Франк Хърбърт
Бялата чума (1)

Предисловие
Финтън Крейг Дохъни

Жаждата за власт у ирландците е не по-малко силна в сравнение с хората от други народи. Това е жажда за Превъзходството, което дава власт над другите. И все пак, у нас, ирландците, тя е малко по-особена, тъй като ние сме загубили изконните си ценности — простичките закони, домът и семейството, които лежат в основата на обществото. Прокатолическите правителства всяват смут у нас. Те непоколебимо налагат съществуването на широка пропаст между Господари и Поданици, като вторите са по-многобройни от първите, разбира се. Понякога това се налага ловко, както е било в Америка: постепенно натрупване на власт, закон над закона… и всичко това се направлява от един елит, чийто монопол се заключава в добро владеене на езика на несправедливостта. Не винете Господарите! Това разделение изисква и покорни поданици. Това е съдбата на всяко правителство, включително и на руския марксизъм. У хората в Съветския съюз се наблюдава едно странно предразположение: те изграждат почти точно копие на царските режими: същата параноя, същата тайна полиция, същите недосегаеми военни, черни роти, лагери на смъртта в Сибир, същия призрак на терора, сковаващ творческото въображение и депортиране на тези, които не могат да бъдат купени или ликвидирани. Това е ужасяващият, хартиен дракон, които се спотайва в мрака на нашето съзнание, готов да се възпламени при досег с топлината. Страхувам се от това, което ще се роди от изпепеляващата чума на О’Нийл. Страхувам се наистина, защото огънят й е чудовищен.

Финтън Крейг Дохъни