Франк Хърбърт
Бялата чума (22)

Направо забележително е, че именно швейцарците успяха да се отърват от чумата на О’Нийл, като се има предвид, че той я разпространява чрез заразени пари. По този начин швейцарците ни демонстрираха истинската си същност — тази на костенурката. Още при първия сигнал за опасност те прибраха всички уязвими части на тялото си и подложиха на удара единствено твърдата си коруба. Обзалагам се, че те са изгорили съществуващите огнища на зараза в страната си. Това е нещо, което си струва да се запомни. Ако хората вярват, че швейцарците са останали незасегнати и започнат да им завиждат, това само ще ни бъде от полза.

Президент Адам Прескът

Инъс Лъдлоу, председател на Тактическия съвет внимателно постави тънката папка върху бюрото на президента Прескът и отстъпи крачка назад. Вдигна поглед от президента и го насочи към прозореца зад гърба му, където се виждаха група градинари, заети с ваденето на изсъхнали цветя от лехите и поставянето им в дървени щайгички, с които щяха да бъдат транспортирани до градините на Белия Дом в Бетесда. Това бе обичайното занимание на хората напоследък, този отчаян, трескав опит да разкрасяват и поддържат заобикалящата ги природа жива пред лицето на смъртта.

Президентът се втренчи с неприязън в тънката, светложълта папка с надпис „Комитет по отбраната“. Вдигна поглед към пълното, румено лице на Лъдлоу със студените сини очи и оредяваща руса коса.

— Руснаците съгласни ли са? — попита Прескът.

— Да, сър — чу се тихият, почти мазен глас на Лъдлоу, които Прескът не харесваше. — Руснаците поне са прагматици, ако не друго. Информацията от спътниците потвърждава, че вече са загубили Кострома и…

— Кострома? — учуди се президентът, въпреки че по-рано му бяха докладвали за подобна „възможност“. — Това не е ли дяволски близо до Москва?

— Да, сър. Изгубили са и цял коридор от Магнитогорск до Тюмен. А, вероятно и Свердловск.

— Има ли следи от пожари?

— Все още димят.

— Проклетите медии продължават да го наричат „Паническият огън“ — рече Прескът.

— Подходящо, но доста тъжно — отвърна Лъдлоу.

Президентът погледна все още неотворената папка пред себе си, после отново вдигна очи към председателя на Тактическия съвет.

— Ти имаше роднини в Бостън, нали?

— Брат, сър… с жена му и трите им деца. — Гласът на Лъдлоу бе загубил мазните си нотки и звучеше напрегнато.

— Нямахме друг избор. Сторихме това, което и швейцарците… — Прескът се вгледа в папката. — … и руснаците направиха.

— Зная.

Президентът завъртя креслото си и се вгледа в отдалечаващите се градинари. Кимна към тях:

— Обикновено ги чувам как работят. Днес бяха много тихи.

— Всички се чувстваме виновни, сър.

— Джим ми каза, че телевизията — все още показва пожарите само от разстояние — каза Прескът.

— Това, може би, е грешка, сър. По този начин се оставя свобода на въображението да рисува какви ли не картини за това, което стана в Бостън и другите градове.

— Нищо не може да бъде по-зловещо от реалността, Инъс — продума президентът все още обърнат към прозореца. — Нищо. — Завъртя обратно креслото си към бюрото. — Обеззаразихме и заменихме парите до такава степен, че вече можем да вдигнем карантината от банките.

— Можем ли да бъдем сигурни, че той е заразил само банкноти, сър?

— Поне за момента. Действал е със сатанинска хитрост. Изпратил е заразените пари на различни благотворителни фондации, комитети, организации, на частни лица и магазини. „Хародс“ в Лондон потвърдиха, че са получили от него поне осемдесет парични превода като „благотворителни пратки“ за Ирландия. И заразените пари съвсем скоро отново са били пуснати в обръщение.

— Ще има голяма вълна от несъгласие да се използват книжните пари, сър.

— Зная това. Намислил съм да изляза с обръщение по радиото по въпроса. Нямаме достатъчно монети, за да осъществяваме необходимата търговия.

— Всички очакват следващият ход на О’Нийл, сър.

— Така е. И това напрежение ще се поддържа докато той е на свобода. Притесненията ти са напълно основателни, Инъс. Знаем само един от начините, по които го е направил. Експертният ни екип е съставил списък с поне двеста други начина, по които може да се разпространява заразата.

Лъдлоу безмълвно облиза устни.

— Двеста?

— Заразени птици например — отвърна Прескът. — Птиците не се спират на граничните пунктове за обеззаразяване. Или пък метеорологичните балони, или лекарствата на частните фармацевтични компании… Тоя О’Нийл е бил и фармацевт, на всичкото отгоре!

Президентът отвори папката на бюрото си и се зачете в първата страница. Леко повдигна брадичка и промърмори:

— Тази планета е толкова крехко убежище за човешкия живот. Всичките ни яйца са в една кошница.

— Сър?

Президентът изопна рамене и втренчи тежкия си поглед в председателя на ТС.

— Инъс, искам дяволски добре да разясниш на всички, че това е абсолютно съвместна операция. Искам китайски, японски, френски, руски и германски работни екипи да присъстват на всеки от нашите самолети, както и абсолютно същия брой наши хора на техните. Когато бомбите започнат да падат върху Рим, на всички ни ще стане горещо под краката!

— Цялата отговорност ще бъде поделена поравно между всички, сър. Никой не оспорва това. Пьотър беше направо истеричен. Непрекъснато повтаряше: „Губим време! Тази проклетия се разпространява докато си говорим! Дайте да не губим време!“

— Имаше ли възражения?

— Французите искаха да ги изключим от спогодбата. Католицизмът при тях все още е доста силен фактор. По същата причина дори не смеем и да направим опит да се свържем с испанците.

— Информирахте ли Папата?

— Да, сър. Радио Ватикана излъчва специална литургия за всеобщо опрощаване на греховете, която се ръководи лично от Папата. Молят слушателите да останат пред радиоапаратите си в очакване на извънредно важно съобщение.

Имаме ли достатъчно доброволци за прочистването?

— Да, сър. После всички те ще бъдат изолирани на остров Кипър. Там вече няма останали живи жени.

— Огънят е единственото средство, това е сигурно — промърмори Прескът. — Огнепръскачките… — Тръпка разтърси цялото му тяло. — От Комитета на Началник Щабовете казват, че ефектът от атомните бомби на определени места може да бъде доста съмнителен. Особено от руските атомни бомби — каза той и рязко стовари юмрука си върху бюрото. — Боже мой! Проклинам деня, в който се кандидатирах за този пост!

— Все някой трябва да взема решенията, сър. Всички се съгласиха с това.

В отговор на изтърканата фраза, Прескът само скръцна със зъби.

— Какво казва Индия?

— Все още нито дума от тях, сър. Но ние вече им изпратихме общата декларация. Ако не отговорят до деветнайсет часа, ще знаят какво да очакват.

— Вече няма такова нещо като изключителен суверенитет, Инъс. Ако имат огнища на зараза и не ги докладват навреме, ще прочистим целият им шибан полуостров!

— След Рим, сър, сигурен съм, че ще разберат.

— Толкова по-добре за тях, ако го сторят! Никакви добри новини ли няма?

— Шри Ланка е чиста, сър. Голям брой от Полинезийските острови също са се отървали. Дойде потвърждение и за Хавай от Хавайския архипелаг. Също и Аляска. При тях само Анкъридж е бил заразен, но обеззаразяването му вече е напълно завършено.

— Обеззаразяване — промърмори Прескът. — Всяко безчинство си има свой собствен евфемизъм, Инъс.

— Така е, сър.

Прескът затвори папката върху бюрото си.

Лъдлоу кимна към нея.

— Сър, има нещо, което трябва да знаете преди да приемете Оперативния Щаб. Китайците заплашват, че ще ударят Индия сами. Очевидно е имало размяна на дипломатически ноти… с не твърде приятелски тон.

— Руснаците знаят ли за това?

— Именно те ни информираха. Препоръчаха да стоим настрана, но казаха, че напълно биха ни разбрали, ако се намесим.

— Напълно биха ни разбрали? Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Биха искали ние да си изцапаме ръцете, сър.

— А как, по дяволите, бихме могли да се намесим?

— Може би, една делегация от дипломати…

— Делегация ли? Пълни глупости!

— Мислех, че трябва да знаете, сър.

Прескът въздъхна.

— Да, разбира се. Постъпи правилно.

— Има още нещо, сър.

— Не може ли да почака?

— Страхувам се, че не, сър. Саудитска Арабия е затворила границите си.

— Петролът?

— Нефтопроводът е отворен, но поклонниците от Мека…

— О, Боже!

— Почти е сигурно, че са заразени, сър. Сред тях има големи групи от Северна Африка и…

— Мислех, че наложихме карантина…

— Да, но не навреме, сър. Закъсняхме. Саудитците искат помощ.

— Какво правят израелците?

— Границите им са затворени и строго охранявани. Казват, че и сами се оправят добре.

— Вярваш ли им?

— Не.

— Те знаят ли за проблема със Саудитска Арабия?

— Предполагаме, че знаят.

— Дайте на Саудитците всичко, от което се нуждаят.

— Сър, не е толкова просто…

— Знам цялата сложност на положението! Но може и да изтървем Япония, ако им спрат петролните доставки, а и нашите собствени запаси… — Отново поклати глава.

— Има още нещо, сър.

— Не ти ли стига толкова?

— Сър, смятам, че трябва да знаете и това. Кардиналите са провели нещо като съвещание по телефона. Гласували са и са избрали кардинал Джеймс МакИнтайър за нов папа, когато… искам да кажа, когато Рим…

— МакИнтайър? Тоя задник! Само това ми липсваше!

— Той е бил компромисната кандидатура, сър. Моите информатори…

— Знаеш ли как наричат МакИнтайър във Филаделфия? Кръстителят!

— Чух за това, сър.

— Той е жива напаст! Църквата няма да го понесе. — Прескът въздъхна. — Хайде, махай се, Инъс. Тръгвай и кажи на Сам да изчака две минути преди да пусне главнокомандващите от Обединения Щаб.

— Сър, все някой трябва да ви съобщава лошите вести.

— За днес вече ми съобщи достатъчно такива, Инъс. Изчезвай! И не забравяй за двете минути.

— Да, сър.

Докато председателят на ТС излизаше от стаята, Прескът отново отвори папката и се зачете.

— Толкова крехко убежище — промърмори.