Мариса Мейър
Уинтър (66)

Глава шестдесет и пета

Хиацинт, Крес и Трън излязоха и оставиха Синдер да се опита да поправи някак Ико. А тя почти веднага разбра, че няма да успее да върне андроида към нормалното му функциониране. Не и след като Ико й даде пръста си, плюс няколко жички, необходими за подвижността на ръката й. Освен това не разполагаха нито с резервни части, нито с изкуствена кожа, за да поправят прореза на рамото и дупката от куршум в гърдите й. Но Синдер успя да сглоби временни кости и така да намести ставите й, че Ико поне можеше да движи лакътя и китката си. И когато накрая тя си отдъхна, Синдер знаеше отлично как се чувства андроидът.

Докато Синдер работеше, Ико й разказа как са успели да се промъкнат в Артемизия на товарния влак, как повечето от влаковете са били спрени и претърсвани и колко уплашена е била Левана.

Когато свърши, Синдер на свой ред й разказа как са я докарали обратно в Артемизия, как с Вълка са били разделени и сега тя няма представа какво е станало с него. Разказа й и за Каи, който й се бе видял напълно здрав, но много уплашен.

Попита дали са излъчили и процеса срещу Адри.

— Адри ли? — Ико запърха с мигли, сетне рече: — Не разбирам.

— Адри и Пърл са тук. Адри беше съдена преди мен — обвиниха я, че крие патента за оръжие, което може да неутрализира лунната дарба. Струва ми се, че Левана е научила за изобретението на Гаран, което инсталираха в гръбнака ми.

Ико събра пръстите си, имитирайки замисленост.

— Съвсем логично е Левана да иска да унищожи подобно нещо.

— Знам. Не ми беше хрумвало преди, но това устройство ще промени баланса на силите между Луната и Земята. Ако някога сключим съюз с тях, то би било единственият начин земляните да разберат, че не ги манипулират.

— Това е гениално. Винаги съм обичала Гаран. Той беше мил с мен, дори след като откри, че чипът ми е дефектен. И винаги обновяваше софтуера ми. Е, преди Адри да ме разглоби. — Тя замълча. — Първия път.

Синдер се усмихна на себе си. Когато за първи път видя Ико, тя представляваше купчина части за андроид, захвърлени в кутия, и някой трябваше да ги сглоби. Ико беше първият й проект — опит да се докаже пред новото си семейство. По онова време дори не подозираше, че андроидът ще стане една от най-добрите й приятелки.

Усмивката й се стопи.

— Ико, софтуери за Serv9.2, които се обновяват, не се произвеждат от над десет години — рече тя подозрително.

Ико подръпна една от плитките си.

— Никога не съм се замисляла за това. Мислиш ли, че той се е опитвал да поправи грешката, която е направила Ико… Ико?

— Не знам. Мисля, че не. Той е програмирал андроиди все пак. Ако е искал, вероятно е могъл да те препрограмира като обикновен андроид. — Поколеба се. Ако Лин Гаран не беше обновявал софтуера на Ико и не се бе опитвал да я поправи, тогава какво е правил? — Може би няма значение. Гаран е изобретил това устройство, но явно Левана е унищожила всичките му записки. Ако моят софтуер не е бил повреден от доктор Ърланд, то скокът в езерото надали много е помогнал… — Тя замълча и се вгледа в Ико.

— Какво?

— Нищо. — Синдер поклати глава. Имаше твърде много проблеми и загадки за решаване. Мистерията с устройството на Гаран трябваше да почака. — Просто не мога да си представя как Левана изобщо е узнала за него.

— Аз й казах.

Синдер се обърна към вратата, където Хиацинт стоеше притихнал и неподвижен като самата рамка. На лицето му се мъдреше чудесна синина благодарение на любезното съдействие на Трън.

— Ти си й казал?

— Информацията е скъпа стока. Размених я за живота си.

Човек трудно можеше да разчете чувствата на Хиацинт, но Синдер си мислеше, че тази търговия го е ядосала много. Спомни си, че доста отдавна, още в малкия оазисен град Фарафра, тя му каза за устройството, което пречеше на лунитяните да използват дарбата си и не можеха да полудеят. Тогава на лицето му се изписа любопитство, граничещо с глад.

Тя потисна възклицанието си.

Уинтър.

Естествено.

Хиацинт посочи с брадичка към коридора:

— Не ми се ще да ви притеснявам, но короната току-що пусна нов запис. Твърдят, че си умряла.

Той и Ико я отведоха до домашното кино с огромни кресла с вградени машини за напитки. Трън и Крес стояха до грамадния холограф, на който се виждаше Левана. Тя носеше воала си, но звукът беше спрян. Огромното изображение накара Синдер да потрепери.

— Хиацинт каза, че са намерили тялото ми.

Трън й хвърли бегъл поглед.

— Така се говори, момичето е мъртво. Извадили са те от езерото снощи. Дори имат нещо като манекен с боядисана метална ръка и не спират да излъчват неясната му снимка. Стой тук и ще видиш. Мине, не мине и пак го пускат заедно с речта на Левана. Забавленията на тази скала са ужасно скучни.

— Какво казва?

Трън заговори с писклив глас, подражавайки на кралицата:

— Самозванката, която се представя за моята любима племенница, беше победена… Да оставим тези несгоди зад нас и да продължим с коронацията… Аз съм душевноболна, жадна за власт откачалка и дъхът ми мирише ужасно под този воал.

Синдер се засмя. Провери колко е часът според вътрешния си часовник и чак тогава си спомни, че той вече не работи.

— Колко време остава до коронацията?

— Девет часа — отвърна Ико.

Девет часа! Вече цяло денонощие бяха в тази къща и почти през цялото време тя спа.

— Ето, има и списък… — Крес посочи холографа, на който на заден план вървеше списъкът на секторите и образуваше постоянно движещ се кръг около Левана.

— Това е интересната част — рече Трън. — Издала е указ, с който всеки сектор, нарушил вечерния час или подкрепил „самозванката“, ще бъде блокиран и с него ще се разправят след коронацията. После все така сладкодумно иска народът да се покае и да измоли милост от своята кралица.

— Явно доста хора са се надигнали след твоя номер на сватбеното пиршество — обади се Хиацинт. — Броят на блокираните сектори расте.

— Колко са?

— Осемдесет и седем при последното броене — отвърна Крес.

— Включително РМ-9 — добави Трън — и всички сектори в околността. Вместо да потуши бунта, атаката, изглежда, е разгневила хората още повече.

Осемдесет и седем при последното броене.

— И според вас те всички… всички тези сектори… — Синдер преглътна. Главата й още беше замаяна. — Какво означава това според вас?

— Означава, че кралицата има лош ден — рече Хиацинт.

Трън кимна.

— Може някои да са били включени в резултат на параноята й, но още когато с Ико се опитвахме да се вмъкнем в Артемизия, се носеха слухове, че в редица сектори тунелите са затворени и по този начин са спирали храните за столицата, ограбвали са оръжието от фабриките и ей такива работи. А това беше преди процеса ти. Разбира се, ние не знаем дали народът наистина вярва, че си умряла, но според мен на този етап май няма значение. Ако си жива, тогава ти си велик революционер. Ако си умряла, значи си велика мъченица.

— За мен има значение — рече Синдер, докато следеше списъка.

Осемдесет и седем сектора бяха готови да се бият за нея — за себе си. Във всеки сектор, доколкото беше видяла, живееха поне по хиляда души, а понякога и много повече. Това трябваше да е предостатъчно да падне столицата и да свалят Левана…

Само дето всичките тези хора бяха в капан.

— Не припадай — пошегува се Трън.

Тя го погледна.

— Какво?

— Виждаш ми се уплашена.

Синдер го изгледа ядно и взе да крачи насам-натам.

— Може ли да направим нещо с барикадите? Хората няма как да ни се притекат на помощ, ако са затворени в секторите.

— О, съкровище — рече Трън, — изпреварили сме те. Крес?

Крес изкара холографа на Луната, който проучваха толкова време на „Рампион“ — всички куполи и подземни тунели върху скалистата, осеяна с кратери лунна повърхност. Тя беше отбелязала блокираните сектори според списъка на Левана на записа. Това беше само малка част от секторите, но беше възможно да има и още, за които Левана засега не знаеше.

Кралицата се интересуваше от онези, които бяха в близост до Артемизия, и това беше логично. Нищо чудно, че се бе уплашила — революцията бе допълзяла до прага й.

Крес увеличи Артемизия, а след това и двореца.

— Барикадите се контролират от основната мрежа за сигурност, която се управлява от центъра по сигурността в двореца — обясни тя. — Мога да проникна там от разстояние, но не и без да задействам алармите. Поне не с малкото време, с което разполагам. Тъй че…

— Решихме да влезем в двореца — рече Трън. Той се бе изтегнал върху едно от креслата.

— Естествено — отбеляза Синдер.

— Промъкнахме се в Ню Бейджин, ще се промъкнем и в Артемизия. От там Крес ще свали барикадите във външните сектори и ще настрои бариерите около централния купол така, че да се отворят в края на коронацията. — Той напълни един скъп бокал с някаква синя напитка от машината в стола и отпи голяма глътка. — Това е най-добрият начин да координираме изненадващото нападение и да направим така, че всички да влязат едновременно в Артемизия, макар че няма да можем да общуваме помежду си.

Крес премести фокуса на холографа върху осемте тунела, които бяха единствените входове и изходи към града, с изключение на корабните портове.

Синдер разтри китката си.

— Много е опасно да ви пратим вътре. Предпочитам Крес да свали барикадите от разстояние дори да задейства алармите.

— Ставаме двама — рече Трън, — но това не е единствената причина да влезем в двореца. Трябва да се доберем до залата за излъчване на кралицата, ако искаме да направим нещо с твоя запис. Левана е спряла всякакъв външен достъп до системата след последния ти номер, тъй че ако искаме да го излъчим навсякъде, ще трябва да го направим отвътре.

Синдер си пое рязко въздух.

— А записът… струва ли си?

— О! — Ико притисна ръце към лицето си. — Ужасен е!

— Супер е! — ухили се Трън.

— Ще го пусна ей сега. — И Крес се обърна към холографа.

— Моля те, недей — рече Ико. — Няма нужда пак да го гледаме с тези размери.

Синдер тропна с крак.

— И как предлагате да се вмъкнем в двореца? Мога да преобразя и четирима ни като гости на коронацията…

— Бий спирачките, изтребителю — рече Трън. — Вече си имаш задача. Докато ние с Крес разчистваме тунелите към града, ти, Ико и Хиацинт ще чакате в тези три сектора… — Той посочи на холографа три от съседните купола на Централна Артемизия. — … или поне в тунелите под тях. Ще посрещате тълпите, които ти разбунтува, и ще организирате нападението в последните минути. След около девет часа, с малко късмет, този град ще бъде под обсада от маси разгневени лунитяни. Които ще имат нужда от водач.

— Това ще бъдеш ти — поясни Ико.

— Но нали куполът е обграден? Как ще стигнем до секторите?

— Недалеч оттук има хангари, в които част от семействата държат превозни средства, включително спийдъри.

— Спийдъри?

— Това са транспортни средства, които се карат извън куполите. Нагласяват се спрямо гравитацията и атмосферните условия отвън и вървят по всякакъв терен. Дюни. Кратери. Богаташите ги ползват за спорт. Не са бързи като корабите, но така няма да се налага да използваме влаковете и ще стигнем до съседните сектори по най-прекия път, стига там да има док за излаз на открито. Левана няма да се разтревожи, че двама-трима благородници са излезли да покарат спийдърите си.

— Но така ще се разделим — отбеляза Синдер.

Ико я прегърна през кръста.

— Само временно.

— Това е единствената ни надежда да координираме атаката — обясни Трън — и да докараме пред двореца колкото може повече хора, а нали това е целта ни? Силата ни е в числеността.

Сърцето на Синдер отново препускаше бясно, но тя кимна. Тъкмо отново разглеждаше холографа, когато една червена светлина привлече погледа й.

— Какво е станало в този сектор? — попита тя и посочи на картата.

Крес завъртя холографа.

— ПД-12, производство на дървесина. Под карантина е.

— Заради болест ли?

— Само това липсваше — измърмори Трън.

Но Хиацинт вече клатеше глава.

— На Луната много отдавна не се е появявала болест. Тук няма природни сили, които да не можем да контролираме. — Той скръсти ръце. — А и разполагаме с мерки, ако нещо се случи. Както са затворени куполите, с лекота може да бъде поразена цяла общност, ако болестта е заразна.

— Възможно ли е да е летумозис? — попита Ико и в гласа й се прокрадна страх.

— Това е земна болест — възрази Хиацинт. — Тук никога не сме имали случаи на заболели.

— Не е вярно. Това вече не е само болест по хората. Не помниш ли, че доктор Ърланд откри мутирал щам в Африка? Лунитяните вече не са имунизирани срещу летумозиса и… — Синдер преглътна. — А и с всички пристигнали от Земята гости всеки би могъл да бъде преносителят. Някой от дипломатите, дори някой от нас. Без дори да подозираме.

Хиацинт посочи холографа.

— Някой от вас ходил ли е скоро в сектора за дървесина?

Синдер стисна устни.

— И аз така си помислих. И надали някой от политическите ви приятели изобщо е ходил там. Вероятно е съвпадение.

— Всъщност — намеси се Крес, отделяйки широко отворените си очи от портскрийна — един от нас е бил там. — Тя въведе нова команда и прехвърли записа, който гледаше, на холографа.

Това беше подбор на материали от камерите на кралицата, всички обозначени с етикет ПД-12. Бяха тъмни и неясни, но очите на Синдер се настроиха и тя можа да различи дърветата в кадрите отвън и стените с дървена ламперия в кадрите отвътре. Вгледа се в едно от изображенията, на което се бе събрал много народ и което, изглежда, бе заснето в болница, макар че сградата по нищо не приличаше на лъскавите лаборатории в Ню Бейджин.

Имаше много хора, които лежаха до малкото легла, а други се бяха сгушили до стените или в ъглите.

Хиацинт се приближи и увеличи синьо-червените кръгове по гърлото на един от пациентите, а сетне и изцапаната с кръв възглавница под главата на друг.

— Прилича на летумозис — рече Синдер и коремът й се сви от инстинктивен страх.

— Това каквото си мисля ли е? — попита Ико и посочи.

— Лунни войници — потвърди Крес и увеличи едно от изображенията, на което групи мутанти стояха сред хората. Мнозина сякаш говореха разпалено. Синдер никога не ги бе виждала, когато не нападат, и ако не бяха деформираните им лица, щяха да изглеждат просто като доста едри, страховити мъже.

Тогава тя зърна човек и това я притесни дори повече от мутантите. Момиче с червена коса и яке с качулка, скръстило упорито ръце на гърдите си.

— Скарлет!

Съвсем жива и без изобщо да се бои от хищниците край себе си. В действителност тя, изглежда, ги командваше и сочеше с пръст към главния вход на болницата. Половин дузина войници кимнаха и тръгнаха натам.

— Не разбирам — рече Ико.

Трън се засмя.

— Какво има за разбиране? Нали казаха, че ще съберат армия.

— Да, но Скарлет не беше с нас в пустинята. Как е могла да пренесе заразата?

Синдер се сепна.

— Права си. Може би се е заразила… от някого от нас?

— Никой от нас не е болен.

Синдер не знаеше какво да каже. Да беше тук доктор Ърланд, но той беше починал от същата болест, която се бе опитал да ликвидира.

— Какво изнасят от болницата? — попита Трън.

Хиацинт скръсти ръце.

— Суспенсор за анабиоза — изкуствено потискане на жизнените функции.

Четирима войници носеха суспенсора, а другите отвориха вратите на болницата, за да минат. Отвън се бяха насъбрали стотици хора, които все още бяха здрави. Войниците ги избутаха назад, за да направят място за суспенсора.

Хиацинт въздъхна шумно, приближи се до холографа и нагласи изображението на фокус. Спря го. Върна назад. Увеличи образа.

— О, не — прошепна Синдер. Още едно познато лице се виждаше под стъкления капак. Принцеса Уинтър.