Али Новак
Сърца за разбиване (14)

Глава 14

— Здрасти, Кара — казах на гласовата поща. — Обаждам се само да ти кажа, че блогът тръгна и ти беше права. Пол хареса снимките. Обади ми се, когато чуеш това. Обичам те. Чао.

Затворих и прибрах телефона в джоба си, бях стиснала здраво устни. Когато излязох от кафенето, първата ми работа бе да се обадя на сестра ми. Тя не вдигна и аз звъннах на Дрю. Когато и той не отговори, вълнението от публикуването на снимките спадна. Исках да споделя успеха си, да им кажа, че вече започвам да мисля, че като съм приела тази работа, съм сторила най-доброто за себе си, но какъв смисъл имаше да правиш нещо вълнуващо, ако няма с кого да го споделиш?

Върнах се в хотела и открих групата в апартамента им.

— Стела! Ела тук. Някой трябва да каже на тези идиоти, че тайванската храна е десет пъти по-добра от някаква си скучна пица — оплака се Джей Джей.

— О, не! — отвърна Оливър и дръпна менюто на тайландския ресторант от ръцете му.

— Защо? — попитах аз, докато се настанявах в кресло до Алек. — Сега бих хапнала малко тайландско.

— Не ме разбирай погрешно — рече Оливър. — Обичам тайландска храна. Но когато поръчахме предишния път, Джей Джей усмърдя самолета с отровните си газове. Миришеше на люти лайняни нудли.

— Освен това — добави Зандър. — Аз няма какво да поръчам от тайландския заради алергиите.

Сбърчих нос с отвращение.

— Вие поръчайте каквото искате, аз май си изгубих апетита.

— Добре, тогава мексиканско? — предложи Джей Джей.

Оливър го изгледа.

— И каква е разликата?

Накрая решиха да вземат сандвичи, за изумление на Джей Джей. Когато доставиха храната, седнахме в кухнята, за да се храним. Аз си бях поръчала сандвич, макар че не ми се ядеше, но знаех, че щом видя как момчетата лапат, стомахът ми ще закъркори.

— Изкушение с риба тон — прочетох името на опаковката. Алек вдигна глава и аз му го подадох. — Вегетариански деликатес?

— За мен! — каза Зандър.

Бръкнах в торбата и извадих друг сандвич.

— Калифорнийски?

— За мен — каза Оливър и вдигна пръст. Посегна през масата да си вземе сандвича и ръцете ни пак се докоснаха. Аз бързо се отдръпнах. Не бях виждала пак онова момиче, но от сряда насам нещата между нас не бяха вече същите. Избягвахме да оставаме насаме и всичките ни разговори бяха насилени, сякаш бяхме далечни роднини, които нямат какво да си кажат, но се опитват да бъдат любезни.

Зарових пак в торбата и извадих последния сандвич.

— Сандвич с кюфте — обявих и го подадох на Джей Джей. Той измърмори под нос, че не било честно, но взе храната без повече приказки.

— Има ли салфетки? — попита Зандър, докато се опитваше да среже сандвича си с пластмасов нож.

Изтърсих торбата и от нея изпаднаха салфетки и купчина малки червени пакетчета.

— Защо е всичкият този кетчуп? — попитах. Бяха ни изпратили достатъчно за цяла година.

— За мен — каза Джей Джей, сякаш беше най-очевидното нещо на света.

Зандър направи физиономия.

— Пълна идиотщина. Той го слага на всичко.

— Така ли? — попитах и си взех едно пакетче. — Странно. Аз също.

Джей Джей кимна одобрително.

— Кетчупът трябва да е отделна хранителна група.

— Ядях го направо с лъжицата, когато бях малка — признах аз.

Джей Джей се усмихна за първи път, след като идеята му за тайландско бе отхвърлена.

— И за така правех! Ще бъдем кетчупести приятели!

— Само като си помисля, ми се драйфа — каза Зандър и блъсна сандвича си настрани. — Знаете ли колко захар има в едно от тези пакетчета?

— Не бях срещала друг човек, който обича толкова много кетчуп — казах аз на Джей Джей.

— Не вярвам да го обичаш колкото мен — отвърна той и изпъчи гърди.

— Да се обзаложим ли?

Той се наведе над масата и ме изгледа с присвити очи.

— Дадено.

След петнайсет минути Оливър и Алек се върнаха с две кутии кетчуп от кухнята на хотела. Оливър сложи едната пред Джей Джей, а Алек сложи другата пред мен. Зандър взе от кухнята две лъжици.

— Добре — рече Оливър и седна помежду ни. Явно състезанието беше подобрило настроението му и сякаш бе забравил за напрежението между нас. — Правилата са следните. Който изяде повече кетчуп, печели и ще бъде обявен за най-големия фен на кетчупа. Това не е състезание за време. Състезателите ще ядат равни количества кетчуп, докато някой не се откаже. Ясно ли е? — С Джей Джей кимнахме, но аз се притеснявах, че той ще изяде повече, защото беше по-едър от мен. Единственото ми предимство бе, че вече беше изял сандвича си, докато аз започвах на празен стомах. — Е, добре, любители на кетчупа, грабвайте лъжиците.

Аз взех моята и я потопих в гъстата червена каша.

Когато с Джей Джей лапнахме първите лъжици, лицето на Зандър позеленя, той даде остатъка от сандвича си на Алек и рече задавено:

— Това е отвратително.

След няколко лъжици Джей Джей се смръщи.

— Има странен вкус.

Аз вдигнах вежда. На мен ми изглеждаше нормален.

— Това е съвсем нова кутия с кетчуп — каза Оливър. Когато извърна глава, видях, че устните му потрепват.

Четири лъжици по-късно Джей Джей посегна към безалкохолното си.

— Защо е толкова люто? — попита той, но продължи да яде заедно с мен. Скоро допи колата и по горната му устна изби пот. Накрая блъсна кутията. — Някой го е подлютил. — Вгледа се подозрително в Оливър.

— Предаваш ли се? — попита го той, но на лицето му имаше гузна усмивка.

— Не, казвам само, че състезанието не е честно. Устата ми гори.

— На мен ми прилича на оправдание — каза Оливър. — Не искаш да признаеш, че едно момиче ще те победи.

Джей Джей млъкна и дръпна пак кутията, но успя да лапне само няколко лъжици, преди по лицето му да потекат струйки пот.

— Трябва ми вода — изпъшка той, отблъсна се от масата и хукна към кухнята.

— Слава богу! — въздъхнах аз и оставих с трясък лъжицата на масата. Обичах кетчуп, но не можех да се принудя да хапна нито лъжица повече.

— И Стела Самюълс е победител! — извика Оливър, като спортен коментатор. — Тълпата полудява!

Алек и Зандър свиха шепи до устните си и имитираха рева на претъпкан стадион.

— Какво имаше в кетчупа? — попитах аз. Джей Джей се беше навел над мивката, водата течеше, той беше отворил широко уста и гълташе. Оливър извади нещо от джоба си и го сложи на масата ухилен. Празна бутилка от лют сос. Засмях се. — Много си зъл.

— Не, използвах случая. Никога не бих пропуснал шанс да прецакам Джей Джей. — Трапчинките му ме накараха да му се усмихна за първи път след онази репетиция, но точно тогава телефонът ми изжужа.

Станах от мястото си и го извадих от джоба си с надеждата, че съобщението е от Кара. Но не беше. Бях получила съобщение от банката, че на сметката ми е преведена сума — първото плащане от Пол. Потиснах въздишка и седнах пак в креслото.

— Какво има? — попита ме Оливър. Клекна и ме погледна с блестящите си сини очи.

През главата ми минаваше какво ли не — несигурност, триумф, разочарования, надежди — и се изненадах, че успях да забележа промяната, но тя беше факт. Нещо в Оливър се беше променило. Сега той бе забавното и загрижено момче, което бях срещнала в Чикаго, а не готината безразлична рок звезда, която бях видяла през последната седмица. Промяната беше така стряскаща, че ми се зави свят.

— Ами… нищо — отвърнах, докато превъртах телефона в ръцете си.

Оливър ме изгледа със съмнение.

— Не ми прилича на нищо.

— Добре съм — казах и се усмихнах. — Просто ми е мъчно за дома. Качих първите снимки в блога днес и исках да кажа на Кара и на Дрю, но те не ми вдигнаха.

— Мъчно ти е за дома, значи? — Оливър присви очи замислено. След няколко секунди каза: — Мисля, че имам решение.

— Така ли, какво?

Освен ако не накараше някак брат ми и сестра ми да се появят, беше малко вероятно да ме изтръгне от това настроение. Обаче беше мило, макар и не съвсем неочаквано, че искаше да ме накара да се почувствам добре.

Усмихна ми се с онази усмивка, която ме караше да се опасявам от следващите му думи.

— Купон. — Каза го с въодушевление, каквото бих очаквала от Джей Джей, когато е намислил някоя ужасна идея.

— Купон — повторих аз. Можех да напиша цяла книга защо това е лоша идея.

— Да, да се разведриш. — Леко ме докосна по рамото и аз погледнах към ръката му, изумена от този жест след цяла седмица отчуждение. Той я отдръпна бързо и добави: — Трябва да празнуваш.

Бях готова да откажа. Не бях в настроение за купон и нямаше начин силна музика, пълна с непознати стая и алкохол да променят това. Но преди да кажа нещо, Оливър се изправи и се обърна към момчетата, които още обсъждаха състезанието по ядене на кетчуп.

— Хей — извика той и плесна с ръце, за да привлече вниманието им. — Какво ще кажете да направим купон, за да отпразнуваме първата публикация на Стела?

Зандър, Алек и Джей Джей погледнаха него, после мен, после кимнаха едновременно.

— Мисля, че един приятел диджей е в града — каза Алек и извади телефона си. — Да видим дали е свободен.

— Трябва ни шампанско! — рече Зандър и нагласи очилата на носа си. — Много, много шампанско!

— Момчета, не ми трябва купон — казах аз.

Джей Джей ме посочи с пръст.

— Дори не се опитвай да се измъкнеш, Стела. Обеща ми, помниш ли?

Сега ме хвана.

— Не си падам много по купоните — казах все пак. Разбира се, никога не бях ходила на истински купон, затова не бях сигурна.

— Имам решение за това. — Джей Джей изчезна в кухнята. Върна се след минута с бутилка с някаква бистра течност и две малки чаши. — Трябва да се поотпуснеш.

— Не знам — отвърнах колебливо.

Това алкохол ли беше?

— Стига, Барабела. Тази нощ ще те съживим — каза той и наля в чашите.

Тъкмо щях да кажа „не“, но си спомних, че се очаква да се забавлявам, да си живея живота и други такива неща.

— Добре — предадох се аз. — Дано не съжалявам.

Джей Джей само се ухили и надигна чашата си.

— За нощта, която никога няма да забравим — каза той и я чукна в моята.

— За нощта, която никога няма да забравим — повторих аз, после отворих уста и излях съдържанието на чашата в нея.

* * *

Отворих очи и ярката утринна светлина ме заслепи.

— Какво става? — измърморих и седнах в леглото. Главата ми бумтеше, косата ми беше сплъстена, а в устата си усещах вкус на алкохол. Някой изстена и се преобърна до мен, аз подскочих и стиснах възглавницата до гърдите си, за да се защитя. В леглото ми имаше момче с познати кафяви кичури — Оливър Пери.

— По дяволите!

Скочих от леглото.

Нима още сънувах? Цяла минута стоях до нощното шкафче, отварях и затварях очи с надеждата, че ако го направя достатъчно пъти, той ще изчезне. Или аз най-после ще се събудя. Но де такъв късмет. Накрая сърцето ми спря да препуска и трябваше да приема, че това е реалността. Точно тогава забелязах, че Оливър е без тениска.

Проследих с поглед линията на гръбнака по загорелия му гръб, огледах извивките на лопатките и мускулите. После една ужасна мисъл прекоси съзнанието ми и аз ококорих очи. Бях ли спала с него? Все още бях с дрехите от предния ден, но дали той…

— Дано да не е гол, дано да не е гол — шепнех си, докато вдигах завивката. Въздъхнах с облекчение, защото забелязах сините джинси, над които се подаваха боксерките. Надявах се това да означава, че не сме правили нищо. Нямаше начин да изгубя девствеността си с рок звезда. Какво клише!

Наведох се над леглото и побутнах Оливър по гърба.

— Ей. — Той не помръдна и аз го бутнах по-силно. — Ей, Оливър. Събуди се.

— Не сега, Джей Джей. Гледам „Клюкарката“! — измърмори той, явно още спеше.

— О, това е смущаващо.

Оливър се обърна отново и аз се засмях. Някой беше нарисувал кръгли очила около очите му и светкавица на челото. На голите му гърди бяха изписани думите: „Хари Пери, момчето, което припадна“.

— Какво смешно има? — попита той.

Аз подскочих, не бях разбрала, че се е събудил.

— Стела? — попита той отново и потърка очи, за да се разсъни.

Бях смаяна колко секси звучи сутрин гласът му и трябваше да разтърся глава, за да я проясня. Кръговете се бяха размазали и сега очите му бяха черни. Аз потиснах усмивката си.

— Нищо, Хари Пери.

— Не те разбирам — смръщи се той.

— Може би трябва да се погледнеш в огледалото.

Той стана от леглото и аз го последвах, защото исках да видя реакцията му. Отвори вратата на банята и нещо полетя към нас. Изпищях и се наведох, а Оливър започна да се смее. Вдигнах глава: в стаята пърхаше бяла птица.

— Какво става?! Има пиле в банята!

Оливър сви рамене.

— Явно партито е било много яко — каза той, сякаш това обясняваше всичко.

Влезе в банята предпазливо, в случай че ни нападне още някоя птица. Вместо това открихме Джей Джей свит на пода. Над тениската си имаше сутиен и прегръщаше картонена фигура. Прекрачих краката му, за да я огледам по-добре. Това бе картонена фигура на него самия.

— О, господи, къде ти е апаратът? — попита Оливър. — Това е безценно.

— Не съм сигурна — отвърнах аз. После кракът ми удари нещо и една бутилка се търкулна по плочките. Бутилки имаше навсякъде, но повечето бяха наредени на ръба на ваната. — За какво са всички тези бутилки от шампанско?

Оливър не отговори. Отидохме до ваната и надникнахме вътре. В нея имаше пенеста светложълта течност.

— Великолепно — каза той и поклати, смаян, глава. — Просто великолепно.

— Няма да мислиш така, когато се видиш в огледалото — казах аз, но за моя изненада, когато видя какво са надраскали по него, той започна да се смее.

Гледах го смаяна. Ако някой постъпеше така с мен, щях да съм бясна.

— Много е яко — рече той.

— Сигурно ще се махне трудно — изтъкнах аз.

— Ако ще се мия във вана, пълна с шампанско, няма да се оплаквам.

Опитахме се да събудим Джей Джей, но той отблъскваше ръцете ни и отказваше да отвори очи. Оставихме го на пода и отидохме да огледаме апартамента, за да видим какви са щетите. По пода в коридора бяха пръснати червени пластмасови чаши и като че ли беше гръмнала диско топка — всичко беше поръсено с блестящи парченца.

Ахнах, когато влязохме в дневната. Ако не знаех, че е имало купон, щяха да реша, че е гръмнала бомба. Почти всички мебели бяха преобърнати, а от вентилатора на тавана висяха чифт панталони. Някой беше украсил стаята с гумени нишки от спрей с различни цветове. А стените бяха омазани с нещо червено, което приличаше на кръв, но предполагах, че е кетчупът, останал от състезанието.

Насред всичко това видях Зандър.

— Най-сетне — изстена той. — Ще ми помогнете ли? От цял час ми се ходи до тоалетната. — Някой го беше омотал с тиксо на кухненски стол. Сигурно беше изхабил цяла ролка, защото тениската му изобщо не се виждаше под лентите.

Оливър падна на четири крака и така се смя, че му избиха сълзи, едва успя да изрече:

— Най-великият купон на всички времена.

— Млъквай, Хари Пери — каза Зандър. — Наистина ми се пикае.

Хукнах към него, за да му помогна, но преди да отлепя и една лента, входната врата се отвори с такъв трясък, че апартаментът се разтресе. Една бирена бутилка се катурна от барплота и се строши на пода. В тишината се чу тракане на токчета и видяхме как една много бясна Къртни нахлу в стаята.

— О, по дяволите! — изпъшка Зандър.

Някой изсвири весело.

— Добро утро, хора — извика Алек, когато влезе в дневната. Беше се изкъпал и облякъл, сякаш не е бил на никакъв купон. Когато видя Къртни, той се обърна да избяга, преди да го е забелязала.

— Да не си помръднал, Алек — изсъска тя. Той оклюма глава и бавно се обърна. — Трябваше да сте във фоайето преди половин час. Какво е станало тук, по дяволите?

— Ами правихме купон — започна да обяснява Зандър.

— Очевидно.

— Не мислехме да правим голям купон — каза Оливър, — но после…

— Какво ви става напоследък? — прекъсна го Къртни. Поклати глава и каза: — Няма значение. Не мисля, че искам да чувам отговора на този въпрос. Някой веднага да намери Джей Джей. След десет минути четиримата да сте във фоайето. — После излезе и затръшна вратата след себе си.

— Господи! — казах аз и седнах на дивана. — Аз съм виновна, нали? Много съжалявам, момчета. — Всички мълчаха, но Алек започна да се смее. Всъщност той само започна, а Оливър и Зандър се присъединиха. Гледах ги със зяпнала уста. — Какво има? Какво е толкова смешно?

— Не си виновна ти — едва изрече Оливър. — Не се извинявай.

— Но вие направихте купона заради мен, а сега Къртни е бясна.

Алек сви рамене.

— Знаеш ли какво? Доволен съм.

— Какво? Защо?

— И аз — каза Оливър. — Кога за последно сме я вбесявали така? Честно, не мога да си спомня. — И тримата се замислиха, после се спогледаха и се ухилиха като идиоти.

— Всички сте откачени — казах аз, клатейки глава. — Напълно откачени.

— Момчета, още ми се пикае — обади се Зандър.