Мариса Мейър
Уинтър (46)

Глава четиридесет и шеста

Без да разбере как, Каи отново се оказа облечен като младоженец. Думичка не продума, докато стилистите оправяха косата и одеждите му. Ако пак ги видеше, нямаше да може да познае ни един от тях.

Синдер беше мъртва. Или пък Левана я държеше някъде. Каи не можеше да реши кое от двете е по-лошо.

Синдер.

Отново и отново нашепваше мислено името й и всеки път трън се забиваше в плътта му.

Смелата, решителна Синдер. Умната, находчива, саркастична Синдер.

Императорът отказваше да повярва, че е мъртва. Какво в действителност показваше един пръст? Той прехвърли в ума си и най-невероятните възможности. Левана нарочно му е пратила този пръст, изработен от някой занаятчия, за да го измъчва. А може би Синдер го бе изгубила в битка, но все пак се бе спасила. Или… сигурно имаше и друго обяснение. Тя не можеше да е мъртва.

Не и Синдер.

Умът му беше размътен както в онзи следобед, който изкара в мъгляв сън. Мъгляв кошмар.

Но дали пръстът означаваше онова, от което се боеше, или не, той скоро щеше да стане съпруг на Левана. И то след всичките им мечти и надежди. Всичко щеше да свърши тъй, както кралицата го бе замислила от самото начало.

— Какво правя всъщност? — попита той Торин, който се върна, преоблечен с костюм.

Дали пък това не беше чародей, който се бе преобразил на Торин…

Каи стисна очи.

Мразеше всичко тук!

Торин въздъхна и се приближи до него. Земята висеше над тях, почти изпълнена докрай в небето, осеяно със звезди.

— Слагате край на войната — рече съветникът му — и получавате лекарството.

Младият император толкова често използваше същите аргументи, че те вече губеха смисъла си.

— Не трябваше да става така. Все си мислех… наистина вярвах, че тя има шанс.

Торин сложи ръка на рамото му. Все беше някаква утеха.

— Още не сте сключили брака, Ваше Величество. Още можете да кажете „не“.

Горчив смях се изплъзна от устата му.

— Докато всички сме затворени тук? Та тя ще ни изколи до един.

Беше грешка да идват тук. В крайна сметка добрите му намерения нямаха значение. Той се бе провалил.

В стаята влезе чародей с по един от стражите на Каи от двете му страни, но на всички беше ясно като бял ден, че те са само за украса.

— Тук съм, за да ви отведа в балната зала — рече чародеят. — Церемонията ще започне всеки момент.

Каи избърса ръце в копринената си риза. Но те не бяха влажни и лепкави, а сухи. Съвършено сухи и леденостудени.

— Добре. Готов съм.

Торин остана до него, докато вървяха по просторните дворцови коридори, но накрая беше принуден да отиде при останалите гости от Републиката. Всичко стана като в захлас и макар Каи да имаше чувството, че върви с железни обувки, твърде бързо стигнаха до балния салон.

Императорът пое въздух, невярващ, уплашен.

Предишния ден по време на репетицията всичко му се бе видяло като шега. Като игра, в която за първи път държи печелившата карта. А сега, когато чародеят му даде знак да заеме мястото си пред олтара в единия край на залата и той зърна стотиците екзотично облечени лунитяни, обградили го от всички страни, надеждите му рухнаха.

Това не беше игра.

На подиума зад украсения в златно и черно олтар, над който светеха стотици сфери, стоеше министър-председателят Камин. Тя погледна Каи в очите. Лицето й излъчваше съчувствие. Жената едва ли си даваше сметка, че Левана смята да завладее и нейната страна, щом веднъж здраво стисне в юмрука си Републиката. А кралицата смяташе да покори всички.

Вдишай. Издишай. Той отвърна очи, без да отговори на усмивката на Камин.

Множеството беше по-голямо, отколкото очакваше — най-малко хиляда души, издокарани с най-хубавите си дрехи. Контрастът между приглушените цветове на земните гости и бляскавите и флуоресцентни костюми на лунитяните беше смешен. По средата на залата се виеше пътечка, оградена с канделабри с ярки сфери над тях, които припламваха. Пътеката беше застлана с черен килим с пришити кристали, подобно на нощното небе, което на Луната беше вечно.

В залата се възцари мълчание, необичайно мълчание, твърде контролирано, твърде пълно.

Сърцето му затуптя неконтролируемо в гърдите му. От този миг се страхуваше, това беше участта, срещу която толкова дълго се бореше. Никой нямаше да му помогне. Беше сам, сякаш прикован за пода.

В другия край на залата масивните врати се отвориха и прозвуча тържествен сигнал. В края на пътеката се появиха мъж и жена във военни униформи, които носеха знамената на Луната и Източната република. Щом се разделиха и поставиха знамената на стойките от двете страни на олтара, влязоха под строй лунни стражи в пълно бойно снаряжение. Когато стигнаха до олтара, те също се разделиха в две колони и застанаха като защитна стена около подиума.

След тях по двойки по пътеката минаха шестима чародеи в черно, грациозни като черни лебеди. Следваха ги двама в червено, а най-отзад вървеше чародеят Еймъри Парк, целият в бяло.

От невидими колони се чу глас:

— Всички да станат за Нейно Кралско Величество, лунната кралица Левана Блекбърн.

Хората се надигнаха.

Каи стисна треперещите си ръце зад гърба си.

Най-напред на светлината от вратите се появи силуетът й — съвършено тънка талия, дълъг шлейф. Кралицата пристъпваше с високо вдигната глава и сякаш не докосваше пода. Роклята й беше кървавочервена, а на шията й проблясваха изящно изработени златни верижки. Левена напомняше на Каи на разцъфнал мак малко преди да увехне. Лицето й беше покрито с воал от чисто злато, който се развяваше като платно на кораб, докато вървеше.

Когато наближи, Каи успя да различи лицето й. Устните й бяха начервени в същия цвят като роклята, а очите й горяха победоносно. Тя се качи на подиума и застана до Каи. Роклята се надипли в краката й като червена локва.

— Можете да седнете — рече безплътният глас.

Гостите седнаха по местата си. Министър-председателят взе портскрийна си от олтара.

— Дами и господа, лунитяни и земляни — подхвана тя, а скритият микрофон понесе гласа й над множеството. — Събрали сме се днес, за да станем свидетели на историческия съюз между Земята и Луната — съюз, основан на доверие и взаимно уважение. Това е значим момент в историята ни, който винаги ще символизира трайната връзка между лунитяните и земляните.

Тя замълча, за да може думите й да стигнат до хората. На Каи му идеше да повърне.

Камин погледна младоженката и младоженеца.

— Тук сме, за да станем свидетели на брака между император Каито от Източната република и кралица Левана Блекбърн от Луната.

Каи впери поглед в Левана през воала й. Ироничната й усмивка потисна съпротивата му да приеме истината.

Синдер или беше пленена, или мъртва. Сватбата щеше да мине, както беше предвидено, а след два дни щеше да се състои и коронацията.

Беше останал само той. Последната защитна линия между Левана и Земята.

Е, така да бъде.

Той стисна зъби и отново погледна свещенослужителя. Кимна леко. Сватбата започна.