Франк Хърбърт
Бялата чума (34)

Дългосрочното планиране никога не е било на почит в човешкото общество, което никога не се е интересувало от бъдните поколения. Ние винаги сме мислили, че неродените, незаченатите нямат право на глас по настоящите проблеми. Винаги сме превръщали стремежа си, към познание в посредствени догми, а желанията и мечтите си сме осъждали на посредствено планиране. Никога не сме се вслушвали в гласа на бъдните поколения. Ако не се вслушаме и сега, тях просто няма да ги има.

Финтън Крейг Дохъни

Бе ранният следобед и до вечеря оставаше още доста време. Стивън Браудър крачеше напред-назад из металния им затвор и поглеждаше от време на време към Кейт, която четеше в ъгъла, съзнавайки, че и тя долавя безпокойството му.

Коремът й видимо бе набъбнал — доказателство за зреещия в него плод. А Пиърд все още не бе намерил свещеник!

Браудър знаеше какво се бе случило в Мейнут, но все пак, все някъде из цяла Ирландия трябваше да има поне един свещеник, на когото можеха да се доверят. Истински свещеник. Знаеше, че наоколо се подвизават доста самозванци и Пиърд и хората му трябваше да бъдат крайно предпазливи, но все някъде трябваше да има свещеник, който да венчае двамата затворници на чумата.

Спря се пред малката масичка, върху която лежаха отворени някои от книгите му, както и доклада с последните резултати от изследванията на заразата. Не трябваше ли да разчисти тая бъркотия и да приготви масата за вечеря? Не. Още бе много рано.

В желанието си да намалят по някакъв начин напрежението в изолатора, хората на Пиърд бяха изпратили на Кейт и Стивън един малък факс. По него редовно получаваха копия от докладите резултатите от различни изследователски центрове. От тях Браудър добиваше най-обща картина за борбата срещу заразата в целия свят. Представяше си безбройните фигури в бели престилки, които внимателно поставяха опитните проби в камерите, най-прецизно нагласявани на трийсет и седем градуса по Целзий, нетърпеливото изчакване на задължителните два дни инкубационен период за всеки тест.

А аз съм изолиран тук. Без никакви условия за работа. Само тия проклети книги и изнервящи доклади. Как бих могъл да им помогна?

Нима Пиърд нарочно бавеше свещеника, както го обвиняваше Кейт?

Браудър разсеяно вдигна най-горния доклад получен по факса — сгънат на две лист принтерна хартия. Беше копие от последните резултати в Хъдърсфийлд. Каква полза имаше от него? Някакви умници в Англия смятаха, че теорията за ципа е неправилна!

Замисли се за самата теория, която японците бяха доказали. Двете нишки на спиралата се свързваха по химически път и се застъпваха една друга също като затварянето на цип. Какво й беше лошо на идеята? Руснаците също я харесваха. Самият Дохъни я смяташе за „полезна концепция“. Защо няколко умника в Хъдърсфийлд бяха започнали да се съмняват в нея?

Остави листа да се изплъзне от пръстите му и да падне обратно на масата.

Чумата поразяваше ензимната система на тялото. В целия свят вече бяха убедени в това. В бактериалните култури имаше много малко амоняк. Аминокиселините се използваха едновременно и за изграждане на структурата и за извличане на енергия… но енергията е присъща на структури, които неутрализират действието на ензимната система. Без ензими настъпваше смърт на организма. Но кои бяха засегнатите ензимни системи? Структуралната функция просто се прекъсваше някъде. Действието й се неутрализираше. При терапия с антибиотици, аглутинините преставаха да се образуват.

Структурата! Всичко зависеше от структурата! Трябваше да разгадаят именно нея!

Чумата прекъсваше цикълът кислород-въглероден двуокис.

Налагаше се простият извод, че моделът на ДНК при жените се различава, макар и съвсем малко, от този при мъжете. Смъртните случаи и тежките заболявания при някои хермафродити само потвърждаваха това.

Вероятно ключът беше в хормоналната система, както смятаха канадците.

Трябваше да съществува някаква форма на взаимовръзка вирус-бактерия, чрез която действаше заразата. Трябваше да има! Тогава каква ли беше формата на бактериологичния носител на заразата? Това бе патоген, който устояваше на антибиотиците. И американците бяха уверени, че О’Нийл е създал някаква форма на свободна ДНК, която сама си намираше място в спиралата и се вклиняваше там.

— И бързо нараства в нормална среда — бяха казали американците.

Ако вземеха чумните патогени, всъщност тяхното нарастване от само себе си бе крайно тревожно. Досега никои изкуствено създадени от човека молекули не нарастваха по такъв начин.

Формата… структурата… каква беше структурата им?

Замисли се за двойната молекула, двете вериги увити една около друга в елегантна спирална форма. Аденинът, гуанинът, цитозинът и тиминът от всяка верига се свързваха със съответстващите ги, срещуположно лежащи от другата.

Беше като кичесто Майско дърво, помисли си Браудър. Като Майско дърво, но без централния стълб, панделките се държаха една за друга, чрез свръзките между…

Браудър застина, мислено чертаейки фигурата.

— Нещо не е наред ли, скъпи? — попита Кейт.

Той я погледна с оцъклени очи.

— Те са прави — прошепна той. — Не е цип.

В съзнанието си ясно виждаше спиралата, която се увива около самата себе си, панделките се усукваха една в друга — верига от вериги, които се затягаха и наместваха от самото усукване на спиралата.

Затършува из камарата листи върху бюрото си, докато намери този, който търсеше. Приглади го с ръка и се зачете.

„Прилича на вито стълбище с четири структурни елемента.“

Това бе написал някой си Юп от Хъдърсфийлд, който очевидно се опитваше да опрости картината на ДНК-спиралата, за да им даде отправна точка, от която по-лесно да си представят това, което всъщност бе направил О’Нийл.

„ДНК, която предава информация и резултантната ДНК могат да имат и друга взаимовръзка. Възможно ли е това да е имал предвид Безумеца, когато говори за «наслагване»? Терминът «компенсиращ баланс» може би най-добре ще илюстрира този тип взаимовръзка.“

Майско дърво, помисли си той. Спирално увито Майско дърво!

Кодирани инструкции в съвсем елементарен код, състоящ се от четири знака, но в различни комбинации те представляваха нов генетичен код… после следваше друг… после пак друг… и пак…

Майско дърво! Комбинациите!

Кейт остави книгата си настрана и се изправи.

— Стивън! Какво има?

— Трябва да говоря с хората в Хъдърсфийлд — отговори той. — Къде е Ейдриън?

— Пак отиде в Дъблин. Не помниш ли?

— А… да. Добре, не могат ли да ме свържат от тук, по нашия телефон? Кой е там отвън?

— Мисля, че само Мун. Има грип наоколо и пак са останали без хора.

— Мун ще свърши работа! Него си го бива по електрониките. Не си ли чувала как сам-самичък инсталирал подслушвателни устройства в Генералния Щаб?

Браудър отиде до телефона, инсталиран на стената до малкото бюро.

— Мун! Ей, Чуваш ли? Имам тук една работа за теб, Мун, и ти си единственият човек в цяла Ирландия, който може да я свърши!