

Още щом изрекох това, едната тъмна фигура на дъното се стрелна нагоре. Зандър си пое жадно дъх.

— По дяволите! — извика и стовари юмрук във водата. — Винаги губя.

— О, състезание по задържане на дъха — засмях се аз. — Нямат никакъв шанс. Брат ми беше в отбора по плуване.

— Трябва да мамиш! — извика Оливър.

Зандър се обърна във водата, щом чу гласа му.

— Но аз мамих! — оплака се той. — Изчаках почти петнайсет секунди, след като се потопиха, и пак не можах да задържа дъха си достатъчно дълго. Господи, май че ми трябва инхалаторът.

Когато Зандър пое към края на басейна, Алек се появи от водата, следван от Джей Джей.

— Ето ви и вас — каза Джей Джей. — Вече си мислехме, че не сте се откопчили от Арън.

— Арън? — обърнах се към Оливър.

— Нашият бодигард.

— Нали се сещаш, онзи, дето няма коса? — добави Зандър, когато стигна до масата. Грабна инхалатора, пъхна го в устата си и вдиша дълбоко.

Дрю най-сетне се изстреля към повърхността и си пое жадно дъх.

— Аз съм шампионът, приятели! — пропя той триумфално. Алек и Джей Джей отвърнаха, като плиснаха вода в лицето му.

— Хей, научете се да губите — ухили се Дрю и на свой ред ги опръска.

— Може би някой не трябва да е толкова злорадстващ победител — подразних го аз.

Той извърна рязко глава.

— Стела. — Усмивката изчезна от лицето му и той се стрелна към ръба на басейна. Изтегли се от водата и се втурна към мен. Докато приближаваше, Оливър бързо отстъпи назад. Не го винях; брат ми понякога изглеждаше доста страховито.

— Къде беше? — попита ме той. Стисна ме за раменете и ме огледа от глава до пети, за да се увери, че съм добре. — Нали излязохте само за пет минути?

Извъртях очи.

— Отбихме се да хапнем. Добре съм, спокойно. — Тъй като знаех, че разпитът не е свършил, аз заех стабилна поза и скръстих ръце.

— Толкова дълго? — попита Дрю и погледна с подозрение към Оливър.

— Оливър сготви.

Дрю примигна и се обърна към него.

— Така ли? — Реагира също като мен преди малко и Оливър кимна. — Е, това е… изненада.

— А за мен не сготви ли нещо? — попита Джей Джей. Всички дойдоха при нас до масата, още мокри от басейна. Джей Джей се смръщи. — Аз не съм вечерял.

— Ти изяде два бургера на връщане от радиото — отвърна Оливър.

— И какво?

— Да не искаш да получиш инфаркт?

— Аз още раста, Оливър — каза Джей Джей и показа мускулите си. — Съжалявам, но това е нещо, което ти и кльощавите ти ръчички никога няма да разберете.

— Аз съм строен, не съм кльощав — поправи го Оливър. Продължиха да се заяждат и Джей Джей се опита да обясни колко е важно да се яде от „Макдоналдс“.

— Е — рече Зандър, когато ни омръзна глупавият им спор. — Трудно ли се отървахте от Арън?

— Не. — Спомних си двете момичета на стълбите, но реших, че не си струва да ги споменавам.

— Добре — каза Зандър. — Не помня кога за последно се отървахме от бодигарда. Опасявах се, че Оливър е изгубил тренинг.

— Правили сте го и преди? — попита Дрю.

— Постоянно, хиляди пъти. — Той сякаш щеше да каже още нещо и с Дрю зачакахме, но силен вик и плисък отекнаха в стените.

— Кретен — оплака се Джей Джей, когато се появи над повърхността на водата. Оливър стоеше до ръба на басейна и се хилеше гузно. Джей Джей замахна с дясната си ръка и плисна вода към него.

— Човече, какво правиш? — извика Оливър и отскочи назад. — Още съм с дрехите.

— Хубаво — отвърна Джей Джей и продължи да плиска водата към него.

Алек се обърна към Зандър и погледна към Оливър. Зандър се ухили, сякаш знаеше какво си мисли Алек.

— Ти си отляво — аз отдясно. — Алек кимна, после се втурнаха към Оливър. Хванаха го за ръцете, повдигнаха го и го хвърлиха в басейна, както беше с дрехите. Всичко се случи за част от секундата и аз успях само да примигна от изненада, преди Оливър да изскочи на повърхността. Започна да плюе, а после отметна мокрите кичури от очите си.

— И двамата сте задници!

Зандър и Алек плеснаха длани.

— Връщам ти го, защото даде телефона ми на онази откачена мадама от Далас — каза му Зандър. Джей Джей се засмя така силно, че трябваше да се хване за металната стълбичка.

— Много смешно — изръмжа Оливър и заплува към ръба, подгизналите дрехи го теглеха надолу. — Ще трябва да спите с отворени очи следващите няколко нощи.

Дрю кимна към басейна.

— Идваш ли?

— Да, чакай малко. — Бързо свалих панталона и потничето, сгънах ги и ги оставих на масата, където нямаше да се намокрят. Обърнах се и видях, че брат ми ме гледа кръвнишки. Сложих ръка на кръста си и заявих: — И ти не си взе бански! Какво очакваш да облека?

Въпреки че много исках да остана с потничето, трябваше да имам с какво да спя. Дрю измърмори нещо под нос, взе тениската си от масата и ми я подаде.

Скръстих ръце.

— Искаш да се удавя ли? — попитах, без да я взема.

Тя беше огромна и ми стигаше до под коленете.

— Стела — изсъска Дрю, — ще плуваш с цял куп известни и вероятно възбудени момчета… по бельо!

— Какво значение има, че били известни? — попитах го и пак сложих ръка на кръста. — Да не би известните момчешки групи да имат способността да забременяват момичета само с дяволски сексапил?

— Знаеш, че не това имам предвид — въздъхна той, явно невпечатлен от моето остроумие. — Те вероятно са свикнали да получават каквото поискат.

Лицето ми пламна.

— Искаш да кажеш, че съм лесна?

— Не! — сопна се той и вдигна, вбесен, ръце. — Казвам само, че като те видят така, някой може да го възприеме погрешно.

Внезапно усетих, че повтарям думите на Оливър:

— Каква разлика има между това и банския?

Дрю се наведе и прошепна в ухото ми:

— Стела, ти си с дантелен сутиен!

— Ей, идвате ли? — извика Джей Джей от басейна.

Видях, че вече всички са там, Оливър беше съблякъл мокрите си дрехи и ги беше оставил на купчинка в края на басейна. Сега беше по бански. Чакаха ни да идем при тях.

— Не се тревожи, Дрю. Ако си наблизо, ще си остана девствена, докато навърша трийсет. — След това го зарязах до масата, приближих се до басейна и скочих.

Водата ме ужили и аз усетих как ръцете ми настръхват, когато потънах в нея. Около мен се надигнаха мехурчета, имах чувството, че съм скочила в бутилка с шампанско. Понесох се към дъното със затворени очи, после се отблъснах и отскочих нагоре. Напрежението в гърдите ми изчезна, щом си поех дълбоко дъх.

— Изненадваща атака! — извика някой и аз отново се озовах под водата.

След като излязох на повърхността и отметнах косата от очите си, видях ухиления Джей Джей.

— Кретен — извиках и плиснах вода в лицето му.

Той само се усмихна, погледна към сутиена ми и ми смигна. Имаше късмет, че е с гръб към Дрю, който в момента опитваше да демонстрира, че може да убива с поглед.

После ми хрумна нещо. Доплувах до Джей Джей и прокарах ръка по бицепса му, но като забивах нокът в кожата му.

— Имаш такива големи мускули — казах му, а той бавно зина от изумление. Приближих се и плъзнах ръка на врата му. После прошепнах в ухото му: — Но брат ми е още по-голям и ще му хареса да ти срита задника.

Преди да осъзнае какво се случва, аз обгърнах шията му с две ръце и го потопих с всички сили под водата. Когато се появи отново, кашляйки, беше посрещнат от бурен смях.

— Изненадваща атака — казах му невинно.

Погледнах към Дрю, вече беше ухилен до уши. Доплува до мен и хвана главата ми в ключ.

— Казвал ли съм ти, че си най-страхотната сестра в целия свят? — попита ме и побутна главата ми с юмрук.

— О, Дрю, престани! — извиках аз, докато се опитвах да се отдръпна от кокалчетата му.

Той се засмя и ме пусна.

Джей Джей най-сетне беше спрял да кашля и се обърна към мен.

— Много си коварна — рече с усмивка, — но да знаеш, че определено мога да победя брат ти.

— Както го победи на играта, а Зандър пък го победи в състезанието по задържане на дъха, нали?

— Хей! — извика Зандър. — Аз имам астма!

Джей Джей сви рамене и отвърна:

— Просто искахме да му спестим срама.

Зандър изглеждаше ужасен.

— Чакай, това не е вярно! Аз не съм казвал…

Но Дрю не му обърна внимание.

— Това предизвикателство ли е? — попита той със светнали очи.

— Абсолютно. Пилешки бой. Два от три опита.

— Не ми трябват три опита, но добре — съгласи се Дрю. — Ако спечеля, ще признаете, че съм по-силен, по-хубав и въобще много по-талантлив от „Хартбрейкърс“ — рече той ухилен. Алек го изгледа с извита вежда. — Без Алек, разбира се — извини му се Дрю. — Той е готин.

— Добре — отвърна Джей Джей и кимна в съгласие. — Но ако аз спечеля, ще получа целувка от Стела.

Аз изсумтях, защото знаех, че Дрю никога няма да се навие на това. Но тогава от устата му излезе възможно най-шокиращата дума.

— Дадено — рече брат ми и посегна да стисне ръката на Джей Джей.

— Хей! — извиках, ядосана, и плиснах вода към Дрю. — Не можеш да ме предлагаш като някаква мръвка. Няма да го целувам!

Погледът ми се стрелна към Оливър за част от секундата и сърцето ми забумтя, защото видях, че той също не е доволен от ситуацията.

— Няма да го целуваш — рече Дрю уверено, — защото няма да загубим. Сега ела тук. — Водата се втурна нагоре по шията му, когато той се потопи, за да мога да се кача на раменете му. Положението ставаше сериозно.

Аз се приближих неохотно до него и се качих на раменете му, като малко дете на раменете на баща си. Дрю се изправи и аз се издигнах от басейна, а от мен се стичаха струи вода.

— Ако загубим — предупредих го, — ти ще ми плащаш терапията.

Брат ми хвана здраво краката ми.

— Стела, кога сме губили?

— Никога — отвърнах през зъби.

Алек, който беше с размерите на Джей Джей, беше твърде едър, за да се качи на раменете му, а Оливър отказа да участва, затова след няколко секунди пред мен се издигна Зандър.

— Никакво хапане, драскане, дърпане на косата или удари в топките — изрецитира Зандър правилата, докато се взирах в него.

— И не пипай сестра ми — добави бързо Дрю.

Зандър се изчерви, но Джей Джей възрази:

— А какво друго да прави, щом не може да я докосва? Да я издуха от раменете ти?

— Ще може ли вече да приключваме? — намесих се аз.

— Стела, знам, че съм адски секси, но трябва да потърпиш — каза Джей Джей и ми прати въздушна целувка.

Не му обърнах внимание, опитвах се да измисля как да победя Зандър. Той беше кльощав и без очилата не ни виждаше добре. Но имаше дълги пръсти, с които лесно щеше да ме стисне здраво за китките. Изглежда, трябваше да се опитам да го блъсна право в гърдите, преди да е докопал ръцете ми.

— Хайде, давайте знак — настоя Зандър. — Стела изглежда, сякаш има намерение да ме убие.

— Готови, старт! — извика силно и ясно Алек.

Ако не бях така съсредоточена върху Зандър и Джей Джей, може би щях да се шокирам от количеството думи, които излязоха от устата му.

Дрю и Джей Джей започнаха да обикалят един около друг, никой не бързаше да нанесе първия удар.

— Според теб колко време ще отнеме? — попита ме Дрю. Знаех, че се е ухилил. — Две минути? Една?

Аз се взирах в Джей Джей.

— Десет.

— Десет? — обърка се Дрю.

— Секунди — отвърнах уверено, забих пети в ребрата му, сякаш пришпорвах кон, и той се хвърли веднага напред.

Ръцете ми се стрелнаха и блъснаха Зандър в гърдите, преди той да успее да реагира. Гледах сияеща как размахва ръце, докато с Джей Джей се стоварваха във водата. Първа точка, оставаше още една…

— Зандър, какво стана, по дяволите? — извика Джей Джей, щом се появи на повърхността.

— Съжалявам — отвърна Зандър, опитвайки да избърше водата от очите си.

— Е, гледай да не става отново — избуча Джей Джей и се потопи пак, за да може той да се качи на раменете му.

Алек даде начало на втори рунд усмихнат. Когато каза „старт“, Джей Джей се втурна напред, а бистрата синя вода се задипли покрай кръста му и след него се образува нещо като килватер.

Макар и пребледнял от притеснение, този път Зандър беше готов да посрещне атаката ми. Аз го блъснах, за да срутя кулата им, и пръстите му стиснаха китките ми в желязна хватка. Опитах да се освободя, но не можех.

— По дяволите, по-силен си, отколкото изглеждаш — признах аз, докато се мъчех да се откопча от него.

— Благодаря.

— Зандър, концентрирай се — изрева под него Джей Джей.

С подновена увереност, Зандър сбърчи чело и стисна още по-здраво. После започна да дърпа.

— Хайде, Стела — извика тревожно Дрю. Пристъпи напред, за да запази равновесие и да не се изплъзна от врата му.

На лицето на Зандър се появи коварна усмивка, после рязко ме дръпна настрани с всичка сила. Стомахът ми се сви, когато се стоварих с плясък във водата. Случи се толкова бързо, че Дрю дори не падна; Зандър ме беше издърпал от раменете му.

— Ето така се прави, момчета — злорадстваше Джей Джей. Зандър посегна надолу, удариха юмруци и устните му се извиха в лека усмивка.

Въздъхнах и погледнах към Оливър, който седеше на ръба на басейна; очите му пробиваха дупки в главата на нищо не подозиращия Джей Джей. Аз отметнах косата от лицето си и заплувах към брат ми.

— Някой да има ментови бонбони за свеж дъх? — извика Джей Джей.

С Дрю не му обърнахме внимание.

— Какво стана? — попита ме той.

— Зандър има вендузи на ръцете. Не можах да се освободя — отвърнах. В стомаха ми се оформяше възел. Който спечелеше следващата битка, печелеше играта, а аз нямах никаква представа как да надвия Зандър. Вече го бях изненадала в първия рунд и не успявах да измисля други стратегии.

— Имам идея — каза Дрю и се наведе да шепне в ухото ми.

Когато ми обясни плана си и се отдръпна, аз го изгледах със съмнение.

— Сигурен ли си, че ще стане?

— Довери ми се. Няма да те оставя да паднеш. — Той стисна ръката ми и у мен се разля увереност.

— Хей, губещите, ще побързате ли? — подразни ни Джей Джей. Дори със Зандър на раменете, той подскачаше от крак на крак от нетърпение. — Уморих се да чакам. Да не искате да умра от старост?

— Много задобряваш в обидите — каза Оливър сухо и извъртя очи към Джей Джей.

Дрю клекна във водата и аз се качих на раменете му, решена да победим. С периферното си зрение видях как Оливър се плъзна в басейна и заплува към нас, за да вижда по-добре.

Алек пак извика:

— Готови, старт!

Джей Джей отново атакува бързо, но Дрю беше по-бърз и отстъпи назад. Продължихме да танцуваме така, докато Джей Джей не се вбеси.

— Ще спрете ли да се държите като женки, нападайте! — настоя той и плесна водата с две ръце.

— Това ме обиди — погледнах аз надолу.

— А аз ще си получа целувката — погледна ме той с блеснали очи.

— Няма начин — обади се Дрю.

— Джей Джей — извика Зандър, — мисля, че си невероятен суперподлец.

— А ти си моят подъл помощник — отвърна Джей Джей и Зандър се намръщи.

Брат ми ме потупа по глезена, сякаш да попита дали съм готова, и аз стиснах ръката му в отговор.

Дрю се понесе напред, за да се сблъска с отбора на Лошите, а ръцете на Зандър бързо полетяха към китките ми. Престорих се, че се боря с него за миг, после Дрю пусна левия ми крак и уви плътно свободната си ръка около десния. Аз изритах и стъпалото ми се заби право в гърдите на Зандър. Китките ми се освободиха от хватката му и той пльосна във водата с вик на изненада.

— Измамница! Не може да се рита — извика Джей Джей, като ме сочеше. — Печелим служебно.

Оливър доплува до него и крадешком плъзна ръка на раменете му.

— Всъщност — каза той, като опитваше да скрие усмивката си. — Ритането изобщо не влиза в правилата. Те включваха топки, гърди, зъби, нокти и коса. Някакви въпроси?

Джей Джей се обърна към Алек, който само поклати глава и сви рамене.

— Все пак не е честно — възмути се Джей Джей.

Дрю ме остави да се плъзна от раменете му и заудря гърдите си триумфално, преди да ме награби в прегръдка.

— Нали ти казах, че няма да изгубим?

— Да, да — измърморих аз, но все пак му се усмихнах. После се обърнах към Зандър. — Добре ли си? Не те заболя, нали?

Той се ухили и поклати глава.

— Изобщо, но ми изкара ангелите.

Дрю няколко минути се разправя с Джей Джей, докато го накара да спази своята част от уговорката. Когато думите най-сетне излязоха от устата му, те представляваха смутено мърморене и Дрю едва не умря от смях.

Обаче след това Джей Джей се отпусна и се превърна отново във веселото момче, което беше.

— Трябва да призная — рече ми той, — че това беше страшен ритник. Едва не паднах!

— Благодаря — отвърнах, докато подскачах из водата, — но идеята беше на Дрю. — Брат ми размаха ръка в театрален жест и се поклони дълбоко.

— Вие май сте откачени — каза Джей Джей и за миг си помислих, че наистина ни е бесен, — но от много време не съм се забавлявал така. — Ухили се широко и аз веднага му върнах усмивката. Странно, но се чувствах по същия начин.

— Значи, ще има още пилешки бой? — предложи Зандър.

— Определено — отвърнаха в един глас Джей Джей и Дрю.