Мариса Мейър
Уинтър (94)

Глава деветдесет и втора

Диагностика — завършена. Всички системи са стабилизирани. Рестартиране след 3… 2… 1…

Синдер отвори очи — таван, ярка светлина. Тя скочи и нададе вик от болката в гърдите.

Жената, която седеше до леглото, също извика и падна от стола на колелца. Металните клещи издрънчаха на пода до нея.

Каи се спусна напред и отметна назад разрошената си коса.

— Всичко е наред — рече той и задържа Синдер.

Тя притисна ръце към гърдите си. Точно там, където я болеше. Отвърна поглед от непознатата жена и се вгледа в Каи.

Примигна. Беше красив, но напълно изтощен. Пред очите й се появи текст в стерилно зелено.

Император Каито от Източната република

ID №0082719057

Дата на раждане: 7 април 108, трета ера

107 448 медийни резултата, обратен хрон

Публикация от 13 ноември, трета ера: В сутрешното си изявление император Каито информира пресата, че е отложил завръщането си на Земята за неопределено време, тъй като е необходимо да наблюдава реконструкцията на лунната столица…

Синдер затвори очи и текстът изчезна. Почака сърцето й да се успокои и пак ги отвори.

Беше завита с бяло ленено одеяло, тъй тънко, че през него се виждаше вдлъбнатинката, където протезата опираше в плътта на лявото й бедро. Лявата й ръка бе обърната с дланта нагоре. Кухината беше отворена и отвътре стърчаха жици, които трябваше да бъдат свързани.

— Какво правите с ръката ми? — попита дрезгаво тя.

Жената се изправи и изпъна бялата си престилка.

— Поправям я.

— Ето, пийни си. — Каи й подаде чаша вода. Синдер се втренчи в нея продължително, преди да я поеме. В това време съзнанието й си проправяше път към реалността. — Това е доктор Нандез. — Каи не сваляше очи от нея, докато пиеше. — Един от най-добрите кибернетични хирурзи на Земята. Пристигна вчера, за да… се погрижи за теб. — Той сви устни, сякаш не беше сигурен дали не е прекрачил границата помежду им.

Синдер му подаде чашата и огледа лекарката, която стоеше със скръстени ръце. Опипа панела на тила си, но той беше затворен.

— Не съм умряла, нали?

— За малко. Ножът е проникнал в една от изкуствените камери на сърцето ти и тялото ти е минало в режим на оцеляване. Камерата е спряла да работи и така останалите са функционирали… повече или по-малко. — Каи хвърли поглед към лекарката. — Правилно ли съм ви разбрал?

— Да, може да се каже — рече Нандез и леко се усмихна.

Сърцето на Синдер биеше при всяко вдишване.

— Ретина-дисплеят ми работи отново.

Лекарката кимна.

— Трябваше ти нов процесор — предишният не е бил пригоден за потапяне във вода. Чист късмет е, че е минал в режим на съхранение, иначе нямаше да можеш да контролираш крака и ръката си.

— Известно време не можех. — Синдер се опита да размърда кибернетичните си пръсти, но те останаха неподвижни върху завивките. — Съжалявам, че ви уплаших.

— Реакцията ти беше оправдана. — Доктор Нандез посочи ръката й. — Може ли?

Синдер се почувства неловко — дланта й бе открита и уязвима пред погледа на Каи.

Но после реши, че суетата е излишна, и кимна.

Доктор Нандез се доближи със стола до Синдер и сложи на леглото портскрийна си. Над екрана светна холограф — точно копие на ръката й.

— Легни си — рече Каи. — Пронизаха те в сърцето.

— Спомням си. — Тя изкриви лице и притисна ръка в раната. Сърцето й вече туптеше равномерно.

— Четиридесет и два шева и нещо ми подсказва, че вече си извадила няколко. Хайде, легни.

Синдер позволи на Каи да я сложи да легне — не беше сигурна, че коремните й мускули ще се справят сами. Отпусна се върху меките, чисти чаршафи и въздъхна с облекчение, макар ярката лампа на лекарката да я заслепяваше. Каи грееше с ореол от свръхестествена светлина.

— Левана? — попита тя.

— Левана е мъртва.

Успокоена от отговора, тя си спомни ясно изстрела и бликналата кръв. Но в съзнанието й заваляха други въпроси. Как е Крес, Трън, Скарлет, Вълка, Уинтър, Хиацинт, Ико…

— Всички са живи — рече Каи, сякаш мислите й бяха изписани в очите. — Крес обаче… състоянието й е стабилно. Надяваме се, че ще се възстанови, но още не е излязла от суспенсора. Скарлет получи леко сътресение, но е добре. Трън изгуби два пръста, но ако иска, ще му направят протези. Вълка… е, генните изменения не могат да бъдат премахнати без сериозен риск за здравето му, но той е жив и пак си е, хм, Вълка. Хиацинт пострада, но няма опасност за живота му, а принцеса Уинтър… — Той сведе поглед. Синдер усети бодване в китката и палецът й затрепери неконтролируемо. После се чу бръмчене и треперенето спря. — От началото на бунта е в истерия. Трябваше да я вържат. Мнозина и от двете страни намериха смъртта си, но… успяхме. От външните сектори пристигнаха тълпи и чародеите не можаха да овладеят всички. Часове след края на битката все още прииждаха хора.

Отново се чу бръмчене, после капачето щракна.

— Опитай сега — рече Нандез и изключи холографа.

Синдер повдигна ръката си. Беше лъсната до блясък и отразяваше черната й коса. Тя сви пръстите си един по един и завъртя китката си първо напред, после назад. Разпери пръсти и провери дали инструментите работят — всички, без пистолета, който се надяваше никога повече да не използва.

Погледна лекарката:

— Благодаря ви.

— Удоволствието беше мое. — Нандез се изправи. — След час-два ще намина пак да видя как си.

Щом лекарката излезе, Синдер усети как състоянието й се промени. Внезапно напрежение, внезапна неподвижност.

Тя облиза изсъхналите си устни.

— Сега ти ли си кралят на Луната?

Въпросът изненада Каи.

— Не. Левана никога не е била истинската кралица, затова нямаше законното право да посочи краля. Всъщност съм вдовец, но мисля, че мога да анулирам тази дребна грешка.

— Дребна грешка? — Синдер бе рискувала живота си толкова пъти, за да предотврати брака на Каи, че не можеше да го нарече „дребна грешка“.

— Временна грешка — рече той и премести лампата на хирурга, която заслепяваше Синдер. — Но в цялата суматоха така и не остана време да консумираме брака си.

Синдер се покашля.

— Излишна информация.

— Така ли? Не ти ли е любопитно?

— Стараех се да не мисля за това.

— Е, вече няма нужда да мислиш. Все още съм благодарен на звездите.

Синдер щеше да се разсмее, ако не беше силната болка.

Каи заобиколи от другата страна и седна на стола на лекарката. Приближи се и колелцата изтракаха по пода. Коленете му се опряха в леглото.

— Какво още искаш да знаеш, преди да те оставя да си почиваш?

Тя прокара език по небцето си. Да беше пийнала повечко вода.

— Аз ли съм… те вярват ли, че аз съм…?

— Кралицата?

Тя кимна.

— Да, Синдер. Ти си кралицата на Луната. — Думите бяха безпощадни. Жестоки. — Направиха ти ДНК тест, докато беше в безсъзнание. Ти си Селена. Според лунния закон това означава, че си била принцеса регент, докато навършиш тринадесет. След това си станала кралица на Луната. Левана е била самозванката. Хората те наричат „изчезналата кралица“. От нощта на битката празнуват завръщането ти. Естествено, все някога ще искат да има церемония — за да се спазят традициите.

Синдер прехапа устни. Спомни си годините, в които бе живяла под грижите на Адри. Механик, прислужница, вещ. А през цялото време е била принцеса, без да го знае.

— Дори оцелелите чародеи казват, че са предани на лунния трон и на онзи, който седи на него. Поне засега. Ще видим какво ще мислят, когато нещата тук се променят. — Каи се почеса зад ухото. — Имаме проблеми с армията. Отзоваваме изпратените на Земята части, но някои от войниците… не вярват, че войната е свършила. Напуснали са отрядите си и земните армии правят всичко по силите си да ги намерят, но се надяваме, че…

Тя хвана ръката му и той замълча.

Синдер се опитваше да свикне с мисълта, че тя е кралицата.

Напомни си, че това бе желанието й. Отговорността, дългът, правото, за които се беше борила. Шансът да отърве света от Левана и да промени страната, където е била родена. За по-добро.

Каи стисна пръстите й. Едва тогава тя осъзна, че го държи с киборгската си ръка.

— Съжалявам — каза й Каи. — Няма нужда да мислиш за всичко това сега. С Торин ще се погрижим ранените да получат помощ, градът да се почисти… о, и лекарството. Приготвяме голяма пратка за Земята, а техниците се трудят да произведат още. Вече изпратихме хиляда дози у дома с дипломатите, а утре вечер ще пратим много повече, макар… — Той се поколеба и през лицето му премина сянка. — Лекарството се приготвя с кръвта на щитовете, а законите за тях са много объркани и сложни. Без теб не посмях да предприема нищо. Но това е проблем, с който трябва да се заемем, когато си готова. — Той замълча и Синдер съзря в очите му противоречиви чувства. Каи си беше отдъхнал, че разполага с лекарството, но беше ужасен от начина, по който Левана се сдобиваше с него.

Тя се опита да се усмихне, но знаеше, че изглежда изтощена.

— Благодаря ти, Каи.

Той отметна глава и кичур коса падна над очите му.

— Съжалявам. Трябва да те оставя да поспиш. Просто… много се радвам, че си будна. За да си поговоря с теб за всичко.

— Колко време бях в безсъзнание?

— Почти три дни.

Тя изви очи към тавана.

— Три дни. Какъв лукс.

— Съвсем заслужен. — Каи взе ръката й и я целуна. — Почивай си. Трудното свърши.

— Нима?

Той се поколеба:

— Е, добре. Поне опасната част.

— Ще направиш ли нещо за мен?

За миг Каи свъси вежди, сякаш не му се искаше да поощрява неразумна идея.

— Каквото поискаш.

— Всички земни водачи ли заминаха?

— Не. Успяхме да ги измъкнем от Артемизия по време на боевете, но повечето се върнаха, щом научиха, че си успяла. Всички чакат да се срещнат с теб.

— Можеш ли да организираш среща? Аз, ти, земните водачи… и… Луната… има ли кабинет, министър-председател или нещо такова?

Той понечи да се пошегува, но се сдържа.

— Обикновено главният чародей е втори в страната, но Еймъри е мъртъв. В двореца сега цари тъжен безпорядък.

— Е, тогава избери онези, които смяташ, че трябва да бъдат поканени на официална среща. Важна среща.

— Синдер…

— А също и мащехата ми. Тя тук ли е още?

Той се намръщи.

— Да. Намерихме място за нея и дъщеря й на един от корабите на нашите представители, но той ще отпътува чак утре.

— Доведи и нея. А също и лекарката.

— Синдер, трябва да си почиваш.

— Добре съм. Трябва да свърша това час по-скоро, преди някой да се е опитал да ме убие.

Той се засмя, но я погледна нежно.

— Какво точно трябва да свършиш?

— Да подпиша договора от Бремен. — Тя се усмихна широко. — Искам да направя съюза ни официален.