Колин Грийнланд
Всичко от начало (39)

БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

 

ТКД.СТД

 

РЕЖИМ? ГЛАС

 

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 09.07.07

 

ГОТОВНОСТ

 

Здравей, Алис.

 

ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ.

 

Какво правят сега?

 

ВСЕ ОЩЕ РЕПЕТИРАТ. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГИ ПОСЛУШАТЕ?

 

Не, благодаря.

Близнаците напомнят ли ти за Трикарико Палинидес?

 

НИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛА ТРИКАРИКО ПАЛИНИДЕС, КАПИТАНЕ.

 

Тъкмо той пръв ми разказа за „Леонор Касарес“. Струва ми се, че не му повярвах. Отначало.

 

САМАТА АЗ НЕ ВЯРВАХ, ДОКАТО НЕ ГО СРЕЩНАХМЕ.

 

Спомняш ли си?

 

О. ДА.

 

Бяхме на дълго пътуване от Автономия до Диона. Карахме капсула кристали за нулева гравитация за ветеринарната болница, от скока бяха минали шест дни и ти каза, че на монитора се забелязвал кораб-призрак.

 

А ВИЕ ОТГОВОРИХТЕ. ЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО!

 

И продължавам да го твърдя.

 

ПРЕДПОЛАГАМ, БИХТЕ ТВЪРДЕЛИ, ЧЕ „ЛЕОНОР КАСАРЕС“ НЕ Е КОРАБ-ПРИЗРАК.

 

Ами, не е. Все още се движи.

 

СЛЕД ЧЕТИРИЙСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ.

 

„Леонор Касарес“ бил от Луната. С него пътувал Тибор Лапам, който отивал да докладва, че фирмата е готова за започване на операцията на Ганимед. Преди да се качи на совалката във Ведрина Тибор изял чиния гофрети с бекон и кленов сироп и изпил кутия кафе. Прочел финансовата информация на видеоекраните и се обадил по сателита на секретарката си на Шри Ланка. Там имало буря и не успял да получи образа й. Той се пошегувал, казал й, че изглежда ужасно. Дал й някакви нареждания и й напомнил, че един от мениджърите празнува рождения си ден. После се качил на кораба и отишъл да се вгледа в лицето на бащата на боговете.

Тибор Лапам не успял да завърши мисията си. Нещо се объркало.

 

БЯХТЕ МНОГО КРАСНОРЕЧИВА, КАПИТАНЕ.

 

О, прочетох го. В оная книга. Но е прекрасно, нали?

 

КАКВА Е ВАШАТА ТЕОРИЯ? ПРЕДПОЛАГАМ. ЧЕ ИМАТЕ ТЕОРИЯ.

 

Не, всички ми харесват. Чакай да видим, първо, че имало бунт и Тибор бил убит. После, че той се разбунтувал срещу семейната фирма и се опитал да отвлече кораба. Трето, че се дуелирал с капитана заради жена. Четвърто, че капитанът сбъркал при изчисляването на курса и се подхлъзнали в континуума на Мьобиус. Пето, че Тибор преживял нещастна любов и се опитал да се самоубие. Шесто, че минал близо до един от астралните сфинктери и тъй като дотогава никой не бил виждал такъв, решил да влезе вътре. Какво друго? А, да. Че се блъснал във времеви риф и че ще се появи отново чак през трийсети век.

Всички си спомнят само за Тибор, всички. Обреченият млад герой. Никой дори не знае името на капитана на „Леонор Касарес“.

 

НЯМА ЛИ ГО В КНИГАТА?

 

Сигурно го има някъде. Според някой, той дал грешна заповед и корабът попаднал в парадокс.

 

МИСЛЕХ, ЧЕ Е КОРАБ-ПРИЗРАК. НА МЕН МИ ПРИЛИЧАШЕ НА ТАКЪВ.

 

Само шест дни в хиперпространството и ти ми казваш, че на 310 градуса пред нас имало кораб-призрак.

 

ИМАШЕ МАСА НА КОРАБ, НО НЯМАШЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ И ТОПЛИНЕН МОДЕЛ.

 

Отговорих ти, че е просто халюцинация. Интерференция на елементарни частици. Нещо от реалния космос, хвърлящо хиперкубична сянка.

 

БЯХТЕ УПЛАШЕНА.

 

Не съм била.

 

БЯХТЕ.

 

Откъде знаеш?

 

ПОЗНАВАМ ВИ, КАПИТАН ДЖУТ.

ЧЕ ЩЕ СЕ БЛЪСНЕМ В НЕГО ЛИ СИ ПОМИСЛИХТЕ?

 

Или че, той ще ни блъсне. Струваше ми се възможно. Няма значение. Просто не ми харесваше мисълта, че там има нещо. Или че няма, което би означавало, че грешиш и следователно съм загазила. Ако пък наистина имаше, грешеше вселената и тогава вече наистина ставаше адски кофти.

Изобщо не ми дойде наум за „Леонор Касарес“, Не бях повярвала на Трикарико, не бях повярвала на легендата по мрежата. Предполагам, че дори не съм ти споменала името му.

После го видях.

Знаех, че в хиперпространството не можеш да срещнеш друг кораб. Смята се за невъзможно. Но го виждах на скенерите.

Хем го нямаше, хем беше там. Изникна от нищото, като че ли някой го беше бутнал през завеса. Във формата му имаше нещо странно. Зачудих се дали не е преживял някакъв нещастен случай с измеренията. После разбрах, че е фраймахерски „Кортиър“, един от първите модели, когато все още им монтирали аварийни химически двигатели. Беше много стар. Това също ме плашеше. Какво можеше да прави там толкова стар кораб?

 

НЕ ПОДАВАШЕ СИГНАЛИ. ПОСТОЯННО ГО ВИКАХ. ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ЧЕСТОТИ. НИКОЙ НЕ ОТГОВАРЯШЕ.

 

Исках да отида да погледна, но не смеех да изляза навън.

 

ДНЕС СТЕ ПО-СМЕЛА, КАПИТАНЕ.

 

Това не е смелост, Алис. Те ме карат да излизам навън. Или трябва да изляза, или да остана вътре и да се побъркам като тях.

Сега ми се иска „Леонор“ да се върне. Направо ще подскочат от изненада. Не, Марко ще ме убеди да го вземем на буксир, за да го продадем на някой предприемач на Титан.

Ти ли видя името му, или аз?

 

АЗ. А ВИЕ КАЗАХТЕ. ЧЕ НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ЗА НЕГО.

 

Отворих архивите, с които разполагахме, после си спомних за кораба, за който ми разказа Трикарико. Че бил прокълнат завинаги да се скита из бездната на хиперпространството и никога да не стига до земя.

Ето какво прочетох:

„Той се скита там, в пукнатината между пространството и времето — нито минало, нито настояще или бъдеще. Двигателите му са в изправност, всичките му клетки са заредени и все пак нищо не бръмчи, нищичко не проблясва.

Три пъти всеки субективен ден петнайсетчленният екипаж се събира на храна. Тя винаги е една и съща. Винаги са я яли и винаги ще я ядат. Всеки измъчен моряк избягва очите на съседите си, представя си, че само той страда от тази чудовищна халюцинация. Днес ли започва ужасният плен? Или вечно са се носили така? Лампите по масата и стените са угаснали. Храната е студена. Навигаторът се опитва да запали лулата си и не успява. Винаги се е опитвал и никога не успява. Горивото не гори, кристалите не искрят.

Членовете на екипажа се мъчат да скрият тревогата си един от друг и пеят буйни песни. Един от тях забравя думите и другите се разсмиват. Забравя тези думи, абсолютно същите думи, които е забравил предишния и по-предишния ден, всеки ден в продължение на трийсет години. Пеенето става накъсано, неохотно. Всички напрягат слух, за да чуят разговора на капитана с техния пътник, младият Тибор, синът на собственика. Успяват да доловят няколко приглушени думи, част от изречения:

— … спектрално копие…

— … невъзможно. Не е възможно.

— … стабилизатори. Няма реакция.

Подобно на всички моряци, членовете на екипажа са суеверни хора. За някои това е първият скок. Не им харесва да пътуват из този район на блед здрач и съсирен живак. Не им харесва този напрегнат тих разговор между господаря Липам и капитан Наум. Страхуват се, че с кораба се е случило нещо. След миг ще повикат боцмана на мостика. Ще му обяснят положението. Ще бъде дадена заповед. След минута-две ще подготвят апаратурата, за да се справят с кризата и всичко ще се изясни: въпрос на приложена сила и техническо ноу-хау.

Но на «Леонор Касарес» минутите вече не текат.“