Колин Грийнланд
Всичко от начало (30)

30.

— Е, позна. Ние не сме обикновени артисти. Обираме банки. Това шокира ли те? Под прикритието на междупланетни изпълнители взривяваме сейфове. Крадем бижута. Спомняш ли си онова ушабти^[1] от Доайен Помал? Диамантът от Деймос? Ние бяхме. Събираме редки предмети и благородни метали. Не се занимаваме с компютърни измами, не крадем информация, не подхвърляме гадни вирусчета, които изяждат кредита на цял астероид, докато хората си седят вкъщи и гледат телевизия. Не вършим такива работи, никога. Търсим истинските неща, онези, които можеш да докоснеш и вземеш. Неща, които още са си там, когато електричеството угасне.

— За името. „Контрабандистите“. Двойно блъфиране. Всеки път се хващат. Харесва ли ти? „Контрабандистите“? Аз го измислих. Имаме цял репертоар от престъпления. Прилагаме всичките си таланти, които виждаш на сцената. Помисли за това.

Близнаците Зодиак. Акробати. Могат да вършат разни неща, физически трикове, които объркват ченгетата и пазачите. Освен това правят фокуси. Виж, фокусът поразява нормалния разум. Хората не разбират нещата, които не могат да обяснят. Близнаците са ходещ фокус. Дори изглеждат еднакви, така че никой не е сигурен кого точно вижда. Готово алиби.

После вземи Тал, Тал прилича на съвършено нормален зелен папагал. Всъщност обаче, както сама забеляза, той е много по-интелигентен от обикновените си земни събратя. Кой ще го заподозре? А Тал достига до места, където даже Близнаците не са в състояние да се промъкнат.

Сега, Кстаска. Кстаска е представител на друга загадъчна раса. Никой не знае какво представляват херувимите, нито на какво са способни. Също като Тал, тя може да лети с оная малка летяща чиния. Космосът е нищо за нея. Там се чувства най-добре. На върха на лъскавата си опашчица има всевъзможни кибернетични джунджурии. Видя какво направи с оня робот. Няма да повярваш какво може да извърши с охранителните системи и инфоскладовете.

И накрая — аз. Моят принос към тази блестяща петорка, този живачен квинтет, този карнавал на престъпни умения? Аз говоря. Говоря, добър съм в говоренето. И сега говоря, ето какво правя. Занимавам се с публиката. Притежавам изключително излъчване. И съм умен, мисля бързо, съобразявам в движение. Другите не могат да планират нищо. Кстаска и Тал, те също са умни, ама не са хора, не мислят по човешки, не знаят какво си мислят хората. Нито пък Близнаците. Можеш ли да ги разбереш? Те знаят какво мисли всеки от тях, но за останалите от нас, нали ти е ясно, са си пълна мъгла. Заедно са чудесни, но не можеш да ги разделиш. Знаеш ли, струва ми се, че тъкмо затова имахме толкова проблеми с тая работа. Ако не бяхме… Аха. Добре. Работата.

Там, на Изобилие, по средата на представлението Могул й Кстаска ограбиха банка. Имахме алиби. Къде сме били ли, ами бяхме в Мъркюри Гардън, полицай, бяхме на сцената. Гледаха ни всички ония хора. Уреди го Хана, тя проникна в информационната мрежа, няма да повярваш на какво е способна. А Изобилие е едно от местата, където все още има истински пари и когато казвам истински пари, имам предвид злато. Предполагам; че никога не си виждала. Нали знаеш, някога целият живот на Земята бил основан на този метал. Вече никъде в системата няма злато, нито на Марс, нито в Пояса, никъде.

Там обаче пазеха цял чувал злато. Много голям чувал. Както ти казах, Табита, ние сме богати! Има само един проблем. Не е просто да го използваш. Не можеш да си платиш с него горивото. Това там квитанцията ли е? Боже мой. Добре. Няма проблем.

Искаш ли да ти го покажа? Иска ми се да можех. Иска ми се да можех да ти го покажа, това щеше да улесни всичко. Иска ми се да можех да ти позволя да го докоснеш. Иска ми се да можеше да си съблечеш всичките дрехи и да се къпеш в… Добре. Добре. Е, не мога. Точно това е проблемът. Не мога, защото е затворено, включена е аларма, поставени са взривни капани и така нататък, а ние нямаме необходимите инструменти. Но на Титан има хора, които могат да решат проблема. На Титан ще го обърнем в пари, които можеш да харчиш. Ако парите те правят нервна, можем да го обърнем в кредит, страхотен стопроцентов кредит, кредит, на каквото име си избереш. Само трябва да ни закараш на Титан. Със златото.

Можех да наема всеки. Абсолютно, всеки. Можех да наема ония хора, за който приказваше Хана. Но не исках тях. Исках теб. Разбрах го, още щом те видях, още в първия миг. И се оказах прав. Ти се справи чудесно. Е, не мина толкова добре и ти навлякохме доста проблеми, иска ми се да можех да изразя колко съжалявам за това. Ако бях в състояние да ти платя веднага и да ти се махнем от главата… знаеш ли, бих могъл да почистя това опърлено кичурче от косата ти, ако… Добре, не, Табита: ако бях в състояние да ти платя веднага, ако имаше някакъв начин да го направя, повярвай ми, нямаше да се колебая. Но знаеш ли — и сега съм абсолютно откровен с теб, трябва да съм откровен, радвам се, че стана така. Зареден ли е вече резервоарът? Между другото, колко побира? Знаеш ли, има последен модел „Шиняцу“… Добре. Добре. Всъщност, не, радвам се, че стана така, защото това означава, че ще прекарам повече време с теб. Разбирам, че в момента нямаш много добро мнение за мен, но искам да знаеш, че те смятам за чудесна. Все още съм луд по теб. Когато ме опознаеш по-добре, ще откриеш, че не съм толкова лош човек. Навярно с мен не е толкова лесно, колкото с други. С големите хора никога не е лесно. Това е самата истина.

— Ами записът? — попита Табита.

— Записът ли? Какъв запис?

— Касетата, която скри в моята чанта, Марко. Която накара да изслуша Хана Су.

— А. Оная касета.

— Да. Оная касета.

— Добре, ще ти кажа. Това е касета призрак — отвърна Марко. — Поръчах я в Скиапарели. Затова се наложи да те оставя на купона и да взема касетата.

Тя даде знак на палернианеца, който зареждаше резервоара.

— Какво означава „касета призрак“?

— Малко охранително устройство за дома, офиса или колата ти. И чудесно средство за взломове. Много са убедителни. Държат се като човек, който се движи наоколо, като истински човек. Жизнени признаци, шумове, смущения. На наблюдателните камери приличат на човешка сянка. Спомняш ли си какво каза Хана? Като че ли идва помощ, така каза. Това е то касетата призрак. Всичко, което ти трябва, за да объркаш някой взломаджия. Или пък, и точно това му е хубавото, ченгетата.

— Значи са си помислили, че в оня фризер има крадец, така ли?

— Точно така. Искахме да объркаме ченгетата. Да ги накараме да си помислят, че обирът е във фризерите, а не в банката.

Табита почука с нокът по предните си зъби и разсеяно се загледа в трафика на задните скенери. Чувстваше се по-добре. Не вярваше на тази негова смешна история за стражари и апаши — не можеше да съществува толкова тъпа банка, която да пази всичко ценно на Изобилие, нали? — но не бе и очаквала друго от него. Знаеше, че той продължава да я подценява и това я окуражаваше.

Тя рязко се завъртя и го погледна, толкова рязко, че Марко подскочи.

— Добре, Марко, сега е мой ред. Това е моят кораб и ако ще пътуваш с него, трябва да се съобразяваш с моите условия. Да правиш каквото ти кажа. Не те искам тук. Не искам да участвам в ударите ви. Но си ми длъжник, Марко, и си искам парите. Един месец с „Удивителните контрабандисти“ в трюма не е моята представа за развлечение. Някога пътувал ли си един месец с баржа? Не? Така си и мислех. Уверявам те, че ще ти е страшно неудобно. Не искам да чувам нито дума за това. Ако ония типове имат някакви оплаквания, да се жалват на теб. Ти командваш парада, нали така? Щом ти се занимаваш с говоренето, можеш да им предадеш всичко. Тази врата ще бъде заключена и ще си остане така. Можете да използвате тоалетната и камбуза, покажи им къде са, и ще разчистя пътническата каюта. Няма да влизате в кабината без мое разрешение и изобщо няма да влизате в моята каюта. Няма да докосвате никакви уреди. Веднага щом свършим тук, отиваме на ремонтния док. Предполагам, че ще останем там ден-два. Може би дори седмица. Зависи какви поразии сте направили. Така че каквото им трябва за предстоящия месец, да си го вземат оттук и веднага да се върнат на борда. Ясно? Добре. Кстаска остава на кораба. Никой няма да привлича вниманието към нас, категорично. Никой няма да прави никакви фокуси, няма да участва в побои, нито ще обира банки. Ще си кротуваме тук, докато ремонтират „Алис“, после заминаваме.

Внезапно от трюма се разнесе висок шум, пронизителен писък, вибриране, дюдюкане.

Въпреки решението си да остави Марко да се занимава с тях, Табита откопча мрежата и се спусна долу. Той я следваше по петите.

Там цареше хаос. Бяха разпердушинили толкова грижливо подредения доскоро багаж. Всичко лениво се носеше във въздуха като величествено торнадо, проникнало в театрален гардероб. Части от костюми се промушваха през спиралите на електрически кабели, малка китара пъхаше гриф в съблазнително олюляващ се ботуш. Препариран заек с надежда подуши новодошлите в търсене на нещо, около което да орбитира.

Табита си запробива път през всичко това и едва не се блъсна в летящ робот, един от нейните, който безпомощно се преобръщаше във въздуха. Именно той надаваше алармения сигнал. Тя го хвана и го изключи, като се мръщеше на Могул и Саския.

Близнаците не гледаха към нея. Бяха ужасно заети. Носеха бели ластични потници, панталоните на сините си пижами и очевидно обувки за нулева гравитация. Единият стоеше на пода, другият на тавана. Бяха се повдигнали на пръсти, протягаха се един към друг и се целуваха. Едва се докосваха. Косите им се преплитаха около главите им като мек, змиевиден ореол.

— Незабавно подредете трюма — строго нареди Табита, като предизвикваше, просто предизвикваше Марко да подхвърли нещо за състоянието на собствената й каюта. Но той хвана заека и не каза нищо. Най-после му беше запушила устата. Тя скри триумфа си, като върна робота до стената. Близнаците очевидно го бяха накарали да им опъне хамаци за нулева гравитация между двата крана и той бе изгубил равновесие. Табита забеляза пътната кутия от бял порцелит, която се беше издигнала към стълбата и безнадеждно бе заседнала там. От Кстаска обаче нямаше и следа.

— Убедени сме, че е добре — успокоително каза Саския.

Откриха я отзад. Кой знае как се беше вмъкнала в двойната стена между трима и горивната камера. Стоеше с главата надолу и изглеждаше потънала в унес.

Херувимът, който няма никакви други претенции към средата си, освен редовна баня с ултравиолетови лъчи, малко йонно облъчване и една-две глътки междузвезден водород, се бе насочил към клетките на енергийните радиатори, привлечен от обилната плазма, плискаща се в тях. И сега висеше, облян в ярка виолетова светлина, отметнал глава назад в екстаз, протегнал напред малките си черни ръце.

— Махни я оттам, Марко!

Той проточи шия през люка.

— Кстаска! Хей, ела насам. Трябва да излезеш оттам.

Съществото се завъртя. Костюмът му излъчваше лилаво сияние. Кстаска оголи малките си зъби.

— Не съм готова — отчетливо заяви тя.

Марко коленичи на ръба и пъхна ръка вътре.

— Внимателно — лаконично го предупреди Табита.

— Хайде, Кстаска, можеш да го направиш по всяко време.

— Не може!

Марко несръчно издърпа глава от люка и удари рамото си в рамката.

— Тя трябва да се храни — настойчиво отвърна той. — Няма да повреди нищо.

— Искам веднага да я изкараш навън.

Докато говореше, Кстаска се стрелна през люка покрай него, издигна се до тавана и увисна там, вперила поглед в Табита. Очите й осветяваха коридора.

— Имаш забележителен кораб, капитане.

Табита избягна погледа й.

— Много благодаря — отвърна тя.

— Възможно е да не знаеш колко е забележителен — отбеляза Кстаска.

Табита потръпна и удари Марко по ръката с опакото на дланта си.

— Кажи на онова нещо да ми се махне от главата, Марко!

— Осевият ключов кристал проявява силен рефрактивен дисонанс, капитане — неумолимо продължавате Кстаска.

— Известно ми е! — отсече Табита. Тя коленичи на стената и затвори капака на люка.

— Искаш ли да го стабилизирам?

— Не! Марко!

Той подскочи напред и щракна с пръсти, сякаш викаше Тал.

— Хей, Кстаска, защо не дойдеш да видиш какво правят Близнаците?

Това изглежда подейства. Херувимът се отблъсна от тавана и се заизвива към трюма.

— Просто го дръж надалеч оттук, Марко, ясно ли е? Щом му харесва, да излезе навън. Но по-късно!

В слушалките й се разнесе глас. Беше палернианецът. — Вече сте готови за тръгване, „Алис Лидъл“.

Табита бързо заплува по коридора покрай трюма. Предният шлюз продължаваше да е отворен. За херметизация изобщо не можеше и да става дума. Близнаците Зодиак се носеха до предния десен шлюз и зяпаха навън през илюминатора. Когато Табита минаваше покрай нея на път за кабината, Саския се обърна.

— Видя ли я? — попита тя.

— Кого да видя? — нетърпеливо каза Табита.

— Там навън — прибави Могул и разсеяно махна по посока на горивната станция.

Табита се пъхна в мрежата, без да си направи труд да отговори.

— Прилича на ченге — лениво се обади Саския.

Кръвта на Табита се вледени.

— Приказваше с палернианеца — безмилостно продължи акробатката.

— Онзи с маркучите — допълни брат й.

Табита фокусира скенерите. Три от тях показваха сочещия палернианец и ченгето с лъскав черен боен костюм, което гледаше към кораба. Като че ли очите му бяха вперени право в камерите.

Табита включи двигателите.

Докато напускаха дока, по радиостанцията завиха алармени сигнали от други кораби, подмятани във въздуха от изхвърлените от „Алис Лидъл“ газове. Все още в коридора, Марко Мец заотскача от стените, като викаше от болка и изненада! После влетя в кабината.

— Ами ремонтът? — разтривайки главата си, попита той.

— Всички по местата си, Марко — отвърна Табита. — Заминаваме.