Колин Грийнланд
Всичко от начало (66)

66.

От висините изкънтя силно променен от разстоянието глас:

— СЗЗАЗЗКИЯ? КССТАЗЗКА? ДОЛУУУУ ЛИИИ СССТЕ? КЪДЕ СА МММОЧЕТАТАААА?

— Хана? — възкликна Саския. Тя грабна ръката на Кстаска. — Хана ли е това?

Брат Феликс вдигна ръце.

— Мили Боже, каквото и да е…

— Това е Изобилие! — надвика гръмовния тътен Саския, докато мрачният силует бързо се спускаше към тях. Тя се засмя и плесна с ръце. Надигналият се вятър развяваше косата й. — Докарала е цялата станция!

Небесната костенурка затъмни ясното небе като летяща планина. Дърветата се разлюляха, птиците и животните се спуснаха да бягат, като надаваха ужасени писъци.

От всички страни се събираха пазители, понесли се на сантиметри над тревата.

От долната страна на огромната станция се отвори сребърно око и въздухът бе пронизан от мощен лъч, който нестабилно се плъзна насам-натам.

Все още стиснала ръката на Кстаска, Саския се втурна към светлината. Докато тичаше, повлякла херувима след себе си, тя хвърли поглед през рамо.

— Табита! — извика близначката. — Табита!

Но Табита бягаше в противоположната посока. Брат Феликс крещеше нещо след нея.

Саския мигновено спря и пусна дланта на Кстаска. Херувимът продължи по инерция напред, описа тесен кръг във въздуха и се върна обратно. Той се спусна надолу и хвана акробатката за ръка.

Отвсякъде се стичаха пазители.

Брат Феликс тичаше след Табита.

Саския извика и се помъчи да се отскубне от Кстаска.

Сякаш Хана едва сега бе овладяла управлението, сребърният лъч прекоси ливадата и се насочи право към тях.

— ДРЪЖТЕЕЕЕ СЕЕЕЕ! — изрева оглушителният глас.

И докато пазителите се катереха един връз друг и се пресягаха към тях, херувимът и близначката внезапно бяха понесени нагоре.

Табита не гледаше към тях. Просто продължаваше да тича назад към дърветата, като избягваше втурналите се в обратната посока пазители.

— Табита! — чу гласа на Саския тя. — Пропусна Табита!

Следвана по петите от брат Феликс, Табита стигна до манастира. Той викаше името й като разярен старшина, подгонил избягал войник. Пазителят влетя в тясното пространство и заподскача по стените, сякаш внезапно изгубил контрол над крайниците си.

От обратната посока прииждаха други.

Табита застана в средата на манастира и се заоглежда наоколо.

После, точно когато се нахвърляха отгоре й, притисна чантата си към себе си, отскочи настрани, хвана се за колоната на една от арките и се прехвърли през прага.

Зад нея се разнесе мощен сблъсък на тела.

Тя стремглаво се втурна в гъсталака, като се привеждаше под клоните и се провираше през шубраци, през които пазителите не можеха да минат. Заобиколи руините, прескочи обрасло с папрат дере и излезе на открито. Там беше покривката на червено-бели карета, край която продължаваше да седи една от сестрите. Другата бе по-нататък на ливадата, почти в края на буковата горичка. Пластината се намираше у сестра Марджъри.

Коя беше сестра Марджъри?

От това разстояние не можеше да ги различи. А нямаше време за грешни догадки. Дърветата се клатеха все по-силно. Огромната станция продължаваше да се спуска надолу, сякаш Хана възнамеряваше да смаже целия балон.

Табита си пое дъх и извика:

— Алис! Алис!

Пазителката край гората спря и се огледа наоколо.

Зърна Табита и премести очи към сестра си. Чиято ръка се стрелна към кесийката й.

Като проклинаше тяхната гравитация, Табита се затича към изоставената покривка. В същото време забеляза, че сестра Вероника се спуска обратно към нея.

От небето се разнесе слаб, остър звук, сякаш някъде далеч огромно ято птици надаваше писъци.

Тя погледна нагоре. От търбуха на снишаващата се станция разцъфваше тъмен облак, маса от черни точици: газ, шрапнели, позиви, насекоми, докато тичаше, си помисли Табита. Някои от тях бързо се спуснаха над цветните лехи пред нея.

Перки!

Хана пращаше перките, повече перки, отколкото Табита изобщо беше виждала на едно място или пък й се искаше да види където и да е. Семейства от гъвкави, бодливи перки по гащеризони, въоръжени със зъби и остри пера.

— Чии! Чии-чии-чии-чии! — Перки валяха над дърветата, плъзгаха се по покрива на павилиона, цопваха във водата. Изправяха се, прегазваха цветята и светкавично се нахвърляха на всеки, който им се изпречваше.

След миг перките бяха навсякъде, тичаха из градините, събаряха пазители и еладелдийци. Хипертрофиралите хора напразно дърпаха и въртяха пръстените си: енергийната сянка на отвлечената станция ги затъмняваше.

Табита прескочи покривката и сграбчи сестра Марджъри за предницата на тогата.

— Дай ми я! — изкрещя тя в огромното й лице.

Пазителката отчаяно въртеше очи. Лъскавите й устни оголиха зъбите й.

— Къде е тя! — извика Табита и се пресегна към кесийката. Сестра Марджъри изпищя и размаха ръце.

Табита вече бе разкопчала торбичката.

Зад нея се разнесе шум. Под брадичката й се плъзна гола предлакътница и рязко я дръпна назад.

Задавена, Табита усети, че сестра Марджъри се мъчи да се отскубне от ръцете й. Отчаяно се завъртя в яката прегръдка и едва не си откъсна ухото. Зад сестра Вероника видя брат Феликс, който неуверено излизаше от горичката. Бе изгубил бръшляновия си венец.

Сестра Вероника хвана дясната й ръка и се опита да я извие. Табита се наклони надясно, прегъна колене и събори носещата се във въздуха пазителка.

В този момент чу нов трясък. Един от перките бе паднал в средата на покривката и се въргаляше сред бургундско, трохи и парчета стъкло. Той скочи на крака, бясно зацвъртя и замахна с верига към сестра Вероника.

Тя нададе вой, пусна Табита и тромаво се завъртя, за да отблъсне перка.

Спусналият злобните гадинки тракторен лъч продължаваше да е насочен към ливадата. Хана беше открила Табита.

Тя затърси с очи сестра Марджъри.

Която се опитваше да избяга с малки, нестабилни крачки.

Друг перк се втурна да я пресрещне.

Брат Феликс с пълна скорост се носеше към Табита. Очите му бяха замъглени и изцъклени, вените на слепоочията му бяха издути и се гърчеха, сякаш внезапно оживели.

Когато стигна до нея, от него се разнесе ужасно пращене.

Главата му се пръсна.

Красивата, сияйна кожа на челото му се разкъса й черепът му се пропука като яйце. Във всички посоки полетяха пръски безцветна слуз.

Брат Феликс рязко спря, блъсна се странично в сестра Вероника и се олюля, мъчейки се да си поеме дъх като удавник. Изражението на лицето му, онзи безумен поглед, оставаше непроменено. В очите му закапа отвратителна течност.

Табита уплашено отскочи назад. Пригади й се и затисна уста с опакото на дланта си.

В черепа на брат Феликс мърдаше нещо.

Нещо дълго и меко, нещо разчленено и сивкаво-лилаво, лъщящо от слузта в гнездото му. Самото гнездо представляваше разкъсана, почерняла дантела — остатъците от мозъка на пазителя.

Създанието, разяждало го от толкова много години, сега се надигна и запищя.

Гигантска гъсеница с половинметрово тяло.

Това беше първият капелан, който виждаше Табита.

Тя се преви и повърна жлъч и вино върху смачканата трева.

Тракторният лъч я очакваше на два метра оттам. Очевидно Хана не желаеше или не можеше да я измъкне от мелето.

Останалите пазители стояха, седяха или клечаха като статуи, един по един изоставили битката си с перките, докато издутите им глави се пръскаха като пашкули. От гадната каша на разпадащите им се мозъци се появяваха капелани. Плоските им глави се въртяха наоколо и душеха въздуха. И пищяха ли, пищяха.

Като кашляше и плюеше, Табита отчаяно затърси оръжие. Ръката й стисна вилицата за туршия. В този момент перкът заби юмрук в гърба на сестра Вероника и тя се стовари на земята сред останките от пикника.

Челото й се разцепи и изпод венеца й бликна лепкава течност. Темето й се отчупи и се претърколи на тревата.

Отвътре изскочи капелан и се загърчи сред сирене и салата.

— Чиии! — извика перкът.

Ухили се и вдигна юмрук.

В пръстите му изщрака сгъваем нож.

Табита скочи на крака, притисна чантата си към себе си и размаха вилицата. Сестра Марджъри продължаваше да стои на същото място и да стиска главата си. Нейният капелан се измъкваше навън и пищеше от ярост. Перкът безжизнено лежеше в краката й.

Табита се спусна към пазителката.

Тракторният лъч внезапно се плъзна към нея.

— Не още! Не!

Тя отскочи настрани и погледна нагоре към фраскското чудовище, което Хана Су им водеше на помощ, прекосявайки хиперпространството с непостижима за човечеството скорост. Табита яростно разтърси глава и два пъти кръстоса ръце във въздуха.

Лъчът угасна.

— По дяволите!

Бясна и отчаяна, тя се хвърли към сестра Марджъри и грабна кесийката й. Капеланът в мозъка на пазителката запищя още по-високо. Създанието разярено скочи отгоре й и замахна с глава, Табита се приведе и заби вилицата в него. Докато капеланът се клатеше като обезумял насам-натам, Табита пъхна ръка в торбичката. Ослепялата сестра Марджъри се опита да издере лицето й. Капеланът отново я нападна. Капещата от пипалцата му слуз я опръска по рамото. Тя отново избягна удара и отскочи извън обсега му, стиснала плячката си в ръка.

Перките се бяха нахвърлили върху останките от сестра Вероника и брат Феликс и убиваха изпълзелите от тях създания. Табита извика и посочи към капелана, който се гърчеше по яката на сестра Марджъри, и те се метнаха към него, като надаваха крясъци.

Сега имаше само перки. Навсякъде.

И никакъв лъч.

Табита погледна нагоре. Изобилие беше влязла в геостационарна орбита и висеше в небето, мрачна и безмълвна. Тук-там бледи проблясъци издаваха някаква бясна дейност на борда.

Нямаше време за предположения.

Оставаше й само една възможност.

Табита се затича назад през дърветата.

Късметът не й изневери. Еладелдийците бяха убити, преди да успеят да се върнат на постовете си. А въздигнатите бяха прекалено заети, за да пилотират космически кораб. Всички се въргаляха из полето и някои все още продължаваха да се съпротивляват, но повечето бяха неподвижни или бавно се гърчеха на земята, докато перките разкъсваха на парчета онези, които ги бяха въздигнали.

Табита се покатери в совалката и скочи в мрежата. Моделът бе усъвършенстван „Тинкърбел“, нали? Просто усъвършенстван „Тинкърбел“. Определено. И въпреки че всички надписи бяха на еладелдийски, аварийният бутон трябваше да е точно този.

Нали?

Тя изскърца със зъби и го натисна.

Всички светлини запремигваха в червено. Двигателите започнаха да вият.

Табита извика от радост и облекчение. Осъзна, че все още стиска Алис в ръка, целуна я и я пъхна в чантата си. Задъхана, тя се отпусна назад и остави мрежата да я обгърне.