Мариса Мейър
Уинтър (96)

Глава деветдесет и четвърта

Синдер беше още слаба и се придържаше за ръката на Каи, който я водеше през двореца на Артемизия за първи път след въстанието. Огромните прозорци и плочките по стените блестяха край нея на слънцето. Беше много красиво. Не можеше да повярва, че всичко това е нейно.

Нейният дворец, нейното царство, нейният дом.

Колко ли време щеше да мине, преди да свикне, че всичко е истина.

Ико бе подбрала една семпла рокля от гардероба на Уинтър и бе вдигнала косата й в сложна прическа. Синдер не смееше да мръдне глава от страх, че всичко ще се разпадне. Знаеше, че трябва да се чувства като могъща владетелка, но всъщност се чувстваше като немощно момиче, което участва в карнавал.

Черпеше сили от Каи и Ико. Андроидът не спираше да й оправя косата и тя за пореден път я цапна през ръцете.

Ръката на Ико отново работеше. Доктор Нандез успя да възстанови повечето функции на тялото й, но имаше още много за поправяне.

Когато завиха зад ъгъла, тя зърна новия си личен страж — Лиам Кини, редом до съветника на Каи, Кон Торин. До тях стояха Адри и Пърл.

Синдер забави крачка, беше развълнувана.

— Синдер.

Тя погледна Каи в очите, видя окуражителната му усмивка и сърцето й се разтуптя, но този път по друга причина.

— Знам, че се чувстваш странно, но аз съм тук, ако имаш нужда от мен. Не се бой — и сама ще се оправиш. Ще бъдеш невероятна.

— Благодаря — отвърна тя и едва се сдържа да не го прегърне, да се сгуши в ръцете му и да се скрие от цялата галактика. Може би завинаги.

— Освен това… — Той сниши глас. –… изглеждаш чудесно.

— Благодаря ти, че забеляза — обади се Ико.

Каи се разсмя, а в това време мислите на Синдер се пръснаха в хиляди посоки и тя сведе глава.

Все още накуцваше и умишлено не погледна второто си семейство. Когато наближи достатъчно, Кон Торин й се поклони. Жест на дипломатичност, помисли си Синдер, и си спомни гневните погледи, които този мъж й отправяше още от годишния бал, виждайки я за първи път. Но когато вдигна глава, съветникът се усмихваше. Дори изглеждаше съвсем приятелски настроен.

— Ваше Величество — рече Торин. — Позволете ми да ви благодаря от името на народа на Източната република за всичко, което направихте и за всичко, което ще направите.

— О, да, но няма защо.

Синдер едва преглътна и се осмели да погледне Адри.

Лицето на мащехата й беше изпосталяло. Сивите й коси се бяха увеличили тройно през изминалите седмици. За миг през ума на Синдер минаха всички неща, които можеше да каже на тази жена, но нищо вече не й се струваше важно.

Адри сведе поглед. Двете с Пърл се поклониха дълбоко.

— Ваше Величество — рече Адри тъй, сякаш дъвчеше лимон. До нея Пърл каза едва чуто: — Ваше Величество.

Ико изсумтя подигравателно. Синдер не знаеше, че някой от ескорта може да издават такива звуци.

Втренчила поглед в лицата им, тя се опита да измисли изискан отговор — нещо, което Каи би казал. Думи, които една добра кралица би изрекла, за да уталожи напрежението. Да им предложи прошката си.

Вместо това тя се обърна.

Кини допря юмрук в гърдите си, Синдер кимна, както се надяваше, величествено, и Каи я въведе през двойните врати. Тя го бе помолила да намери неутрално място, където да проведе срещата — не искаше да бъде в тронната зала, защото тя бе станала свидетел на твърде много кръвопролития; не искаше и солара на кралицата, нито някое друго място, което Левана би избрала. Влязоха в залата за конференции, в която имаше огромна мраморна маса и два холографа, които бяха изключени.

Вътре вече беше пълно с народ. Синдер преглътна, а необичайната тишина едва не я накара да се върне в коридора. Разпозна повечето от присъстващите, но без да губи време, мозъчният й интерфейс започна да изважда профилите им от нета.

Варгас, президент на Американската република.

Камин, министър-председател на Африканския съюз.

Камила, кралица на Обединеното кралство.

Уилямс, губернатор на Австралия.

Бромстад, министър-председател на Европейския съюз.

Доктор Нандез, известен кибернетичен хирург, също беше тук, както и Наинси, андроидът на Каи, който Синдер бе поправила много отдавна. Бяха го довели на Луната, за да запише днешното събитие за официалния протокол на Земята.

Адри и Пърл бяха отведени до масата.

Останалите присъстващи бяха Ико, Каи, Кон Торин и Синдер или Нейно Кралско Величество Селена Чанъри Джанали Блекбърн, кралица на Луната. Синдер се питаше дали да ги помоли да я наричат само по име.

Преди да заговори, световните водачи станаха на крака и заръкопляскаха. Кралицата се притесни, но запази присъствие на духа. Един по един, всички обиколиха залата и й се поклониха. Неочаквано я обзе страх и тя погледна Каи. Той сви рамене, сякаш искаше да каже, да, странно е, но ще свикнеш.

Когато официалните лица застанаха пред него, той допря ръка до гърдите си и сведе глава. Поклонът не беше изящен, но все пак придържаше Синдер с едната си ръка.

— Б-благодаря — заекна тя и се запита дали не е редно да направи реверанс, но тъй като и в отлично здраве не можеше да го изпълни както трябва, реши, че сега ще бъде направо трагично. Затова посочи с изкуствената си ръка и каза:

— Моля, седнете.

Ръкоплясканията стихнаха, но никой не седна.

Каи я отведе до челното място и й помогна да седне. Едва тогава останалите последваха примера й. Каи се настани от дясната й страна. Адри и Пърл заеха местата между Кон Торин и президента Варгас.

— Благодаря ви, че дойдохте за толкова кратко време — подхвана Синдер. Скръсти ръце на масата, но се почувства неловко и ги премести в скута си. — Знам, че бързате да се завърнете по домовете си.

— Съжалявам, че ще ви прекъсна — обади се кралица Камила, като по нищо не личеше да съжалява, — но ще използвам момента да ви поздравя, че отново си върнахте трона!

Думите на кралицата предизвикаха нови ръкопляскания, но Синдер остана с впечатлението, че не поздравяват толкова нея, колкото себе си, защото нямаше повече да им се налага да се разправят с Левана.

— Благодаря. Благодаря ви. Дано разбирате, че аз… Бъдете търпеливи с мен. Всичко е ново за мен и аз не съм…

Аз не съм кралица.

Тя огледа нетърпеливите, обнадеждени лица, които се взираха в нея, сякаш бе герой. Сякаш бе направила нещо изключително. Обходи с поглед масата и с всеки следващ човек, който виждаше, се чувстваше все по-нервна и не на мястото си. Всички бяха по-възрастни, по-мъдри, по-опитни. Стигна до Каи.

Щом го погледна, той й намигна.

Стомахът й се сви.

Тя се извърна настрани и изпъна рамене.

— Помолих да се съберете тук днес, защото отношенията между Земята и Луната отдавна са обтегнати и първата ми задача… — Тя се поколеба, премести отново ръце върху масата и преплете пръсти. Неколцина от присъстващите спряха поглед на протезата й, но се престориха, че не са я забелязали. — Искам първата ми задача като кралица на Луната да бъде сключването на мирен договор със Земния съюз. Дори сега това да е само символично, аз се надявам договорът да сложи началото на плодотворни и взаимноизгодни… политически… ъъ… — Тя погледна Каи.

— Отношения — подсказа й той.

— Отношения. — Тя изправи гръб. Надяваше се, че не звучи тъй глупаво, както се чувстваше. Край нея дипломатите закимаха в знак на уважение и съгласие. — Знам, че мирният договор трябва да започне с изтеглянето на лунните армии от Земята и аз ще се постарая това да стане в най-скоро време.

Хората край масата видимо си отдъхнаха.

— Всъщност — продължи Синдер, — доколкото разбирам под указанията на Каи… император Каи… Каито? — Тя вдигна въпросително вежди към него и си даде сметка, че за първи път от нея се очакваше да се държи официално в негово присъствие.

А Каи сякаш всеки миг щеше да прихне. Тя го изгледа ядно.

— Под указанията на император Каито — каза тя — част от военните отряди вече са на път към Луната.

Присъстващите отново закимаха. Вече бяха научили новината.

Тя преглътна мъчително. Не стигаше непрестанната, притъпена от лекарствата болка, а сега усети и сърбеж. Дано само не припадне на първата си среща като кралица.

— Луната и занапред ще произвежда и раздава лекарството против летумозис според вашите нужди и нашите възможности. Както знаете, то се получава от ненадарени лунитяни, които насила са държани в постоянна кома, за да се извлича кръвта им, а това е безспорно нарушаване на правата им. Научих, че е възможно да произведем в лабораторни условия тромбоцити, подобни на тези на щитовете — и се надявам да пренасоча усилията на учените в тази посока и така да намеря решение, което ще бъде справедливо за всички. Разбира се, лекарството, което имаме в наличност, незабавно ще бъде разпространено на Земята.

Кимане. Усмивки. Облекчение и благодарност.

Синдер се подготви за трудната част.

— Така, сега имам няколко… искания към вас.

Въодушевлението край масата отстъпи място на привидно търпение и леко напрежение. Синдер прибра един кичур зад ухото си.

— Искам да подчертая, че това са само искания. Вашият отговор няма с нищо да промени обещанията, които ви дадох. Не става дума за преговори.

— Първо. — Опита се да погледне в очите всеки един, но не можа и сведе поглед към ръцете си. — От дълги години киборгите са третирани като втора ръка хора… — Тя се покашля. Чувстваше изгарящото присъствие на Каи до себе си. — Аз отраснах в Източната република и го изстрадах на гърба си. На непълнолетните киборги се гледа като на собственост, но и те притежават права колкото андроидите. Хората имат предразсъдъци към нас заради неестествените способности, способности, създадени от човека, които според тях ни превръщат в заплаха за обществото. Но това не е вярно. Ние просто искаме да ни приемат, както и всички други. И тъй, аз искам от вас да прегледате законите за киборгите и ние да получим равни права с всички останали хора.

Тя се осмели да вдигне глава и зърна не едно зачервено лице, но никой не посмя да я погледне. Това бе новата кралица киборг на Луната.

Никой, освен Каи, който видимо се срамуваше да бъде причислен към останалите. Но въпреки решението му да спре лотарията с киборги за изследванията на летумозиса, много от несправедливостите, които се срещаха в останалите части на планетата, съществуваха в Републиката.

Пръв кимна Каи.

— Източната Република приема искането. Тези закони са несправедливи и остарели.

След дълго мълчание кралица Камила се покашля и заяви:

— И аз приемам. Ще започнем поправката на законите веднага след моето завръщане.

Министър-председателят Бромстад засрамен призна, че преди да промени закона, трябва да насрочи гласуване в парламента. Същото сториха и останалите републики, но по принцип всички приеха искането. Не съвсем сърцато, както забеляза Синдер, но се опита да прикрие смущението си. Само защото един киборг бе спасил света, изобщо не означаваше, че те са готови да се разделят с вековните си предразсъдъци, но тя се надяваше, че това е поне началото.

— Второ. Моля ви да премахнете всички ограничения върху емиграцията на лунитяните, тъй че те да бъдат свободни да пътуват до Земята, когато поискат — не искам повече Луната да бъде затвор за своите граждани. По същия начин, когато сме готови, ние ще отворим аеродрумите си за земляните. Както някога, когато Луната е била основана и хората са пътували и търгували помежду си. Струва ми се, че това е единственият начин нашите две общества да започнат да си имат доверие.

Докато говореше, Синдер забеляза, че останалите водачи си разменят погледи.

Но само австралийският губернатор се осмели да проговори:

— Аз разбирам мотивите ви, но как да повярвам, че лунитяните, които ще дойдат в нашите държави, няма… — Той се поколеба.

— Да ви манипулират? Да промият съзнанието на народите ви? Да извършат ужасни престъпления срещу човечеството, когато знаят колко лесно ще им бъде да се отърват от наказанията?

Той се усмихна кисело.

— Точно така.

— Трябва да се съглася — обади се министър-председателят Камин. — При цялото ми уважение вие сте твърде млада, Ваше Величество, и може би не знаете, че е имало време, когато пътуванията между Земята и Луната са били поощрявани и тогава хората са били масово манипулирани, принуждавани да се самоубиват, имало е изнасилвания… Много е трудно да се докаже, когато лунитянин манипулира землянин, но през повечето време ние дори не разбираме, че е извършено престъпление. — Гласът й взе да се надига и жената замълча. — Разбира се, нямам за цел да ви обидя, Ваше Величество.

— Няма нищо. Всъщност аз съм добре запозната с клането в Ню Хавън през 41 от третата ера, Глупавия поход от 18 от третата ера, станалият обществено достояние случай на Роджет Каприс от втората ера и още хиляди значими примери, в които лунитяните са използвали дарбата си върху хора от Земята.

Камин изглеждаше изненадана. Всъщност не само тя, а и всички останали.

Синдер се приведе напред и заговори отчетливо:

— Аз имам компютър в мозъка. И макар че няма да чуете да казвам, че съм най-умна или най-опитна в тази зала, бих ви посъветвала да не смятате, че заради младостта си съм и невежа.

— Разбира се — рече Камин, притеснена. — Простете ми. Не исках да ви обидя.

— Тревогите ви са основателни — каза Синдер. — Ако успея да ви предложа решение — обещание, че нито един землянин няма повече да бъде манипулиран или поне ще получи възможност да се защити от манипулация… вие ще приемете ли искането ми?

— Струва си да се обмисли — рече президентът Варгас. — Аз лично съм нетърпелив да узная какво е решението.

— Добре. — Синдер посочи мащехата си. — Това е Лин Адри, гражданка на Източната република.

Адри се сепна и огледа набързо известните хора край масата.

— Съпругът на Адри — Лин Гаран, е бил изобретател, специализирал в андроидните системи и кибернетиката. Починал е отдавна, но докато е бил жив, е изобретил едно… устройство, което се прикачва към нервната система на човек и може да го предпази от лунната дарба. Левана наскоро научи за устройството и по всякакъв начин се постара да се сдобие с патентите и схемите, дори стигна дотам, че тикна в затвора Адри, законната собственичка на технологията.

Адри беше пребледняла.

— Съжалявам, но аз не знам нищо. Това устройство, ако някога е съществувало, отдавна е изчезнало…

— Това донякъде е вярно — прекъсна я Синдер. — Доколкото ми е известно, са съществували само два работещи прототипа. Единият е бил инсталиран на жена на име Мишел Беноа, която беше убита по време на нападенията над Париж. Другият е в тялото ми. — Тя се обърна към доктор Нандез, чието любопитство за първи път бе събудено след началото на срещата.

Лекарката се приведе напред и подпря брадичка на дланта си.

— Върху гръбначния стълб ли? Видях го на холографа, но не знаех какво е.

Синдер кимна.

— Смятам, че устройството може да бъде премахнато, а хардуерът му — възпроизведен. Ако успеем да го копираме, ще дойде ден, когато всеки, който не иска да става жертва на биоелектрическа манипулация, ще може да се сдобие с него.

Сподавени възклицания на недоверие.

— Възможно ли е това? — попита Варгас.

— Напълно — потвърди Синдер. — Устройството работеше върху мен и върху Мишел Беноа.

— Не ми се иска да бъда песимист — обади се доктор Нандез, — но устройството във вас е сериозно пострадало. Може би ще успеем да създадем схема на хардуера, но според мен софтуерът е бил повреден и няма да може да се възстанови. Ако кралица Левана наистина е унищожила информацията, не знам как ще можем да го репродуцираме.

— Права сте. Моето устройство е било разрушено. — Синдер погледна Адри и Пърл, които едва успяваха да следят разговора. — За щастие, Лин Гаран е направил резервна схема за софтуера. Бил е достатъчно умен, че да го скрие на такова място, където никой не би и помислил да го търси. Вие знаете ли къде, Линджи?

Адри се стресна от официалното обръщение и поклати глава.

— Той го скри в чипа за идентичност на един нисък клас Serv9.2.

Ико изпищя.

По бузите на Адри пропълзя червенина. На лицето й се изписа и ужас, и просветление.

— О… но аз… но андроидът… аз не знаех, че тя е…

— Ценна? — Синдер се усмихна иронично. — Знам. Адри е разглобила въпросния андроид и го е продала на части.

Надигнаха се възклицания от възмущение и Адри и Пърл отнесоха не един гневен поглед.

— Всичко — добави Синдер — освен дефектния чип, който никой не е пожелал. Никой, освен Лин Гаран и… аз. — Тя кимна към Ико. — Чипът е в моята приятелка ескорт дроид. Не се съмнявам, че ще успеем да извадим информацията, съхранена там.

— Хм. — Ико допря пръст до челото си. — Спомням си, че Гаран качи някакви файлове, но си помислих, че е защита от вируси.

— Разбира се — продължи Синдер, — Лин Адри е собственичката на патента и технологията, затова ще бъде честно да получи компенсация. Предполагам, че ще можете да й дадете някакво възнаграждение от производството на устройството.

Всички, освен Адри изразиха съгласието си.

— Възнаграждение? — Погледът й се стрелна към Пърл, сетне пак към Синдер. — Колко… ще бъде това възнаграждение?

Ико сведе глава и рече недоволно:

— Прекалено много за вас.

Синдер сдържа усмивката си.

— Това е въпрос между вас и правителствените органи, на които ще го продадете. — Тя се облегна на масата и погледна мащехата си право в очите. — Но не ставай алчна.

Адри се дръпна назад в креслото. Но очите й грейнаха, когато някой спомена евентуалното производство. Милиони, може би милиарди устройства щяха да бъдат произведени през следващите десет години…

Адри взе ръката на дъщеря си. Пърл погледна майка си и най-сетне и тя сякаш разбра.

Устройството на Лин Гаран щеше да ги направи много, много богати.

Синдер си даде сметка, че не изпитва горчивина, както очакваше. Нека Адри получи възнагражденията, дъщеря си и живота си. От този ден насетне тя възнамеряваше никога повече да не се сеща за тях.

Съжаляваше единствено, че Пеони не е тук. Тя никога нямаше да си играе с Ико в кралските дрешници, като се преобличат с различни рокли. Очите й никога нямаше да заискрят, когато Синдер щеше да сложи короната си за първи път. Никога нямаше да се запознае с Каи — човекът, който се бе превърнал за Синдер в много повече от принц, император и невъзможна мечта.

— Остава последното ми искане — рече Синдер, решена да приключи със срещата, преди чувствата — добри или лоши, да я връхлетят. — То е свързано само с двама от вас. Президента Варгас и губернатора Уилямс. — Синдер се намести в креслото. — Става дума за Карсуел Трън.