Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- The White Plague, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Kazasuma (2020 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- NomaD (2021 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2021 г.)
Издание:
Автор: Франк Хърбърт
Заглавие: Бялата чума
Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Нунцио“
Град на издателя: Велико Търново
Година на издаване: 1996
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13674
Издание:
Автор: Франк Хърбърт
Заглавие: Бялата чума
Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Нунцио“
Град на издателя: Велико Търново
Година на издаване: 1996
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13675
История
- — Добавяне
Ирландците са един безобиден народ, който винаги е бил приятелски настроен към англичаните.
Ейдриън Пиърд гледаше през прозореца на кабинета на Дохъни в Кралската Болница. Свечеряваше се. Отдясно мрачните, сиви кули на Килмейнхам чернееха на фона на студеното, облачно небе. Отдолу, от другата страна на улица „Инчикър“ се виждаше каналът „Камак Крийк“ и изгорелите руини на една бензиностанция. Чу как Дохъни се намести в стола зад бюрото си, но не се обърна.
— Защо изпратиха тъкмо теб? — попита Дохъни. Гласът му бе леко напрегнат.
— Защото знаят, че ще се вслушаш в думите ми.
— Казвам ти, че той наистина възнамеряваше да ме убие! Беше извадил пищова отгоре, на бюрото и си играеше с него, както прави винаги. Ти самия си го виждал.
— Никой от нас не се съмнява в думите ти, Фин. Не това е важното в случая.
— А, кое тогава е важното?
— Никой друг не може да контролира Бреговаците, освен Кевин.
— Значи да си натискаме парцалите и да го оставим да заплашва учените ни, да убива всеки, който…
— Не, Фин! Нещата изобщо не стоят така.
Пиърд обърна гръб на прозореца. Пейзажът отвън бе твърде потискащ. Руините на бензиностанцията напомняха за опустошенията на разбеснелите се тълпи, преди армията и Фин Садъл да възстановят до някъде реда в града.
Дохъни се бе облакътил на бюрото и бе поставил брадичка върху свитите си юмруци. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне.
— Трябва да престанеш да заплашваш Кевин О’Донъл — каза Пиърд. — Това е съобщението, което бях натоварен да ти предам. Армията не иска вътрешни конфликти. Колкото до Кевин, те са го дръпнали настрани и са го предупредили да не закача лабораторията. За него тя вече е забранена зона.
— Освен ако не му щукне в тъпата кратуна да ни избие всичките докато спим!
— Казано му е, че армията ще го екзекутира, ако не се подчини.
— Това и за мен ли се отнася?
— Съжалявам, Фин.
— Значи няма да се опитва да пречи на връзките ни с Хъдърсфийлд?
— Предупреден е да не го прави, Фин.
— Те все пак ще продължат да подслушват разговорите ни, разбира се.
— Да, така е.
— И ще ги препращат на Кевин?
— Той си има свои хора в армията.
— Да, така се оказва.
— Е, това е посланието, Фин. Нали ще се съобразиш с него?
— Не съм безразсъден млад идиот!
— Много добре.
Дохъни разтвори длани и ги положи върху бюрото.
— Как я карат Кейт и Браудър?
— Нормално, както се и очаква. Тя продължава да писка, че иска да ги венчае свещеник.
— Тогава й намери един.
— Това не е толкова лесно, колкото изглежда, Фин.
— Даа… да, разбира се — поклати глава Дохъни. — Лошо стана там, в Мейнут.
— Един, за когото със сигурност знам, че е свещеник, направо ме излъга в очите и каза, че не бил такъв. Други двама пък ми отказаха, като разбраха какво искам. Те не вярват на никой, свързан с властите, Фин.
— Били сме обладани от дявола, така казват.
— Опитах се да намеря някой си отец Майкъл Фланъри — рече Пиърд. — Казаха ми, че той би могъл…
— Фланъри е зает в момента, а и не може да бъде открит.
— Ти знаеш ли къде е?
— Приблизително.
— Би ли могъл да му изпратиш съобщение и да го попиташ дали…
— Ще направя каквото мога, но ти продължи да търсиш.
Пиърд въздъхна.
— Най-добре да се смъквам долу. Конвоят за Килалой трябва да тръгне навреме.
— Никога не го правят.
— Е, в тази обстановка не бих ги винил за забавянето. Колкото по-тъмно, толкова по-добре за пътуване, смятам аз.
— Казаха ми, че Н-7 е надеждно охраняван.
Пиърд сви рамене.
— Аз все още мисля, че трябва да пренесем контейнера и ония двамата тук, в Дъблин.
— Не и с Кевин О’Донъл зад съседния ъгъл!
— Е, има нещо вярно в думите ти, Фин.
— Прати ли пистолет на Браудър, както ти казах?
— Да, но на него идеята никак не му хареса, а пък Кейт изглеждаше така сякаш всеки момент ще направи страхотна сцена.
— Хм, пистолета едва ли ще им помогне много.
— Армията го предупреди, Фин. Бъди спокоен. На тях може да се разчита.
— Там, където е замесен един луд, не може да се разчита на нищо друго, освен на най-неочакваното.
Дохъни бутна назад стола си и се изправи.
— Аз, например, ходя навсякъде въоръжен и с охрана. Съветвам те да сториш същото, Ейдриън.
— Той няма и да припари до Килалой. Те ми обещаха.
— Да, бе, те бяха обещали и че ще издирят всички останали незаразени жени и ще ги пазят! Нали чу последните новини? Всички в мините край Маунтмълик са мъртви!
— Какво се е случило?
— Един от мъжете е бил заразен. Убили са го, разбира се, но е било вече твърде късно.
— Ще се връщам в лабораторията — каза Пиърд. — Как вървят нещата тук?
— Все още нищо, но това можеше да се очаква. Ще получиш резултатите от последните ни проучвания, когато се върнеш в Килалой. Съобщи ми какво мислиш за тях.
— Добре. По дяволите! Щеше ми се да можем свободно да пътуваме до Хъдърсфийлд и обратно!
— Изолационният корпус няма да ни разреши. Вече ги питах.
— Знам, но това ми се струва адски глупаво. Та кой ли бихме заразили там, за Бога? Те са толкова фрашкани с чумата, колкото и ние самите.
— Даже повече.
— Открито сътрудничество и съвместни изследвания, това е единствената надежда за света — рече Пиърд.
— Единствената надежда за Ирландия — поправи го Дохъни. — Не забравяй това. Ако Янките или Руснаците първи се доберат до отговора, те просто ще ни изтрият от лицето на Земята. И това, естествено, ще го минат като „необходима стерилизация“, нали разбираш?
— И в Хъдърсфийлд ли смятат така?
— А ти защо мислиш, сме толкова открити един към друг, Ейдриън? Те все пак са британци, нали?
— А ние все пак сме ирландци — отвърна Пиърд.
Кльощавото му тяло се разтресе в неистов кикот. На Дохъни този смях му се стори особено отвратителен.