Франсис Хардинг
Дървото на лъжите (24)

24
Земетръси

В неделя, разбира се, нито на разкопките се работеше, нито Фейт имаше възможност да ги посети. По настояване на Мъртъл цялото семейство Съндърли — облечено в най-хубавите си, черни като нощта дрехи — стисна зъби и отиде на църква.

Още при влизането им всички разговори затихнаха и цялото паство се смълча в очакване. На Фейт й призля. Беше досущ като на погребението преди седмица. Докато семейството й напредваше по пътеката обаче, шепотът наоколо й се стори нервен, а не злостен. Когато стигнаха до ложата, в която бяха наели пейка, вече седналите там се преместиха, без да кажат и дума, като се постараха да не минават твърде близо до тях.

Клей, който бе изглеждал така несигурен и неефективен по време на погребението, сега се упъти към амвона си с решителност. Проповедта му беше за мъртвите, уважението към тях и милостта към останалите живи. Що за хора бяха, ако ще се подиграват на мъртвите? Нима канеха мъстта на невидими сили?

Насред церемонията някъде от основната група слушатели се разнесе приглушено изпискване, последвано от загрижени гласове.

— Припадна! — извика някой.

Затворена в ложата си, Фейт не можеше да се огледа. Съдейки по звуците зад гърба си, явно изнасяха някого. След малко проповедта продължи.

След службата, докато семейство Съндърли напускаха църковния двор, Клей забърза след тях с чело, сбръчкано от загриженост.

— Мисис Съндърли, мистър Кетистоук — много съжалявам, че се налага да ви безпокоя, но се боя, че на прислужницата ви Джийни Бисет й призля по време на службата. Сега се чувства по-добре… но отказва да напусне църквата.

— Защо, за бога? — изуми се Мъртъл.

— Боя се, че въображението й е превзето от доста гротескна измислица. Ще се опитам да я разубедя, но тя се смята за прокълната. За преследвана от призраци. Твърдо отказва да напусне осветената земя.

Изражението на Мъртъл не се виждаше под воала, но тя замълча за малко и явно обмисли внимателно думите му. Меко отбеляза:

— Дочух някои слухове. Колко широко разпространени са тези вярвания? Цялата ни прислуга ли ще ги използва като извинение, за да ни напусне?

Клей отвори уста, сетне я затвори с измъчен вид.

— Много съжалявам, мисис Съндърли. Боя се, че тези глупости повсеместно се смятат за факт. Всеки ден хората идват да навестят енорията, за да узнаят защо „не вземам мерки срещу призрака“.

— В такъв случай… ако им кажете, че погребението на съпруга ми ще усмири духа… — предположи Мъртъл.

— За съжаление, решенията по повод погребението му не са вече в моите ръце. Законът трябва да реши… — Клей сведе очи. — И… не искам съзнателно да подклаждам тези суеверия, които и бездруго са твърде дълбоко вкоренени. Има хора, които твърдят, че са виждали призрака да скита по скалите недалеч от дома ви. Тъкмо вчера на църковния олтар имаше оставено сериозно дарение с неподписана бележка, която ме моли да кажа молитва за, хм, неспокоен дух. Що се отнася до Джийни Бисет, страховете й, изглежда, са основателни. Всъщност тя е в опасно, изнервено състояние.

Едва по-късно същата вечер една от случайните забележки на Клей удари Фейт с нова сила. Някой анонимно беше платил „сериозно“ дарение за молитви за успокояване на призрака. Бяха оставили и неподписана бележка — също като онази, примамила баща й към смъртта му.

Някой на острова отчаяно се боеше от призрака на преподобния и също толкова отчаяно искаше да скрие самоличността си. Може би „призракът“ на Фейт бе допринесъл с нещо по-съществено, освен да храни Дървото на лъжите. Може да беше изплашил убиеца.