Мариса Мейър
Уинтър (9)

Глава девета

— Кондензирано мляко… червен боб… риба тон… още риба тон… о! — Крес се протегна към дъното на сандъка и едва не се прекатури вътре. Докопа един буркан и се измъкна победоносно. — Кисели аспержи!

Ико спря да рови в сандъка до нея, колкото да я стрелне ядно с очи.

— Веднага спри да се фукаш с твоите вкусови рецептори!

— О, извинявай. — Крес стисна устни и остави буркана на пода. — Добре направихме, че отворихме този сандък. Кухнята взе да се изпразва.

— Тук има още оръжия — обади се Вълка и раменете му се изопнаха, когато се наведе над един от другите сандъци. — Доста оръжия произвеждате за планета, която цял век живее в световен мир.

— Насилието и престъпността не могат никога да се изкоренят докрай — отвърна Каи. — И занапред ще се нуждаем от полицията.

Вълка издаде сподавен вик. Всички се обърнаха към него, а той извади от сандъка пистолет.

— Точно като онзи на Скарлет. — Завъртя го в дланта си, прекара пръсти по барабана. — Веднъж тя ме простреля в ръката.

Това признание беше изречено с такава нежност, сякаш Скарлет му бе подарила букет от диви цветя, а не го бе ранила.

Крес и останалите си размениха тъжни погледи.

Каи, който стоеше най-близо до Вълка, сложи ръка на рамото му.

— Ако тя е в Артемизия — рече той, — аз ще я намеря. Обещавам.

Вълка леко кимна и това беше единственият знак, че го е чул. Обърна се и подаде пистолета с дръжката напред на Синдер, която седеше в средата на товарното отделение и подреждаше намереното оръжие. Плячката им беше внушителна. Срамота беше, че когато се стигнеше до престрелка с лунитяните, оръжието в ръцете на техните съюзници можеше да бъде толкова опасно, колкото и оръжието в ръцете на враговете им.

— Този е пълен с медицински принадлежности и обикновени лекарства — обяви Ико. — Ако успеем да намерим сандък с гръбначен стълб за дроиди компаньонки и синтетична тъкан за уплътнение, това вече ще е нещо.

Крес се усмихна съчувствено. Ико носеше копринената блуза, която беше облякла, за да мине за прислужница в двореца в деня, когато отвлякоха императора, и високата й яка почти скриваше повредите в биомеханичния й врат и ключицата по време на битката на покрива — но не съвсем. Тя беше проявила изобретателност и с парчета от най-различни платове бе скрила останалите щети. Повече от това не можеха да направят, не и преди Синдер да се снабди с частите, за да завърши поправката.

— Това нещо дали е онова, което си мисля, че е? — Каи отново бе вперил взор в своя сандък. Той извади дялана дървена кукла, украсена с раздърпани пера и двойно повече очи от нормалното.

Синдер извади патроните от пистолета и го остави при другите.

— Нима искаш да кажеш, че и преди си виждал подобна грозотия?

— Венецуелски кукли на сънищата ли? Имаме няколко изложени в двореца. Изключително редки са. — Той огледа задната й част. — Какво прави тук тази кукла?

— Сигурна съм, че Трън я е откраднал.

Лицето на Каи се проясни.

— А, разбирам. — Той сложи куклата в сандъка. — Най-добре ще бъде да върне всичко това, откъдето го е взел.

— Естествено, че ще го върна, Ваша Царска Величественост. Срещу прилично възнаграждение, затова че съм ги намерил.

Крес се обърна и видя Трън, който се беше подпрял на товарното отделение.

Тя примигна. Имаше нещо различно у него. Превръзката, която носеше отпреди почти три седмици, когато зрението му взе да се възвръща, сега висеше на врата му. Освен това бе съвсем гладко избръснат, по-гладко от друг път, и…

По гърба й премина силна тръпка.

Той гледаше към нея.

Не. Не просто гледаше. Той се взираше настойчиво и в погледа му се четеше странно смущение. Трън беше изненадан. Почти_… запленен_.

По шията й плъзна руменина. Крес преглътна, сигурна, че си въобразява.

Елегантният, самоуверен капитан Трън никога нямаше да бъде запленен от едно обикновено, несръчно момиче като нея и тя пак щеше да остане разочарована заради подобни мечти.

Трън се подсмихна.

— Късата коса — рече той и кимна едва. — Добре е станало.

Крес стисна краищата на кичурите, които Ико подряза в нещо, подобно на прическа.

— О! — Ико нададе вик и скочи на крака. — Капитане! Ти вече виждаш!

Трън премести поглед към андроида, миг преди да се хвърли през Крес право в ръцете му. Трън залитна към стената и се засмя.

— Почакай — рече той и я задържа на една ръка разстояние, за да я огледа хубаво. Великолепната, безупречна кожа, дългите крака, плитките, оцветени в различни нюанси на синьото. Ико се зарадва на това вглеждане и се завъртя в кръг. Трън цъкна с език:

— Отлично! Умея да ги избирам и това си е!

— Без очи дори. — Ико отметна плитките от раменете си.

Оклюмала, Крес започна да събира консерви. Определено й се бе сторило.

— Отлично. — Синдер се изправи и изтупа ръцете си. — Взех да се притеснявам, че ще останем без пилот, когато дойде време да върнем Каи на Земята. Сега трябва да се притеснявам единствено за това, че пилотът ни не е компетентен.

Трън се подпря на сандъка, който Крес подреждаше. Тя застина неподвижно, но когато се осмели да надникне през миглите си, той гледаше към другия край на товарното помещение.

— О, Синдер, липсваше ми лицето ти, когато правиш саркастичните си забележки, опитвайки се да скриеш истинските си чувства към мен.

— Я стига. — Синдер завъртя очи и се зае да подрежда оръжието до стената.

— Видяхте ли как подбели очи? Това означава „Не ме питай как още не съм се хвърлила на врата ти, капитане!“.

— Да, за да те удуша.

Каи скръсти ръце и се усмихна.

— Как така никой досега не ми е казал, че имам такава силна конкуренция?

— Не го поощрявай! — изгледа го кръвнишки Синдер.

С пламнали страни, стиснати зъби и три стека консерви, струпани в ръцете й, Крес се завъртя към главния коридор… и най-горната консерва с праскови полетя от купчината.

Трън я улови във въздуха, преди Крес да успее да извика.

Тя замръзна и за миг отново видя как капитанът се взира в нея, от което светът наоколо изгуби ясните си очертания, а стомахът й се преобърна. Хубава уловка беше, няма спор, и тя не можа да не се запита дали пък не й обръща повече внимание, отколкото й се струва.

Трън засия с прасковите в ръка.

— Светкавични рефлекси! Още не съм ги изгубил. — Той взе няколко консерви с царевица от нея. — Искаш ли помощ?

Крес се втренчи в консервите.

— Не-благодаря-ти-ще-се-оправя — изстреля тя думите нервно и отново цялото й лице пламна. Хрумна й, че е почнала да се изчервява от мига, в който той влезе с чаровната си усмивка, без да изпуска нищо от очи. Прииска й се да се вмъкне в един от сандъците и да хлопне капака му. Нямаше и пет минути, откакто Трън бе възвърнал зрението си, а тя вече се беше превърнала в неспокойното, замаяно, смутено момиче от деня на срещата им.

— Добре — съгласи се бавно Трън и постави внимателно консервите в ръцете й. — Щом настояваш.

Крес мина покрай него и тръгна към корабната кухня. Отдъхна си, когато тръшна храната на шкафа и остана там известно време, за да се съвземе.

И така, капитанът отново виждаше. Но с това нищо не се променяше. Както когато за първи път я видя по ДИРКОМА и не си каза, че Крес е неустоима, така и сега нямаше да го каже. Особено когато Ико беше под носа му. Андроид или не, тя беше момичето с перленобелите зъби, очите с цвят на бакър и…

Крес въздъхна, възпирайки завистта си, преди да е навирила много-много глава. Какво беше виновна Ико, че Трън не се интересуваше от дребничкото, плашливо момиче. Тя дори се радваше за Ико, която беше щастлива с новото си тяло повече от мнозина от хората.

На Крес й се искаше да има половината от нейната самоувереност. Де да притежаваше и тя смелостта да се хвърли в ръцете на Трън, да му смигне, да пусне някой и друг флиртаджийски лаф, да се престори, че всичко това е на шега…

Само дето не беше шега, а би било от огромно значение за нея, ако дръзнеше да опита.

Приятели, напомни си тя. С Трън бяха само приятели и занапред щяха да си останат само приятели. И тя трябваше да цени това приятелство, както ценеше всички приятелства, които беше завързала на кораба. Нямаше да го развали, като поиска нещо повече. Щеше да бъде благодарна за обичта, която имаше.

Крес бавно въздъхна и изправи гръб. Едва ли щеше да бъде толкова трудно да се преструва, че не иска нищо повече. Представи си, че е доволна от приятелството и платоничната му привързаност. Сега, когато той отново можеше да вижда, тя щеше да внимава повече и да не разкрива дълбоките си чувства.

Трън беше неин приятел и капитан, и нищо повече.

Когато Крес се върна в товарното, безгрижието там се бе изпарило. Трън чу стъпките й и хвърли поглед през рамо, но тя решително впи поглед в Каи.

— Разбирам, че всичко стана по-скоро от очакваното — редеше Каи, — но след като Трън най-сетне отново може да вижда, какво чакаме? Можем да тръгнем още утре. Можем да тръгнем още сега!

Синдер поклати глава.

— Чака ни много работа. Все още не сме направили монтажа на кадрите, а и не сме уточнили пътя, по който ще стигнем до външните сектори…

— Все неща, за които не ви трябва моята помощ! — прекъсна я Каи. — Все неща, които можете да правите, докато аз изпълнявам своята роля. Хората мрат всеки ден. В този момент нападат хората ми, а оттук аз не мога да направя нищо за тях.

— Знам. Знам, че ти е трудно…

— Не, мъчително е! — Каи понижи глас. — Но ако ме върнете на Земята, ще мога да говоря с Левана. Ще договоря ново примирие и ще задвижа плана ни…

— И ще стигнеш час по-скоро при Скарлет — обади се Вълка.

Синдер изохка.

— Виж, разбирам те. Този месец беше дълъг за всички ни и никой няма търпение да се захванем за работа, но просто… стратегията ни…

— Стратегия ли? Виж ни само — прахосваме времето си да разопаковаме кисели аспержи! — Каи прекара ръка през косата си. — Няма ли как по-добре да го оползотворим?

— С всеки изминал ден шансовете ни за успех нарастват. Всеки ден нови и нови войници заминават за Земята, оставяйки незащитени Левана и столицата й. Колкото по-слаба е тя, толкова по-голям шанс за успех има революцията ни. — Тя посочи нетскрийна, нищо че беше угасен. — Освен това Съюзът се отбранява. Тя вече изгуби доста войници и може би вече изпитва известна тревога.

— Тя не изпитва никаква тревога — възрази Вълка.

Синдер се намръщи.

— Е, поне е разбрала, че надеждите й да спечели лесно войната, не са се оправдали, а това означава, че още по-радостно ще посрещне новината за завръщането на Каи и сватбата им. И ще побърза да насрочи нова дата. — Тя хвана лявата си китка там, където се срещаха плътта и металът.

Крес прехапа устни — по лицето на Синдер преминаваха страх и напрежение. И макар че принцесата винаги се стараеше да скрие това, Крес знаеше, че тя невинаги е толкова смела, колкото се представяше. Утешително беше да си мисли, че по това двете си приличат.

Раменете на Каи се отпуснаха, а в гласа му нямаше отчаяние, когато направи крачка към нея.

— Разбирам, че искаш да бъдеш готова, всички да бъдем готови. Но, Синдер… ние никога няма да се чувстваме готови. В даден момент ще трябва да сложим край на планирането и да започнем да действаме. Според мен този момент е дошъл.

Синдер не можа да го погледне веднага, но после отправи взор в очите му, а след това изгледа всеки един от екипажа. Нищо че Трън беше капитанът, Синдер бе човекът, който ги сплотяваше.

— Чакат ни опасности — произнесе тя. — Не ми се ще да рискуваме живота си напразно. Искам да знам, че сме готови… — Тя застина, а очите й се отместиха. Крес разпозна по погледа й, че вижда нещо върху ретина-дисплея си.

Синдер примигна бързо и смаяна се обърна към Каи.

— Кораб, пусни нетскрийна в товарното помещение на новините от Източната република.

— Какво става? — намръщи се Каи.

Нетскрийнът светна и показа първия съветник на Каи — Кон Торин, застанал на трибуна. Но преди звукът да тръгне, Синдер се обади:

— Съжалявам, Каи. Дворецът ти е бил нападнат.