Али Новак
Сърца за разбиване (19)

Глава 19

След седмица скандалите започнаха отново.

— Господи, ти си такъв претенциозен задник! — извика Джей Джей, отвори със замах вратата и тя се удари в стената. По гласа му разбрах, че този път не се шегува.

Тази сутрин групата имаше някаква среща с продуцентите от звукозаписната компания, за да обсъдят новия албум, по който щяха да започнат работа още след края на турнето. Докато ги нямаше, аз стоях в хотела и работех по публикацията, която трябваше да пусна по-късно този ден.

— Аз ли? Аз ли съм задник? — извика Оливър. — Ти не спря да дуднеш през цялото време. Защо се опитваш да ги вбесиш?

Алек се появи първи в дневната. Скочих на крака, щом го видях, но той не спря да ми каже какво става. Профуча покрай мен и изчезна по коридора, без да продума.

— Съжалявам. Не знаех, че като настоявам за малко творческа свобода, дудна. Следващия път ще се посъветвам с теб, преди да си поема дъх.

— Човече, защо си ми толкова ядосан? — попита Оливър.

— Защото! Искам да направим нещо различно за следващия диск.

— Какво им е лошото на песните, които имаме?

— Това не сме ние, Оливър.

— Разбира се, че сме. Аз ги написах.

— Не, не сме. Ти пишеш каквото искат да чуят и на мен ми писна от това. Писна ми да се преструваме, писна ми от тази сладникава музика и от тъпите дрешки. Искам да бъде както преди, когато се забавлявахме и пишехме убийствени песни.

— Аз не се преструвам!

— Нима? Докажи го. Нека изсвирим една от старите песни на „Инфинити енд Бионд“ на концерта утре вечер.

— Знаеш, че не можем да го направим.

— Защо не, защото те не искат? Не разбираш ли, Оливър? Ние успяхме. Не е нужно вече да им угаждаме.

— Списъкът с песните е установен и…

— Майната му на списъка, майната им и на тях! — извика Джей Джей. — Знаеш ли какво! Майната ти и на теб!

Вратата се отвори и пак се затръшна. Последва миг тишина, после Оливър влезе в дневната. Когато ме видя, се смръщи.

— Чу ли това?

— Много съжалявам — казах бързо. — Опитвах се да не слушам, но вие така крещяхте, че ми беше трудно да не чуя.

— По дяволите! — Той изрита креслото пред себе си и се тръшна в него, после покри лицето си с шепи. — Съжалявам, Стела — измърмори през пръстите си. — Ти не си виновна.

— Искаш ли да поговорим за това? — попитах плахо.

Той мълча още дълго и аз реших, че може бе не е чул въпроса ми.

— Благодаря, че предлагаш — каза накрая и стана, без да ме поглежда. — Може би утре. Точно сега искам да бъда сам.

После излезе и аз останах да стоя насред стаята.

Беше тихо, чувах рева на кръвта в ушите си. Какво, за бога, се беше случило? Зандър не се върна в хотела, а Джей Джей и Оливър явно не бяха в настроение, затова можех да питам само един човек.

Поколебах се, когато стигнах до вратата му. Алек беше много труден за преценяване и не знаех дали ще иска да говори с мен. Започнах да въртя камъчето на носа си, после си поех дъх и почуках на вратата му. Той не отговори, но вътре светеше и аз чувах някакво движение.

— Алек? — почуках отново, но той пак не отговори. Сигурно беше със слушалките и не ме чуваше. След миг вътрешен дебат завъртях дръжката и надникнах. Разбира се, той крачеше из стаята със слушалки в ушите. — Извинявай — рекох, когато се обърна към мен, — почуках, но ти не отговори.

— Здрасти, Стела — каза той и аз приех това като покана.

— Става ли нещо в групата? — попитах направо. Щом изрекох въпроса, последваха още милион: — Защо Джей Джей и Оливър са така ядосани един на друг? Продуцентите карат ли ви да правите нещо, което не ви харесва?

— Мисля, че това е повече от един въпрос — каза той и потупа брадичката си с палец.

— Извинявай — промърморих и бузите ми пламнаха.

Бях доволна, че още се взира през прозореца и не забеляза смущението ми.

— Няма нищо. Предполагам, че ти дължим отговор, но това е дълга история.

— Не бързам за никъде — отвърнах, което не беше съвсем вярно. Трябваше да пусна новата публикация в блога, но все още имах време. Исках да го чуя.

— Добре. Ще седнеш ли? — Той посочи към леглото. Кимнах. Седнах, като подвих крак под себе си. Алек се настани до мен, но вместо да започне историята, както очаквах, свали слушалките от врата си. — Вземи.

Пъхнах едната в ухото си. Първо не чувах нищо, защото Алек търсеше нещо на айпода си, после натисна бутон и започна песен. Тя беше по̀ гръндж от музиката, която обикновено слушах, но бавното й темпо и мрачният вокал си пасваха много добре. Затворих очи и я изслушах с удоволствие. В нея имаше нещо странно — знаех, че не съм я чувала преди, и все пак ми беше позната.

Когато музиката затихна, аз подадох слушалките на Алек.

— Хубава е. Кои са те?

— „Инфинити енд Бионд“ — каза Алек, като се взираше в мен.

— Стига бе! — възкликнах, но знаех, че не ме лъже.

Бях познала гласа на Оливър. Без сладникавата мелодия той сякаш се отваряше, звучеше по-гърлено и леко остро.

— Това е от старите ни песни — каза той. — Преди да станем „Хартбрейкърс“.

— Били са много хубави — отвърнах. Исках да попитам какво се е случило, но не исках да обиждам Алек. Затова внимателно формулирах въпроса си: — Защо се променихте?

Той реши да отговори с въпрос:

— Казвал ли ти е някой как точно се случи всичко? — попита той и махна с ръка.

— Имаш предвид групата? Да, Оливър ми каза. Нали твоят баща е директор на „Монго Рекърдс“?

Той кимна.

— Да, той не искаше да ставам музикант. — Оливър ми беше казал и това, но не исках да прекъсвам Алек. — Поне не искаше да продуцира мен.

— Защо?

— Чувала ли си за Джаксън Уилямс? — попита той и аз поклатих глава. — Не съм изненадан. Той изгря с един хит. Татко го пое няколко години след като основа звукозаписната компания. Помогна на Джаксън да направи първия си сингъл. Получи се много добре, но после Джаксън реши, че иска да прави своя музика, и пое в съвсем различна посока.

— И какво стана?

— Татко му позволи, защото ни е роднина. Джаксън е мой братовчед и негов племенник. Когато албумът се провали, татко винеше себе си.

— Това е бил само един албум. Това се случва постоянно при музикантите.

— Да, но този — Алек поклати глава, — този беше слаб. Много навреди на кариерата му.

— И баща ти не е искал същото да се случи и с теб.

— Не искаше дори да ми даде шанс — каза Алек и сви юмруци. — Аз бях добър, много добър, а той не искаше дори да ме чуе.

— И ти какво направи?

— Не исках да се откажа. Казах си, че има и други звукозаписни компании, други продуценти, други шансове за мен, но като че ли нищо не се получаваше. Никой не искаше да даде шанс на хлапе, в което не вярва дори собственият му баща. Тогава открих Оливър, Джей Джей и Зандър. Стана съвсем случайно, докато ровех из Ютюб и гледах разни клипове. Попаднах на тази група. Те бяха готини и знаех, че татко ще ги хареса, затова писах на Оливър, че мога да им уредя среща, ако ми позволят да вляза в групата.

— И си бил прав. Баща ти ги е харесал.

— Не му хареса, че ще съм част от групата, но накрая се съгласи да подпише договор с тях, и с мен, но трябваше да се съгласим с цял списък условия.

— Какви?

— Всякакви. Той искаше пълен контрол — музиката, имиджа, дори името на групата. Искаше да се увери, че онова с Джаксън няма да се случи отново, и ние се съгласихме. Но сега, макар че сме по-успешни, отколкото някой е предполагал, татко още не иска да отпусне юздите. Задушава ни.

— А това какво общо има с гнева на Джей Джей към Оливър?

— На Джей Джей му писна да изпълнява волята на продуцентите. Иска отново да пишем наша собствена музика. Всъщност всички го искаме, но Оливър… — Алек се смръщи. — Той като че ли е на страната на татко. Отказва да му се противопостави, макар да сме сигурни, че и на него му липсва онова, което беше преди. Джей Джей и Оливър започнаха да се карат, когато тръгнахме на това турне. Стана толкова зле, че плъзна слух, че се разделяме. Положението малко се поуспокои, затова аз реших, че може да са се разбрали, но после… е, ти чу какво стана.

Когато Алек замълча, ме погледна някак твърде зряло за толкова млад човек. Сърцето ми се сви и не можех да не усетя болката, която се изливаше от него на вълни. Мислеше, че е виновен за всичко това — за правилата, за споровете, за слуховете. Отчаяно исках да кажа нещо, каквото и да е, за да облекча вината му, но имах чувството, че каквото и да кажа, няма да има значение.

Все пак опитах:

— Не е твоя вината, нали знаеш? — И посегнах да го успокоя.

Той сведе поглед към ръцете ни.

— Но аз ги принудих да ме вземат в групата.

— Не си ги принудил за нищо. — Трябваше да разбере, че не бива да се обвинява, защото сама знаех какво е. — Можели са да откажат.

— Сигурно — каза Алек. — Но това няма значение, нали? Оливър и Джей Джей се карат, а моят баща все още се държи като задник.

— Може би — отвърнах и леко се усмихнах. — Имам идея. Ще ми дадеш ли айпода си?

* * *

— КАКВО си направила?

Беше ранно утро, аз седях до кухненския плот в сегашния апартамент на момчетата и клатех крака на високото столче. Имаха концерт вечерта, затова се зареждахме преди натоварения ден. Асистентът на Къртни донесе закуска — гевречета, четири вида крема сирене и портокалов сок.

Вчерашният скандал още се усещаше във въздуха и всички бяха по-тихи от обикновено. Поне докато не казах на Оливър, че съм качила една песен на „Инфинити енд Бионд“ в блога вечерта. За първи път добавях музика към публикацията, но Пол ми бе показал как да го направя и беше много лесно.

Не го направих, за да ядосам Оливър или за да предизвикам още някоя драма. Исках да разбера как феновете им ще реагират на този различен стил. Алек ми помогна да избера песента и аз помолих феновете за обратна връзка, щом чуят песента. Не споменавах, че тя е на Оливър, Джей Джей и Зандър от времето преди „Хартбрейкърс“, защото исках да са непредубедени.

— Защо се ядосваш толкова? — попитах и спокойно намазах крема сирене върху последното парченце от геврека. — И без това възнамерявах да добавям музика към публикациите и реших, че една от старите ви песни ще е идеална за начало.

— Е, грешно си решила — сопна ми се Оливър.

— Но песента е страхотна — казах аз в защита на музиката и на самата себе си. — Освен това не съм написала, че е ваша.

— Все пак не биваше да го правиш — каза той, но Джей Джей реагира съвсем различно.

Наведе се напред и буквално остави геврека си.

— Наистина ли ти харесва? Без майтап?

— Наистина. Честно.

— Няма значение какво мислиш, Стела — каза Оливър.

Това ме нарани и аз пренебрегнах думите му.

— А интересува ли те дали феновете ви я харесват?

— Не! — поклати глава и аз разбрах, че изобщо не ме чува. Така беше стиснал плота, че кокалчетата му побеляха, а на челото му избиваше пот. — Трябва да я свалиш. Веднага.

— А защо не млъкнеш и не я чуеш за момент? — обади се Джей Джей.

И тогава Алек се намеси. Вече беше пуснал лаптопа и отворил на последната ми публикация, трябваше само да увеличи звука. Когато гласът на Оливър се понесе от говорителите, Алек завъртя компютъра и го плъзна по плота.

— Просто прочети какво казват хората.

Столът на Джей Джей изскърца, когато той се премести, за да вижда по-добре. Оливър обаче се взираше в мен и Алек. Изглеждаше съсипан, но тогава Джей Джей извика:

— Еха! — И очите му пробягаха по екрана. Докато преглеждаше стотиците коментари, събрани само за една нощ, лицето му се озари.

— Оливър — казах аз и продължих възможно най-бързо. — Виж, всички тези хора харесват песента ви. Те дори не знаят, че е ваша, но все пак искат още.

Оливър мълчеше, но Джей Джей плесна по плота.

— Казах ли ти — рече той и вдигна среден пръст пред лицето му. — Не ти ли казах, че хората ще я харесат? — Аз го погледнах, за да му покажа, че не помага особено, и той веднага млъкна.

После дойде ред на Алек да се обърне към Оливър.

— Знам, че не искаш да ядосваш баща ми, но не ти ли омръзна да въртим едно и също? Трябва да му покажем, че сме нещо повече от момчешката банда, в която ни превърна. Трябва ни промяна, но не можем да го направим без теб.

Минаха няколко секунди, Оливър мълчеше. Беше така неподвижен и тих, че си помислих, че опитва да овладее гнева си. Момчетата изглеждаха притеснени:

Джей Джей се клатеше със стола, Зандър дъвчеше долната си устна, а Алек беше стиснал здраво устни.

— Какво предлагате да направим?

Издишах с облекчение и Алек бързо му отговори:

— Каквото предлага Джей Джей. За начало да изпълним една от старите ви песни. Тази нощ. На концерта.

* * *

— Тази вечер ще направим нещо различно — каза Оливър към края на концерта. — Какво ще кажете?

Най-сетне, помислих си. Цяла вечер чаках този момент. Момчетата не ми казаха кога смятат да изпеят една от старите си песни, искаха да е изненада дори за мен, и никакви молби не помогнаха. Когато наближи краят на концерта, аз започнах да се притеснявам, че са се изплашили и са размислили.

Оливър замълча, сякаш чакаше отговор, и го получи: тълпата започна да вика и аплодира. Усетих лекота в гърдите си и се изненадах сама от себе си, защото и аз нададох възглас.

Усетих, че някой застава до мен.

— Имаш ли представа какво прави? — попита ме Къртни. — Защо се отклоняват от сценария?

— Съжалявам, нямам никаква представа.

Прехапах устна, за да сдържа усмивката си, скръстих ръце и се облегнах на стената, готова да слушам. Къртни си замърмори нещо и гледаше смръщена клипборда, но когато Оливър заговори отново, тя вдигна очи.

— Следващата песен може да ви се стори нова, но всъщност е старичка — каза той. — Никога не сме я изпълнявали. — Замълча за миг. — Досега.

През публиката мина вълна от нетърпение и всички притихнаха. Беше невероятно как зрителите бяха в синхрон с групата. От моето място виждах това, което виждаха и момчетата, и се започвах да разбирам какво им дават концертите. Дори аз усетих как адреналинът потече по вените ми, надигнах се на пръсти и се наведох напред.

Не откъсвах очи от Оливър. Виждах, че е нервен, защото раменете му се издигаха и спадаха с всеки дъх, и стискаше здраво китарата си. Последва дълго колебание и той погледна назад към момчетата. Зандър вдигна палци, Джей Джей вдигна палките си, а Алек му кимна окуражаващо.

Оливър сведе глава. Виждах как устните му се движеха, говореше си нещо, и тогава се обърна към публиката.

— Тази песен се нарича „Липсващи парчета“ — каза той и отметна кичурите от очите си. — Бих искал да я посветя на един специален човек, който ми даде кураж да я споделя тази нощ с вас.

Ахването ми бе заглушено от гласа на Оливър, който започна да пее, но аз почувствах стягане в гърдите и рязко си поех дъх.

Къртни се вгледа настойчиво в мен.

— Значи, нямаш никаква представа, така ли? — рече тя, но аз бях толкова смаяна, че не ми пукаше дали е ядосана.

Погледнах я с широко отворени очи.

— Той наистина ли…

— Посвети песента на „един специален човек“? — довърши тя вместо мен. — Да, наистина. — Нещо в думите й сякаш порази самата нея, защото наклони глава настрани. — Знаеш ли, не го е правил досега.

— Никога ли?

— Не — усмихна се тя. — За никого.

Когато след три минути момчетата се върнаха от сцената, като подскачаха и се потупваха по раменете, аз още бях като вкаменена. Всички харесаха песента и в края й хората се поклащаха, вдигнали телефони и запалки. Аз още бях зашеметена от думите на Къртни, затова не чух добре текста на песента, но знаех, че е прекрасна.

— Беше невероятно! — извика Оливър и заби юмрук във въздуха. Когато ме видя, хукна към мен и преди да се усетя, ме награби и ме завъртя. — Чу ли, Стела? Размазахме ги!

— Не мога да повярвам, че го направихме — възкликна Зандър. — Беше откачено. — Клатеше глава, а очите му светеха. Алек стоеше до него, ухилен до уши.

— Невероятни сте, момчета — казах аз, когато Оливър ме пусна.

— Не, ти си невероятна — рече Оливър и обхвана лицето ми с длани. Бързо притисна устни до моите, после продължи да скача от радост.

— Момчета, чуйте — каза Джей Джей, обръщайки се към сцената.

В края на всеки концерт публиката ги викаше на бис, но този път беше различно. Ревът на тълпата беше толкова оглушителен, че усещах как отеква в сърцето ми.

Къртни се появи отново с ръце на кръста.

— Нямам представа какво стана, по дяволите — рече тя с изопнато лице. Всички спряха. Изгледа ги строго и аз се уплаших, че ще се разкрещи, но тя се усмихна. — Но ще трябва да си замъкнете пак задниците на сцената.

Няколко секунди изминаха в мълчание, после Джей Джей започна да се смее и всички го последвахме. Сценичните подадоха инструментите на момчетата и те тръгнаха към ревящата тълпа, ухилени до уши. Точно преди да излязат на сцената, Оливър се обърна и ме хвана за ръката.

— Благодаря ти. — Стисна пръстите ми и ме изгледа зашеметяващо. После изтича на сцената и публиката започна да скандира името му.