Мариса Мейър
Уинтър (68)

Глава шестдесет и седма

Каи започваше да проумява защо Левана беше насрочила коронацията за този ден. Церемонията щеше да се състои в края на дългата артемизианска нощ — две седмици тъмнина, прекъсвана само от изкуствената светлина. Това щеше да бъде първият истински изгрев, който Каи щеше да види, откакто кацнаха на Луната. Нова зора, нов ден, нова империя.

Всичко имаше символично значение.

Той чакаше с нетърпение денят да свърши и в същото време му се искаше никога да не идва.

Стоеше на брега на езерото и гледаше синьо-черните води, които се простираха, докъдето поглед стигаше, а вълните се плискаха в краката му. Надяваше се, че новата зора ще се окаже много по-различна от очакванията на Левана, но надеждите му не бяха големи. След като Синдер падна в езерото, съдбата й му бе неизвестна. А дали лунитяните щяха да се отзоват на призива й и ако това станеше, дали щяха да имат успех, също не се знаеше.

Но поне със сигурност знаеше, че записът с намереното тяло на Синдер е нагласен. Въпреки далечните, неясни кадри Каи виждаше, че това е кукла, актьор или друга някоя нещастна жертва, изтеглена от дъното на езерото и преобразена така, че да прилича на Синдер.

А щом инсценираха смъртта й, значи не я бяха открили.

И тя беше жива. Трябваше да е жива.

Ако не друго, с приближаването на коронацията кралицата беше отменила някои от ограниченията на Каи и на другите гости от Земята. Най-сетне беше свободен да обикаля двореца и дори се осмели да слезе до брега на езерото, макар че на всяка крачка го следваха двама лунни стражи, но тъй като беше свикнал да е обграден от телохранители, той не им обръщаше внимание.

Левана дори му позволи да си вземе портскрийна, за да може да следи новините от Земята и да потвърди, че всички са добре на Луната.

Ха!

Пясъкът изпод краката му се оттегли заедно с вълната. Светът под него се разпадна. Стана му любопитно дали финият пясък е стрита лунна скала, или е докаран кой знае кога от някой земен плаж с бял пясък. За пореден път съжали, че не бе проучил по-внимателно и задълбочено историята на Луната и Земята. Искаше да знае какви са били отношенията им, когато Луната е била мирна колония, а по-късно и техен съюзник. Години наред Земята беше снабдявала спътника си със строителни материали и природни ресурси, а Луната се бе отплащала с безценни космически и астрономически проучвания. Всичко това означаваше, че връзката им отново можеше да бъде изградена въз основа на взаимна изгода.

Но не и с Левана.

Каи огледа брега от двете страни на езерото. Кралските гвардейци продължаваха да търсят и да чакат водата да изхвърли на брега киборга. Освен това ги виждаше от прозореца на покоите си да патрулират из града: щом те смятаха, че е възможно Синдер да е оживяла и да се е скрила някъде, той също бе склонен да вярва.

В това време в двореца цареше оживление покрай последните приготовления за коронацията. Благородниците — или семействата — се преструваха отлично, че се веселят от сърце. Дори на бъркотията от провалилата се екзекуция на Синдер махнаха с ръка, сякаш беше дребен неуспех, каквито неизбежно се случваха понякога. Всички с радост загърбиха действията на гвардейците и се отдадоха на пиршеството.

Ако призивите на Синдер за революция тревожеха благородниците, те с нищо не се издаваха. Каи се чудеше дали един-единствен човек от двора би хванал оръжие срещу народа, ако се стигнеше дотам, или всички ще се скрият в богатите си, красиви къщи и ще чакат хаосът да свърши, за да се закълнат във вярност на онзи, който седне на трона.

Каи прехапа устни, за да не се разсмее. Мечтите му бяха несъстоятелни, дребнави… Ала как само му се искаше да види лицата им, ако — когато — Синдер станеше кралица и съобщеше на семействата, че разточителният им живот е свършил.

Някой се покашля зад него и той погледна през рамо. Зад гърба му стоеше Торин, облечен с официален смокинг за коронацията, макар че все още оставаха няколко часа.

— Негово Императорско Величество, император Рикан — рече Торин. Това беше код, който си бяха измислили с останалите гости — започваха всяка своя среща, като споменаваха името на друг човек, който е присъствал на първата им официална среща. Идеята беше на Каи. Така разбираха, че не говорят с лунитянин, който използва обаянието си.

Каи се усмихна, когато чу името на баща си. Не помнеше кога бе срещнал с Торин, който беше неотменно присъствие в двореца още преди да се роди.

— Майка ми — рече той в отговор.

Торин сведе очи към босите му крака и навитите панталони.

— Имаме ли новини?

— Нищо? А при теб?

— Говорих за кратко с президента Варгас. Американците се страхуват. Струва им се, че ги държат като заложници.

— Умен човек. — Една вълна се разби в краката на Каи и той се олюля, заравяйки пръсти в пясъка. — Левана смята, че сме й в ръцете.

— Нима греши?

Каи се намръщи и не отговори. Сетне въздъхна.

Хвърли поглед през рамо и той видя, че Торин развързва официалните си обувки и сваля чорапите си. После подгъна ръба на панталоните си и нагази във водата до Каи.

— Обясних на Варгас, че ако Левана се сдобие с титлата императрица, ще се смири, така че ще можем да изготвим договор между Луната и Земята в границите на разумното. — Поколеба се, преди да добави: — Не му казах нищо за принцеса Селена. Стори ми се, че надеждите, които й възлагаме, ще му се видят най-малкото странни.

Каи се замисли. Той вярваше в принцеса Селена още преди да я открие. Още преди да узнае, че тя е най-способният, решителен човек, който някога е срещал. Още преди да започне да мечтае за съюз между Луната и Земята, но не и с кралица Левана.

— Ваше Величество — рече Торин с глас, който подсказваше, че се кани да започне тема, която нямаше да се понрави на Каи. Каи се приготви. — Мислили ли сте какъв ще бъде следващият ви ход, ако спасението, на което се надяваме, не дойде?

— Тоест, ако Синдер е мъртва, хората не се вдигнат на бунт и утре сутрин аз се окажа женен за императрица, която иска да ме убие, да поеме властта над моята армия, да обяви война на съюзниците ми и накрая да ги подчини?

Торин се изсмя иронично.

— Виждам, че сте мислили по въпроса.

— Разсъждавах за това напоследък. — Той погледна Торин с крайчеца на окото си и с почуда установи, че в съветника си съзира себе си на една по-зряла и мъдра възраст. Не че двамата си приличаха — Торин имаше грижливо подстригана, посребрена коса, издължен нос и тънки, строги устни. Но както стояха боси във водата, мушнали ръце в джобовете, Каи си помисли, че не би било лошо един ден да стане стабилен, способен мъж като Кон Торин. Или пък грижовен и умен като баща си.

— Какво става с бомбите, с които ще атакуваме биокуполите?

Торин се сепна.

— Още четири-пет месеца най-малко.

— И аз така си мислех. — Каи сви пръсти в пясъка. — Искам да разположим една флотилия кораби в неутралното пространство и колкото може по-близо до Луната, но без да предизвикваме тревога. След коронацията, ако Левана не пусне другите водачи да си тръгнат, ще изтръгнем принудително съгласието й. Искам всички да си заминат, колкото е възможно по-скоро.

— Ами вие?

Каи поклати глава.

— Трябва да взема лекарството. Не знам къде го държи, но ако е в Артемизия, трябва да се погрижа да го получа и по най-бързия начин да го отнесем на Земята. Трябва да успея дори във всичко друго да се проваля.

— А щом получите лекарството, сигурността ви ще бъде наша първа грижа. Ако кралицата наистина иска да ви убие, за да вземе властта над Републиката, трябва да вземем мерки това да не се случи. Ще увеличим охраната ви. Ще ви отделим физически от нея. Няма да позволя да ви принуди с манипулацията си да се убиете.

Каи се усмихна, трогнат от загрижеността на Торин.

— Все разумни предложения, Торин, но няма да се стигне до тях.

Торин се извърна към него, но Каи гледаше към хоризонта, където черните води се сливаха с черното небе. В далечината слънцето се отразяваше в някои от куполите, но денят настъпваше постепенно и Каи не забелязваше промяната. Изгревите на Луната настъпваха мъчително бавно.

— За малко да я убия вчера. Малко ми остана. Можех да сложа край на всичко, но не успях.

Торин изсумтя възмутен.

— Та вие да не сте убиец! Трудно ми е да мисля за това като за недостатък на характера.

Каи понечи да каже нещо, но Торин продължи:

— Дори и да бяхте успели, щяхте да си навлечете гнева на чародеите и стражите в залата. Те щяха да убият не само вас, но и всички гости от Земята. Разбирам извора на подобен импулс, но се радвам, че не се е случило.

— Прав си. Но следващия път ще успея.

— Следващия път?

Каи тикна ръце в джобовете си.

— Няма да си тръгна от Луната, преди да реша този проблем. Не мога да й позволя да управлява Земята. Ако Синдер… ако принцеса Селена, се провали, аз няма да се проваля.

— За какво говорите?

Каи измъкна краката си от поглъщащия го пясък и се обърна към Торин:

— Левана няма да ме убие веднага, ако успея да я убедя, че разполагам с информация, която й е нужна — за нашите военни методи, за ресурсите… Ще се опитам да й дам причина да ме запази жив, поне за известно време — три-четири месеца. И когато оръжията са готови, а лекарството е стигнало до всички, ще издам заповед армията на Източната република да бомбардира Артемизия.

Торин отстъпи назад.

— Докато вие сте в града?

Той кимна.

— Само така мога да съм сигурен, че Левана ще бъде тук по време на нападението. Тя няма да заподозре нищо. Щом аз съм до нея, ще си мисли, че ни държи в ръцете си. С една атака ще премахнем нея, чародеите и най-силните люде в двора й. Те няма да могат да ни спрат нито с манипулации, нито с промиване на съзнанието. Ще има невинни жертви, но ще се опитаме да разрушаваме само централните сектори и щом тук настане хаос, Земята ще предложи помощ за възстановяването й.

Торин поклати глава. Беше затворил очи, сякаш вече не издържаше да слуша плана на Каи.

— Не, не бива да се жертвате.

— Готов съм. Няма да й позволя да завладее страната ни. Повече от век в Земния съюз цари мир — няма да допусна моето решение да го разруши — Той изпъна рамене. — Затова е важно Републиката да се управлява от умен и честен човек. Според клаузите на Обединението, в случай че последният наследник на империята очаква смъртта си, без да е създал потомство, то трябва да посочи човек, който да наследи трона, народът ще направи своя избор и след гласуване ще бъде избран новият император или императрица. — Той погледна Торин. — Посочих теб. Официалното ми изявление е в Наинси. Тъй че… — Той преглътна. — Успех на изборите.

— Аз не мога… няма…

— Всичко вече е подготвено. Ако измислиш по-добър план, с радост ще го чуя. Но няма да позволя на тази жена да управлява Източната република. За мен ще бъде чест да умра в служба на родината си. — Каи хвърли поглед към двореца и терасата на тронната зала, който се издаваше над тях. — Стига да успея да я убия заедно със себе си.