Мариса Мейър
Уинтър (60)

Глава шестдесета

— Жителите в ГМ-3 са надвили стражите, изпратени да потушат размириците, които започнаха във фабриките вчера следобед — Еймъри изреждаше фактите от портскрийна си, сякаш това бяха обичайните новини за деня. Левана се включи във фарса, слушайки доклада със спокойно лице. Само кракът й потропваше от сдържана ярост по лъскавите плочки на солара. — Ще изпратим друг отряд стражи, но този път с тях ще има и чародей. Бунтът във ВМ-2 беше потушен, но има шестдесет и четири жертви сред цивилното население, а петима стражи са убити. Правим пълно преброяване на сектора, но по наши изчисления близо двеста граждани са избягали, преди метежа с неустановено количество оръжия и амуниции. Стражите във всички съседни сектори са в повишена бойна готовност.

Левана потисна дългата си въздишка. Отиде до масивните прозорци, които гледаха към града. Нейният безупречен, чист, спокоен град. Струваше й се невъзможно на планетата й да цари такъв хаос, не и когато тук беше тъй спокойно, тъй нормално.

И всичко това заради онази, киборга, ужасния й запис и глупавите й речи.

— Шестнадесет селскостопански сектора са отказали да натоварят влаковете — изреждаше Еймъри. — Научихме, че един неохраняван влак, натоварен с млечни продукти, повечето от които предназначени за тържествата тази седмица, е бил нападнат от група цивилни извън сектор АР-5 и е бил ограбен. До този момент не сме успели да задържим крадците и да си върнем откраднатите храни. — Той се покашля. — В сектор ГМ-19 хората са блокирали две от трите гари, а тази сутрин са избили двадесет и четирима стражи, изпратени да съборят блокадите. Събираме отряд, воден от чародей, който да изпратим и там.

Левана разтри схванатото си рамо.

— В сектор СБ-2…

Асансьорът иззвъня в средата на стаята и Левана откъсна поглед от града. Чародеят Линдвурм влетя в солара и се поклони набързо, черните му ръкави се повлякоха по пода.

— Ваше Величество.

— Ако си дошъл да ми кажеш, че във външните сектори цари безредица и хората се бунтуват, боя се, че много си закъснял. — Тя щракна с пръсти на прислужника, който стоеше до вратите на асансьора. — Донеси вино.

Прислужникът хукна да изпълни заповедта.

— Не, кралице, нося новини от казармите, от поделение 117.

— Какво? Да не би и те да са въстанали? — засмя се Левана, но под истеричния й кикот се таеше растящ ужас. Нима киборгът бе обърнал цялата страна срещу нея с такава лекота?

— Може би, кралице.

Левана се обърна рязко към него.

— Какво искаш да кажеш с това „може би“? Това са моите войници. Те не могат да въстанат срещу мен.

Линдвурм сведе поглед.

— Преди два часа охраната ни получи известие, че принцеса Уинтър е засечена пред тези казарми.

Усмивката на Левана изчезна.

— Уинтър? — Тя хвърли поглед на Еймъри, който се изопна, обзет от любопитство. — Значи тя е жива. Но какво прави там?

— Системата е засякла пръстовите й отпечатъци на влизане в казармите. След като са научили за нарушаването на сигурността, осемте останали чародеи на поделение 117 са били изпратени да проверят дали принцесата представлява заплаха.

— Сигурно ще е прекалено да се надявам, че са намерили милото момиче, разкъсано на кървави парчета.

Зверовете сигурно са убили Уинтър, без да се колебаят — нали затова бяха създадени. Но тя подозираше, че не се е случило така.

— Доколкото знаем, когато чародеите са пристигнали, войниците са се нахвърлили върху тях. И осмината са мъртви.

Кръвта на Левана кипна, запулсира в слепоочията й.

— А Уинтър?

— Принцесата и войниците са напуснали казармите. Охранителните камери показват как влизат в най-близкия сектор на повърхността — ПД-12. Това е един от въстаналите сектори, но не смятаме, че той е сред онези, които крият най-голяма заплаха.

— Съобщавате ми, че моите войници са застанали на страната на момичето?

Линдвурм сведе глава.

Прислужникът се върна със сребърен поднос с гарафа и кристална чаша. Той наля виното и Левана чу как шишето потраква в ръба на чашата. Тя я пое, без да усеща тежестта й.

— Напусни! — заповяда тя и прислужникът побърза да излезе.

Тя се върна бавно до прозореца. Нейният град. Нейната луна. Планетата, която някой ден щеше да управлява, стоеше на хоризонта, почти пълна.

Очакваше, че Хиацинт ще направи някоя глупост. Но се надяваше, че той ще разбере колко безплодно би било да спаси принцесата и така да ускори смъртта на Уинтър, и то по най-безболезнения начин. В края на краищата тя бе проявила милосърдие. Милост.

Но той не бе оправдал очакванията й. Уинтър беше жива и се опитваше да отмъкне армията на кралицата, както беше спечелила любовта на народа, а Селена съсипваше всичките й планове.

Левана си представи сцената. Покорната, луда Уинтър пърха с мигли и жестоките зверове се влюбват в нея. Как ли са се умилквали около нея! Как ли са коленичили пред нея, за да изпълнят всичките й желания! Готови да последват любимата си принцеса навсякъде!

— Кралице — обади се Еймъри и докосна с юмрук гърдите си. — Чувствам се лично отговорен за това, че не успяхме да намерим принцесата по време на претърсването в РМ-9. Позволете ми да поправя грешката си. Нека да отида в този сектор и да се погрижа за нея. Втори път няма да се проваля.

Тя се обърна.

— Смяташ да я убиеш ли, Еймъри?

Мълчание — кратко, но мълчание.

— Разбира се, кралице.

Левана се засмя и отпи от виното.

— Неотдавна ти поиска ръката й. Мислиш ли, че Уинтър е красива?

Той се засмя.

— Кралице. Всички смятат, че принцесата е красива, но никой не може да се мери с Ваше Величество. Вие сте съвършена.

— Започвам да се чудя дали съвършенството не е своего рода недостатък. — Тя се подсмихна. — Може би един недостатък би допринесъл за съвършенството. — Тя прикова Еймъри с ядния си поглед и промени обаянието си. Три остри, кървави резки се появиха на дясната й буза.

Мъжът преглътна.

— Познавам те от години, Еймъри. Знам, че обичаш жените да бъдат съсипани, нещастни. От теб наистина щеше да излезе добра партия… ти си толкова жалък, колкото и тя. — Левана хвърли чашата. Еймъри се приведе и се опита да я хване. Тя се счупи в пода, а виното се разля — смесица от вода и кръв опръска обувките на кралицата. — Ще имаш възможност да се докажеш, но не с Уинтър. Изглежда, никой не притежава нужната смелост да свърши необходимото — нито ти, нито Хиацинт Глина, нито дори любимите ми войници. До гуша ми дойде от разочарования.

Тя им обърна гръб. Зави й се свят заради предателството, от отвращение и ревност — да, даже и ревност. И то заради онова невзрачно дете. Слабото, крехко създание.

Отдавна да я беше убила, преди да стане тъй красива. Трябваше да го стори още като я видя в люлката; когато й заповяда да вземе ножа, а не да разчита, че няколкото белега ще сложат край на шушуканията в двора, че тринайсетгодишната й доведена дъщеря е най-красивото момиче на Луната.

Да не беше дала онова глупаво обещание на Еврет. Но и бездруго какво струваха обещанията пред умиращ?

Дишането й отново се успокои и тя премахна белезите от безупречното си лице.

Чародеят Линдвурм въздъхна шумно и й напомни за себе си.

— Кралице, ще съберем оперативна група за принцесата и дезертиралите войници. Искате ли да дам заповед да убият принцесата на място?

Тя хвърли поглед през рамо.

— Аз съм добра кралица, нали?

Линдвурм примигна сепнат.

— В това няма никакво съмнение.

— Аз запазих целостта на страната. Поех на война, за да може народът ни да се радва на земните блага. За тях го направих. Защо ми причиняват това? Защо обичат нея, когато тя с нищо не го е заслужила? Ако не беше толкова красива, щяха да прозрат истинската й същност — тя е притворна, коварна. Присмиваше се на всичко, в което вярваме.

Еймъри и Линдвурм мълчаха.

Левана въздъхна на пресекулки и рече троснато:

— Намерете друг прислужник, който да ми донесе още вино.

Линдвурм се поклони и се оттегли.

— Смъртта не е достатъчна за нея — промърмори Левана на себе си, минавайки край Еймъри. — Смъртта беше милостивата възможност, защото аз дадох дума на съпруга си, но тя изгуби правото на милост. Искам всички да видят що за човек е. Колко слаба и жалка е както отвън, така и отвътре.

Еймъри сви устни и със самодоволен вид рече угоднически:

— Кажете ми как най-добре мога да ви служа.

— Този бунт продължава твърде дълго. Спрете храните за външните сектори. Ще ги пуснете пак само когато хората се помолят за прошка. Време е да припомня на народа на Луната какъв късмет има, че аз го управлявам. — Сърцето й запърха в очакване. — И прати да повикат доктор Еванс. Имам специална задача за него.

— Ами принцесата, кралице?

— Не се тревожи за скъпата си, обезобразена принцеса. — Левана се подсмихна и прекара палец по челюстта на Еймъри, за да изтрие една капка вино. — Аз сама ще се погрижа за нея, както трябваше да сторя много отдавна.